Паническо разстройство - 23

Robban, всичко, което сте написал е чудесно и наистина полезно. На думи е чудесно наистина. Звучи много лесно. Искам да ви кажа, че ако бяхте чел темата и предишната щяхте да разберете, че сме обсъждали и кесийките и дишането и всичко.
Нещата не са толкова прости колкото звучат. Най-вече защото хората сме различни, различно чувствителни, различно преживяваме и различно се справяме с нещата. Някои хора също не получават разбиране от близките си, от приятелите си и колеги и това допълнително отежнява нещата защото се сещате... действа демотивиращо, депресиращо и каквото друго се сетите.
Това са всеизвестни истини, които всички знаем, но не винаги действат. И със сигурност понякога отнема доста време.
Аз разбирам, че искате да помогнете, но ви моля да бъдете и по-тактичен в определенията си (говоря за първия пост). Сещате се, че никой от нас не иска да е болен.

Аз за себе си мога да кажа, че нито ходя с наведена глава, нито пия алкохол, нито пуша, не ям солено, даже спазвам специална диета заради стомаха, газирано не съм пила от години, нездравословни неща не ям, с повечето паник атаки се справях преди да реша да отида на лекар пак с дишане. И все пак не успях да се вкарам в ремисия без лекарства.
Това, което най-не обичам е някой да сочи с пръст другите както вие направихте наричайки ни дрогирани. Това, че сте бил част от нас както казвате не оправдава нещата. Лекарствата понякога се налага да се пият. И както казах... никой не е застрахован, че след години няма да го изтресе отново. Аз след десет годишна ремисия никога не съм си мислила, че мога да отключа толкова брутални паник атаки от нещо, което дори не засегна моето семейство (наводненията в кв. Аспарухово във Варна, моята къща е нависоко и нямахме поражения). Особено при положение, че преди него всичко си беше наред.
Нито съм си мислила, че след като се вкарах в ремисия след това отново ще я отключа миналия месец при положение, че успях да удържа фронта след операция с много болезнено и дълго възстановяване и след това повторно влизане в болница със страх от евентуално откриване на тумор (имах разни симптоми).
Предполагам, че разбирате какво искам да кажа. Никой не е затсрахован и ние правим всичко възможно да се възстановим и да влезнем в ремисии. Част от момичетата са новаци тук, други също се борят да влезнат в ремисия и са наясно със състоянията си от години. Това е живота. изпълнен с трудности, напоследък все повече. Нещата избиват в една посока в един момент. Не мога да се съглася, че паническото разстройство е състояние, а не заболяване, но всеки има право на мнение.

Все пак благодаря, че споделихте своя опит. Бъдете здрав.  
Който може и успява да се справи без лекарства - моите почитания! Това е чудесно! Ако не бях със СРЧ сигурно и аз нямаше да ида на психиатър сега и сама да поискам лекарства.
Както и да е, ще се борим с всички сили с хартиени торбички, с дишане, със самовнушение, с лекарства, с хранителни добавки и витамини, с всичко, което можем.

Поздрави!

Веста, газове, многократно изхождане, с или без диария, може да има запек или да се редуват двете, болки в червата, бълбукане в червата, усещане за непълноценно изхождане (все едно имаш още), напъни за ходене по голяма нужда, слуз в изпражненията, могат да варират.
При мен имаше непрекъснати напъни, представи си все едно да те напъва нон стоп. Адски много слуз, понякога дори изкарвах само слуз, нямах болки, нямах запек и диария, но ходех по 4-5 пъти на ден в началото. При положение, че стомахът ми е като по часовник бил винаги, бълбукаха ми червата и имах много газове. В последствие имаше и кръв при мен и затова назначиха изследванията. Тя се оказа от малки вътрешни хемороидчета.