Здравейте, пиша тази тема провокирана от разговор, който проведох днес с моя баща.Знам, че реално потребителите тук няма как да ми помогнат, но предполагам просто ми се иска да споделя как се чувствам.Ще се старая да бъда по-кратка.
Баща ми днес се обади да ми честити 8 Март.Зарадвах се, но естествено не за дълго.Разговорите с него винаги преминават в нападки, всеки път, като звънне се чувствам на тръни, докато говорим, защото той и без провокация започва да се заяжда.И така разговора течеше нормално, докато го попитах подготвят ли се за бала на брат ми, дали са му харесали костюм вече, при което той отговори, че той и с анцунг можел да го прати,парите биха били излишни похарчени.Знам ли аз на колко мой заплати се равнява един костюм, нямал желание да купуват, цялата история с бала е глупава според него.Засмях се и му казах, че той си знае, но в крайна сметка и двамата знаем, че брат ми с анцунг няма да иде.Той пък отговори-Ти като имаш деца ще ги уча все най-скъпото да искат да им взимаш..
Тук вече в гласа му усетих злобата.Не знам защо все го е яд на всяко хубаво събитие в живота на децата му.На никой мой успех не се е радвал.Като ме приеха в университета, не ме поздрави, като ми трябваха пари за да се запиша трябваше да ги моля от него.Другите родители се радваха на децата си, че са приети, за моя образованието бе и още е излишен разход.Старая се да не му искам много пари, работя и уча още от първата година(тук искам да подчертая, че родителите ми не са зле финансово, имат си частен бизнес).Но ми е тъжно, че така и не видях някаква любов и загриженост от него, както и да постъпя не съм права.. По-нататък в разговора спомена също,докато беше на темата за децата(тъй като аз му казах, че ако се държи така негативно и хипотетичнте ми деца вероятно няма да му се радват), че той и без това не би искал да се грижи за тях, аз съм щяла да искам да ми помагат, но той-не.
Много е гадно да чуваш това от баща си.Реших повече да не вдигам телефона.Затворих му, той звъня още пет пъти.При което накрая дигнах и казах, че не ми се говори вече с него, ако ще се държи така.Реши да смени темата, но накрая пак се заяде подхващайки темата за моя приятел-попита какво цвете ми е подарил,карамфил ли(казвайки това с подигравателен тон, разбира се).Затворих и повече не вдигнах.
Като малка се радвах, когато го няма вкъщи и сме сами с майка ми.Горката и нея много мъчи.Постоянно я напада, нагрубява я.Майка ми е силен характер и вече не му се връзва, но понякога се питам как издържа.
Не го е напуснала не заради любов, а понеже имат общ бизнес от повече от 20 години, общи имоти, а и няма къде да отиде
Когато днес и казах, че не искам повече да звъни от телефона на баша ми, понеже няма да вдигам повече на този номер напълно ме разбра и ми отговори просто да не му се връзвам.Но все пак се разтройвам след такива разговори с него.Не го разбирам , защо не се радва на децата си?Зашо не ме подкрепя, защо не ми звъни, за да попита как съм, да ме зарадва, а иска да ме натъжи?
Нямам конкретен въпрос към вас, освен може би преувеличавам ли с това, че вече не искам да го чувам и да общуваме?Все по-трудна ми става комуникацията с него
Виж целия пост
Баща ми днес се обади да ми честити 8 Март.Зарадвах се, но естествено не за дълго.Разговорите с него винаги преминават в нападки, всеки път, като звънне се чувствам на тръни, докато говорим, защото той и без провокация започва да се заяжда.И така разговора течеше нормално, докато го попитах подготвят ли се за бала на брат ми, дали са му харесали костюм вече, при което той отговори, че той и с анцунг можел да го прати,парите биха били излишни похарчени.Знам ли аз на колко мой заплати се равнява един костюм, нямал желание да купуват, цялата история с бала е глупава според него.Засмях се и му казах, че той си знае, но в крайна сметка и двамата знаем, че брат ми с анцунг няма да иде.Той пък отговори-Ти като имаш деца ще ги уча все най-скъпото да искат да им взимаш..
Тук вече в гласа му усетих злобата.Не знам защо все го е яд на всяко хубаво събитие в живота на децата му.На никой мой успех не се е радвал.Като ме приеха в университета, не ме поздрави, като ми трябваха пари за да се запиша трябваше да ги моля от него.Другите родители се радваха на децата си, че са приети, за моя образованието бе и още е излишен разход.Старая се да не му искам много пари, работя и уча още от първата година(тук искам да подчертая, че родителите ми не са зле финансово, имат си частен бизнес).Но ми е тъжно, че така и не видях някаква любов и загриженост от него, както и да постъпя не съм права.. По-нататък в разговора спомена също,докато беше на темата за децата(тъй като аз му казах, че ако се държи така негативно и хипотетичнте ми деца вероятно няма да му се радват), че той и без това не би искал да се грижи за тях, аз съм щяла да искам да ми помагат, но той-не.
Много е гадно да чуваш това от баща си.Реших повече да не вдигам телефона.Затворих му, той звъня още пет пъти.При което накрая дигнах и казах, че не ми се говори вече с него, ако ще се държи така.Реши да смени темата, но накрая пак се заяде подхващайки темата за моя приятел-попита какво цвете ми е подарил,карамфил ли(казвайки това с подигравателен тон, разбира се).Затворих и повече не вдигнах.
Като малка се радвах, когато го няма вкъщи и сме сами с майка ми.Горката и нея много мъчи.Постоянно я напада, нагрубява я.Майка ми е силен характер и вече не му се връзва, но понякога се питам как издържа.
Не го е напуснала не заради любов, а понеже имат общ бизнес от повече от 20 години, общи имоти, а и няма къде да отиде
Когато днес и казах, че не искам повече да звъни от телефона на баша ми, понеже няма да вдигам повече на този номер напълно ме разбра и ми отговори просто да не му се връзвам.Но все пак се разтройвам след такива разговори с него.Не го разбирам , защо не се радва на децата си?Зашо не ме подкрепя, защо не ми звъни, за да попита как съм, да ме зарадва, а иска да ме натъжи?Нямам конкретен въпрос към вас, освен може би преувеличавам ли с това, че вече не искам да го чувам и да общуваме?Все по-трудна ми става комуникацията с него
