Родени в края на годината и детска градина

lullabie, нямам намерения да формирам вундеркинд, какъвто подозирам дреме във всяко второ дете, попаднало в подходящата среда. Целта ми е да разбера успяват ли децата да наваксат до първи клас и има ли наистина такава разлика на тази възраст.
Имам по-голям син на почти 12, който е роден през април и със сигурност в момента никой не пита дали някой е роден януари или август. Въпросът е, че когато той беше в детската градина, такива въпроси не са ме вълнували, защото  не е имало проблем.
Аз самата съм тръгнала на 6 г и 3 м на училище и можех да чета и пиша свободно. (Е, и?) Точно след половин година всички деца ме настигнаха, защото ходех в нормално училище със стандартна учебна програма, нямаше потупвания по рамото за по-знаещите или можещите.
В момента съм на работа  от 9 до 19ч, баща му също работи, така че без да звучи сякаш не обръщаме достатъчно внимание на децата, със сигурност системата на Никитини няма да успея да приложа, а и не това е целта. Искам нормално, здраво дете, което не се чувства като бяла врана сред връстниците си.

Не се притеснявай, нормално е да има разлика в първа група между дете родено януари и дете родено декември. Тази разлика се наваксва до училище, дори още в трета група се наваксва.
Давай му да играе с пластилин,да ниже ралични предмети (има много такива играчки на пазара). Може да рисува. Като в началото е полезно дори само да драска с молива върху листа. Това са все неща,които развиват фината моторика и не изискват кой знае какви усилия,а и децата ги харесват.Ще видиш,че още догодина няма да има разлика.

Ripple, Никитини в ни най - малка степен не смятали, че са открили начин да отглеждат вундеркинди. Вундеркиндът е дете - чудо, изключение от правилото, засега слабо обяснимо явление. Те открили, че най - важното условие за развитието на всички способности е своевременното начало. Всяко здраво дете притежава колосални възможности за развитие на способностите си във всички видове човешка дейност. Но тези възможности не остават неизменни и с възрастта постепенно угасват. Ето защо е толкова важно условията да изпреварват развитието. Съобразявайки се с това, Никитини осигурявали богата обстановка, предразполагаща към разнообразна дейност и предоставяли на децата си голяма свобода и самостоятелност в заниманията и в игрите. Те се стараели да улеснят всяко намерение на децата да правят нещо, да проявяват каквото и да било творчество. Щом забелязвали, че малкото обича да пише с тебешир - правели от парче линолеум дъска; щом забелязвали, че го интересува в детската енциклопедия някаква карта - окачвали на стената голяма карта на полукълбата. Така  у тях се появили стотици и хиляди таблици, печатни и ръкописни букви върху плакати и кубчета, измервателни уреди, конструктори, всевъзможни игри, географски глобус, и разбира се, книги, множество книги - от приказки и малки книжки до енциклопедии и научно - популярна литература. Ето това те наричали богата обстановка. За детето в нея се откривало богато поле на дейност.
При тези условия децата им много  неща започнали да правят по - рано, отколкото им се предписвало от медицинските и педагогическите норми. Те не само леко овладявали до започването на училището свободното четене, устното смятане, писането -  по - важното било, че  ставали по - самостоятелни, по - инициативни, по - любознателни, по - отговорни - също не според годините си. И всичко това не правело от децата на Никитини старчета, напротив - по-големи фантазъори и палавници мъчно можело да се намерят.

lullabie, а не правим ли повечетo (занимаващи се с децата си родители) точно това?
Не съм чела за Никитини, така че коментирам само въз основа на постинга ти. Повечето родители правим точно това-виждаме, че детето обича да тича, записваме го на лека атлетика, виждаме, че обича да пее, отива на хор, виждаме, че има интерес към книгите, почваме да учим букви от рано и т.н. Разликата, според мен, е само в наличието на време.
Без да съм Никитина, започнахме да учим с по-големия ми син английски вкъщи, той не е ходил никога на никакви алианси. Можех да си позволя това, защото бях по майчинство с второто ми дете и имах време. И така, цяла година учехме здраво, след началния тласък, започна да се учи сам под моя периодичен контрол, да правим допълнителни неща и т.н. Като резултат, в момента е сред петте най-добре справящи се деца в своя випуск, вкл. на олимпиади и състезания и това преди факта, че от 25 деца в клас, поне 15 ходят на английски поне 5-6 или 7 години. Също така съм стигала до извода, че ако аз имам възможността да съм вкъщи, спокойно може да учим учебния материал и да се справяме много добре, без да ходи на училище. Имам знанията до поне 7 клас, нататък не мисля, че въобще трябва да се меся, но това е друга тема.
Опитвам се да кажа, че ако един родител има 1. желанието 2. времето 3. нормално умно дете, то в крайна сметка е много вероятно крайният резултат да е много над нивото на останалите деца.
Тук изместихме малко темата, но ти благодаря за постинга.