Спомени и впечатления за социализма в България

Пак заблуждаваш!
Съпоставимо,  храната сега е доста по-евтина.
Тогава заплатите са били от порядъка на 150- 200 лв.
Заплати, не пенсии!
Салам Камчия и сега има по 3 лв., но на доходи от над 500 лв. не е същото като да получаваш 150.
Давам пример с евтина храна.
Прословутите банани и те сега са много по-евтини от тогава!

Евтини бяха комуналните услуги - ток, вода, парно.

Баба също вечеряше само кисело мляко, но не от немотия, а защото се хранеше здравословно. Никога не преяждаше и основната ѝ храна беше от собствената градина. Имаше и няколко кокошки и козичка. Единствено обичаше халва, като изкушение.
Помня я в едни метални кутии, по половин кг.

Негативи за мен - дефицитните стоки. Налагаше се леля да ми изпраща кафе от Търново.
Също и еднотипните дрехи и обувки по магазините.

Огромен негатив е това, да. За мен всъщност това е един от двата най-съществени недостатъка на оня "строй", наред с ограничената свобода на изразяване на мнение. Писах го и някъде по-нагоре.
Това, сега да ми трябва нещо, обаче точно в момента (или въобще) да не мога да си го купя, щото липсва в магазините - не мога да си го представя. Дето казват понякога - дефицитът събори социализма. Човещина, пък нека някои разправят, че истинската стойност не била в материалното (тя не е, но това няма нищо общо).

 Годината е някъде 1980 или 81 не помня точно. Избори. И двамата ми родители отказват да гласуват. Около 3 следобед, на вратата звъни милиционер. Чувам разговора." Не сте гласували и двамата до момента. Отговор: няма да гласуваме. Не може да не гласувате имате време до 5 часа. Няма да гласуваме. Колко деца имате? 2. Замислете се добре за тяхното бъдеще". На всички избори се отчиташе 100% активност, 100% подкрепа за властта и строя.
 За по- ранните години по спомени от моите и техните родители- бригадирските движения. Много от националните обекти са били построени с безплатен и доброволен труд. Още ми е пред очите някаква снимка как млади хора строят Хаинбоаз.
 Ленинските съботници. Във всички предприятия имаше и в училищата. Обикновено почиствахме чинове и прозорци в класните стаи или актовата зала, или уборка около сградата. А родителите изпълняваха някакъв обществено полезен труд.
 Лозунгът: " Да изпълним петилетката за 3 години". И вестник "Работническо дело" със снимки как тъкачката леля Станка тъче на 120 стана в завод "Първомай", заради което е наградена с орден " Герой на социалистическия труд". Икономиката ни беше планова, разделена на 5 годишни периоди- петилетки.
 Относно коя държава какъв вид индустрия ще развива се е решавало в СИВ. Още със създаването му се е целяло всяка страна да развива различни промишлености, така че в рамките на съюза всички нужди да бъдат задоволени и да няма необходимост от връзки със запада, а да няма и липси. По този начин ни се пада да строим Девня и Кремиковци и не само.
 Отношението към спорта. В училищата непрекъснато идваха скаути от спортното да оглеждат и оферират. А спортното си беше почити пълен пансион с безплатна храна. И обикновено деца, които не бяха много на ти с ученето, намираха добро поле за изява. Доста таланти бяха открити по този начин.
  Кръжоците и извънкласните дейности. Беше желателно да си записан поне в един.  
  Задължителният абонамент за някакъв вестник или списание. Задължителната кореспонденция с руско другарче, за да упражняваш езика. На мен ми се беше паднало едно дете, което правеше правописни грешки, почити колкото и аз, така че кореспонденцията секна, но бяха разменени около 20 писма. Спомням си и събирането на дрехи за бедни африкански страни, които опаковахме в кашони. Но това беше само 2 години поред. Мисля 80-81г.
 
 

Писмата с русна4ета. Не беше задължително. Беше много интересна опция. Имаха интересни марки, пликове за писма и лепяха картинки. Много сладко .
На кръжоци не съм ходила , не помня да е имало задължителни 

kamunyak то и сега ДПСарите глесуват 100% под строй, ако се налага и карани с бус  ... поне така пише в новините ... като зарибяването също било от една врата на друга врата по махалите на малцинствата. Или пишат викаш глупости на разкоша на новото време?

Brideshead, не знам нашата класна ли се е натискала много , но всичко от изброеното беше задължително. Свястна жена беше, но май и те даваха непрекъснати отчети за постигнати резултати. Мисля, че е от значение и годината на спомените. Някои неща бяха задължителни в един период, после пожелателни.

Чек, мисля че прекаляваш вече.
Добре, живея и живеех на 10 км от ЦЕНТЪРА на Варна. Има квартали, които са по-отдалечени.
Така вече доволна ли си?

И за мен бяха ужас, но не заради материалните условия или заради нещо, пряко свързано със соца, просто не се чувствах добре - дали от скука, дали от това, че не съм в домашна обстановка, а в някаква непривична с особени правила, дали защото не бях от най-общителните деца, че да се сприятеля с всички, не знам, сигурно от всичко по малко. Два пъти съм ходила. Първия път, по-гадния, нашите категорично отказаха да ме приберат, едва изтраях. Втория път май не съм и имала илюзии, че може да го направят, тогава и не беше чак толкова гадно, бях със съученици, докато първия - с непознати деца, по ведомствена линия на баща ми.

Не разбирам какво доказва това.  И не е вярно.

Доказва , че политиката си е политика, ако е вярно. Ако не е вярно, то след изборите повечето новини са били лъжа.

Доста интересна политика - да гласуват 99,9 % за една партия. 

сигурно липсва думата ''безплатно'' ... )

Ще съм доволна ако спреш да говориш от името на варненци, след като си живяла и живееш в село на 10 км от табелата за Варна. Предвид последното, постът който ти написа и аз цитирах съдържа откровена лъжа.

За пореден път се убеждавам, че на различни места по едно и също време е имало разлики в комунистическото ежедневие - 80-те години никой не ме е задължавал да участвам в кръжок или да си пиша с руско другарче, а майка ми нито веднъж не е гласувала... Явно е имало селски натегачи партийни секретари и дружинни председателки, около мен се гледаше леко пренебрежително на тези неща. Имахме дружинен председател и културномасовик (така ли се пише?) на класа, като последният трябваше да измисля разни мероприятия за класа. Отчиташе се като ни организираше да ходим на кино, като при това не гледахме филми за Митко Палаузов, а "Уилоу", "Лабиринт" и "Междуведни войни". Всички бяхме доволни!

Като говорим за почивки и лагери, да уточним, че родените 70-те и 80-те сме имали тази възможност, но за родителите ни, баби и дядовци, които също са живели по- ранните години на соца (50-те и 60-те), хич не е било така.

biolojka, може би наистина хората са възприемали по различен начин отговорностите си , някои са правили досие , трупали точки, други са гледали по- широко на нещата ( или по- безотговорно , зависи от гледната точка ), вероятно и заради това имаме по- различни спомени. А ти ми припомни стройната класна организация - дружинен, културномасовик или отговорник по културно-масовите мероприятия, отговорник по политическите въпроси (имаше ли такава, че се обърквам вече) и касиер. Спомням си , че никой не искаше нито една от изброените длъжности и ако не изберяхме помежду си, накрая класната определяше кой с какво ще се занимава, А дежурните ученици, които чистеха дъската и строяваха класа преди звънеца. И разбира се разменените поздрави: "Здравейте, ученици", "Здраве желаем, другарю учител." Боже, какви времена бяха  .