Спомени и впечатления за социализма в България

La Sombra, тук си говорим за лични впечатления.
За филмите съм съгласна, че има неверни неща. По-точно верни, но преиначени. Имаше наистина изчезващи хора по политически причини, но като се снишиш и се правиш на вярващ не те закачаха.
Храна имаше, каквато са решили "отгоре", имаше и дефицитни стоки обаче. Но за глад не е било глад. Човек е устойчиво животно, и на боб и леща може да изкара.

Аз съм от района, който се води най-беден. Имах прабаба и дядо в село на границата с Югославия. Ако не си произвеждаха повечето неща и не помагаха по-младите, пенсиите за нищо нямаше да им стигнат.

Да де, ако не е комунизъма, ша е капитализъма виновен.
И от двата "лагера" се сипят лъжи.
Мисля, че съдбата на България е нямало как да бъде друга, освен под крилото на СССР след Втората Световна Война.
Обаче това не значи, че това хората са живели прекрасно. Ние не сме свидетели на първите години на социализма по нашите земи, когато хора са избивани и ограбвани от народната власт.
След това е имало добри години, но пак всички са живеели по страх да не кажеш нещо, да не направиш нещо, да не те уличат в предателство. Даже и изкуството е било подчинено на партийната линия.

И баба ми и свекърва ми си докарват много пари /повече от заплатата/ навремето със служебна работа от вкъщи. Овъртайм, както му викат днес. Но може би професиите им са били подходящи.

Иначе, по субективни мои наблюдения по хиляди стари снимки /имам такова хоби - старите снимки/ - хората от 40-60-те години изглеждат много по-добре от тези от 70-80те години. Някак зрелият соц смачква физиономиите.

Ла Сомбра, аз съм скептична, че точно строят ги е направил такива, но аз съм била в Румъния 88ма и беше наистина страшно. Има доста изписано за режима на Чаушеско и извращенията им. В Румъния беше в пъти по-страшно от при нас.

Всички първи години на нова власт, са еднакво гадни.
След Втората Световна, навсякъде е имало гонения и разправа с опозициите.
В САЩ пък не ги е подминала ерата на Маккартизма- когато и Джон Ленън е подгонен като комунист.
После идва края на робството- чак през 1965г.

Не е нужно да се преекспонират нещата- в никакъв страх не сме живели.
Имаше куп политически вицове, за сметка на сега, които се разказваха и на масата в кръчмата, без проблем.
Нямаше за какво да те уличат в предателство освен ако, като Георги Марков, не се възползваш от всички привилегии на приближения до властта, а като ти отворят вратата да излезеш зад граница, да почнеш да плюеш в несвяст.

Не съм съгласна. Може моето поколение, родени 70-80 да не сме се страхували, но съм чела такива писма на хора родени 30-40, че...

Споменах това, за да се види, че лъжи и пропаганда е имало, има и ще има винаги и навсякъде. В конкретния случай за тия беше споменато, че още малки са били изведени от Румъния с разрешението на властите поради някаква израелска програма, и надали са имали възможност да осъзнаят дали е било лошо или добро. Не ми хареса обаче категоричното твърдение, че са станали такива не заради друго, а защото са родени и поживели малко отвъд Желязната завеса - там, видиш ли, едва ли не всеки ден е имало убийства, смърт от глад и прочие ужасии.
Прави ми впечатление и друго - баш най-демократичните нещо в последно време здраво почнаха да налагат цензура на населението, маскирайки я под благото и ценностно "език на омразата". Явно яростното отричане на комунизма и социализма хич не им пречи да възприемат някои нещица, които иначе отричат и за които размахват пръст. Та нищо чудно в скоро време ние да се окажем тия с вицовете и попържните под сурдинка.

По-нагорето можеше, но с частен бизнес, често забранен и гонен, освен ако не си пак някой с връзки "наш човек".
Можеше с гешефти и тип разменна търговия "услуга за услуга".
За някои професии беше също възможно.
Говорехме си за спокойствието и аз опитах съвсем накратко и повърхностно да си обясня причините, поради които хората се чувстваха по-спокойни тогава. Разбира се няма много неща по този свят, които да са до безкрайност позитивни. Спокойствието, което се изразява чрез сигурността, например, се плаща често със загуба на свобода. Въпрос на баланс между двете е щастието.

Знам, но това не променя факта, че масата не е така днес. И за да не е - има причини. За мен такава е несигурността, невротизмът, които водят до проектиране на собствените несполуки и неудачи, лични мечти и блянове чрез децата. За жалост.

За лечението - никой около мен не е носил не само "торби с пари", ами лев не сме плащали под масата за лечение. Било в болница, било в извънболнична помощ. което е така - така е. Не мога да си кривя душата.
Както писах - нямам за цел нито да очерням, нито да избелвам които и да било времена.


Тук акцентирахме на масовостта на явлението днес.
Иначе крайности е имало и винаги ще има по целия свят.

И аз мисля така, поради което се въздържам от крайни оценки. Предпочитам да споделям факти и лично преживяно или споделено ми от близки лично на мен. Не и крайни оценки. Прекалено е сложно е за такива, за да се опрости по този начин.

И времената през 50-те години на 20-ти век са били доста по-различни от 70-те и 80-те, на които повечето тук сме свидетели  само. И нашият поглед не може да е обективен. То е, защото сме си едни обикновени субекти само.
Аз за върлите Сталински времена, разбира се, нямам лични спомени, а съм си събрала виждания само от това, което съм чела или са ми разказвали мои близки, най-вече. Хора, на които съм можела да се доверя.

Имаше, но не бяха мейнстрийм, а изключения. И нямаше 917371 школи за подготовка за НВО.

Не знаех това за чистачките преди 89 г.

Ами, аз съм от поколението на родителите ти. Просто нямаше от какво да се страхуваме- ако имаше, да сме ви го предали.........
Да, дядо ми е лежал в лагера Росица, "за благодарност" че не е завел да се предаде в полицията един нелегален малко преди 09.09.1944г.
И вуйчо ми е закачил от "благодарността"- изключват го от ЮФ на СУ за 1 година, а когато най- накрая насмитат партийния функционер, завършва и си практикуваше професията до смъртта си.
Не е било официална политика, а в повечето случаи, гонения на лична основа на облечени във власт говеда.
И реално, извращенията приключват някъде в началото на петдесетте години.

Моите родители не са били членове на БКП, не че са искали, но не са били допуснати, поради буржоазен произход. Дядо ми е имал маслобойна, а другият е имал частен цех за мебели.
Обаче да са били държани в страх, не, даже татко въпреки нечленството си, беше заместник директор на гимназия.


Цеци!

Не е вярно, че извращенията свършват през 50-те. За справка - излезе една доста добра книга, казва се "Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност". Само за хора със здрави нерви.

За съжаление, днес всичко може да излезе, щом имаш пари да си платиш отпечатването.
Затова и младите се люшкат в оценките си от крайност в крайност.

Аз, в такива теми, разказвам моята история и тази- на роднини и близки познати.
За разлика от многото писачи, които по онова време бяха добре около хранилката, а сега за да изпъкнат и да са отново на вълната, са способни да пишат откровени небивалици.

Но Тодор Живков е бил добър държавник за онези условия. Мислил е как да изкара повече за държавата.