Спомени и впечатления за социализма в България

Май като следствие от прочутите Боянски ливади, когато той скастри СДС

Ето един спомен от баба ми: навсякъде се пуснал слух, че когато Людмила Живкова била на посещение в Париж, настояла да види Лувъра в конкретен ден. Оказало се, че това е почивният ден на музея - вторник. Била платена някаква огромна сума, за да се отвори музеят само за нея.

Мислех, че тази история е много невероятна, но се разтърсих и е факт.

По соцвреме - гласувахме как да се казва пионерския ни отряд и избраха "Георги Иванов". Та сме се срещали с него на живо.
Било е 82 или 83 - събраха изявени пионери да репетираме поднасяне на цветя на някакъв конгрес. Вместо да учим, ни събраха пред НДК и чакахме поне 3-4 часа незнайно защо, тълпа от цяла София. После ни пуснаха вътре за малко, но за мое огромно съжаление - не бях сред избраните, и без това не бяха много.

След 3-4 години в гимназията - за 24 май поне месец преди това репетирахме някакви живи фигури пред мавзолея. Всички паралелки, май бяхме освободени от у-ще.

Така е. Също има една група дисиденти - като Илия Минев, да кажем, които веднага са били изтласкани от политиката след 1989 г. Сега - някои от тях са били националисти преди 1944 г., легионери, бранници и подобни. Не съм сигурна, че мога да им симпатизирам, но са били автентични антикомунисти - факт.

А като спомена Илия Троянов - с него се случи нещо много любопитно и същевременно много тъжно. Навярно сте чули за този казус. Българският превод на романа на Троянов "Власт и съпротива" (роман, разказващ за диктатурата и ДС) се оказа направен от ДС агент. Троянов не подозира нищо. Любомир Илиев е добър преводач и германист. През 2016 г. се появява неговият превод на "Власт и съпротива".

По същото време излиза една интересна стихосбирка на Пламен Дойнов - "Балът на тираните". Интересна е заради концепцията си - всяко стихотворение в нея е посветено на някакъв ДС агент, обикновено даже  лирическият говорител е агентът.
Тук могат да се видят някои от стиховете:
http://www.ploshtadslaveikov.com/agent-georgi-prevezhda-vlast-i-saprotiva/

Пламен Дойнов освен поет е и изследовател - рови в архиви, занимава се с литературата на НРБ. Тази негова стихосбирка попада в ръцете на Илия Троянов. И последният вижда в нея стихотворението "Агент Георги превежда "Власт и съпротива". Моментално просветва червена лампичка: "Изведнъж се почувствах пренесен в собствения ми роман", казва. Твърди, че преводът не е съвсем безобиден; има преводачески намеси, които макар и деликатни, дават картината на преводаческата приндалежност към тоталитарните структури. Ето повече по случая:

https://www.dw.com/bg/за-илия-троянов-дс-и-грешките-в-превода/a-37302774

Запозната съм отблизо с историята и на ей това точно му викам "лов на вещици"! Но това си е лично мое субективно мнение.

http://www.ploshtadslaveikov.com/darzhi-li-ds-rakata-na-prevodac … oblichavashta-ds/

Промените 89-та ме заварха в трети клас (9г). Баща ми месец по-рано най-накрая се бе сдобил с лелеяния Вартбург. Защо лелеян? Защото беше подал първата си вноска още преди дори да познава майка ми - 13 години преди да го вземе.

Мъжа ми е доста по-голям от мен и ми е разправял, че са живели в двустаен апартамент набутани две семейства. Чак в края на 80-те са получили правото да си купят апартамент.

Вуйчо ми пък 80-те бил събрал криво ляво пари за апартамент, но така и не си купил. Не му дали.

А през 60-те баба ми и дядо ми се преместили от малко село в малък град и решили да си строят къща. От общината им изпратли готов план на къщата, няма искат не искат, такава ще строят, нищо че разпределението на стаите и други неща не ги удовлетворявало. Някой много гениален аритект, най-вероятно завършил с връзки решил, че върховете на къщите на улицата трябвало да са на едни ниво, но не му дошло на акъла, че улицата е на баир. Така най-долната била най-висока, а най-горната най-ниска. Даже идвали специално да мерят да не вдигнат къщата по-висока.

Еее може да е писано вече в тези 300 страници някъде. Ама няма как спомен да не остави и спартакиадата. 1986-та ли е било? Всички учебни заведения в София бяха включени в откриването. Имаше съчетание на детските градини. Нашето училище участваше в съчетанието на прогимназиалния курс. А  сестра ми, наред с почти всички гимназисти от София се разкарваха из целия град неизменно с торбичката с флагчета, защото бяха "фон", който прави цветните фигури на стадиона.
След спартакиадата, решиха, че могат да трансформират съчетанието леко и то да бъде използвано за честването на 23 септември пред мавзолея. Затова ни изпратиха на лагер в Равда да тренираме. Изкарахме си много весело и аз обвиних нашите, че до сега не са ме пращали на лагер, а то било толкова хубаво. Следващата година се записах сама и...тесла. Тоя лагер, не беше като оня. Условията бяха доста по-лоши, храната също

В Младежкия дом имаше ученическа дискотека, мисля петък и събота, но може да е било събота и неделя. От седем до осем беше музиката, а от осем до девет и половина пускаха някакъв филм от видеокасета на едно малко телевизорче високо горе. Аз се изнасях, защото не понасях ужасния дублаж и до днес не разбирам интереса към тия видеокасети.
Едно гадже обаче беше решило, че много бих искала да изгледам няколкото части на Завръщане в рая, и аз не можах да му откажа. Беше го организирал у един приятел като някаква голяма привилегия. Наказание си беше, но поне не ме гледаха  странно, като кажех, че не съм гледала още този супер хит!
 Беше на мода брейка и преди дискотеката отивахме час по-рано да гледаме момчетата, които се учеха сами. Всички момичета се бяхме захласнали по най-добрия, който си беше едно интегрирано циганче, и въздишахме по него.
Лятото ходехме на дискотеката на плажа, където една година пееше Нели Рангелова.
После имах едно отворено гадже, дето ме водеше по нощните барове и ресторантите, там не искаха да ми сервират, защото изглеждах по-малка и отколкото бях.  Гаджето се занимаваше с чейнч и препродаваше дрешки от параходчии, и добре заработваше, всички управители го познаваха, и така ми сервираха. Не алкохол, разбира се.
 Ваканцията отидохме в София и обиколихме всички вървежни заведения. В Шератон в сладкарницата не успях да си пусна чешмата, вече не помня каква беше технологията, но ми беше абсолютно непозната

Жаве, не мога да се произнеса по казуса доколко преводът е манипулиран; не съм чела немския оригинал. Но историята е парадоксална - пишеш за ДС, а те превежда агент на ДС. И най-странното: научаваш за случая чрез стихотворение. Поезията е трансмисия за узнаване на истина. Това само по себе си е романов сюжет, абсолютно постмодерен.

Няма доказателства Любомир Илиев да е бил агент на ДС. Освен едно стихотворение на Пламен Дойнов. За сметка на това пък Илия Троянов без дори да провери, изтъпанчва един човек достоен, с постижения, биография, в интервюто си в Алгемайте Цайтунг вече като доказано виновен. Това е непочтена работа.

В статията от последния ми постинг е разказана историята.

Когато родителите ми започнаха работа в Нефтохим, им дадоха апартамент в селото до завода, сега бургаски квартал. След четири години се преместихме в Бургас, но живеехме с още едно семейство в двустаен апартамент. Това беше временно, след година получихме апартамент с изглед към морето и парно, а не след дълго се сдобихме и с домашен телефон.
Парното беше евтино, макар и локално. Температурата зимата ставаше направо нетърпима. Тогава всички се натискаха да живеят в жилище с парно и топла вода.
Хлапашките ни номера с телефона бяха да си избираме някаква засукана фамилия от телефонния указател и да се будалкаме с хората. Или да питаме - Имате ли вода? -Да. -Тогава си измийте краката и си лягайте. Нямаше GDPR и срещу всяко име и телефон беше записан и адреса. Направо си развинтвахме фантазията да мислим простотии. Но телефонни измамници нямаше, или поне никой не беше чул за това.
Още от предучилищна ходехме сами на кино, сутрин даваха детски филмчета.  За индианските и каубойските филми имаше и места за правостоящи, напливът беше голям.

Не е вярно.
Системите бяха различни.
Всички имаха равен достъп до всичко, независимо от доходите си или липсата на такива.
Хайде да си спомниш убитите през 1968г. при броженията във Франция- има имената им на възпоменателна плоча в Париж.
Те защо скочиха, ако западния социализъм толкова им допадаше?

Пак ще ти напомня заглавието на темата.
Много по- интересно е да разкажеш личен спомен от онова време.

Постът на Любознателна за телефонните шеги ми напомни няколко срамни епизода от моето детство - звънели сме в пожарната да питаме имат ли топла вода, и други подобни детинщини.
Не са ни преследвали репресивните органи, ако някой се чуди дали сме пострадали.

Помните ли Асамблея Знаме на мира? Там участието на децата беше малко като сегашните конкурси за красота - предрешено, но въпреки това участвахме на конкурса. От моето училище избраха моята рисунка, но чух учителките да си говорят, че нямам никакъв шанс, защото баща ми не е партиен член. Това си беше огромно разочарование, което някак се компенсира от факта, че присъствах на един ден от асамблеята. Тогава участвах в един състав за модерен балет, и посрещахме децата от асамблеята в Слънчев бряг като свитата на Нептун. После изпратиха нас,децата, в един ресторант, където купона продължи. Ние си бяхме с одеждите на русалки, тоест доста разголени, и веднага ни се залепиха няколко чернокожи (хайде, да бъда политкоректна) и няколко арабчета. Моят ухажор беше от Йемен, казваше се Анис, и беше с една глава по-нисък от мен. Но и до момента никой не ми е кавалерствал колкото него. Беше неотлъчно до мен и си говорихме със знаци. Той беше добил опит, защото това му беше втора асамблея. Прибрахме се към два през нощта, и тъй като тогава, разбираемо, нямаше как да се обадя, родителите ми бяха откачили от притеснение.

Авторът на стихотворението казал, че има достъп до сведения за Съюза на преводачите. Не трябва ли Комдос да вземе отношение?
Мен повече ме дразни лицемерието на ДВ - колко сме зле и как си пазим агентите. При положение, че абсолютно същото, да не кажа дори по-зле, може да се каже за бившите нацисти. Сякаш Германия не е показала явна неохота да разкрива тези неща. Справка - книгата "Досието ОДЕССА"
ДВ  бълват против Хърватия по повод Световното, а дали са писали толкова много за неплатените данъци на Роналдо?