Спомени и впечатления за социализма в България

Аз съм на мнението, че икономическата и политическата свобода вървят ръка за ръка. И монарсите са имали абсолютна власт, но когато буржоазията почва да трупа капитали, почва и да оспорва властта на аристокрацията и в крайна сметка я заменя с нов ред.

С парите идват и апетитите за друга власт - най-малкото, за да ги опазиш от произвола на абсолютната власт.

Смятам, че икономическата свобода води до политическа - както и обратното. За добро или лошо все още не сме открили вариант, в който обществото да просперира икономически, ако не е свободно.

Подобна еволюция не би била марксистка, но той и Маркс всъщност е считал, че комунизмът ще възникне в богатите индустриални държави по естествен път - "когато натрупването на капитал стане невъзможно, заради намаляващите печалби и нарастващата производителност". Не мисля, че си го е представял да избуява в Русия, току-що отменила феодализма.

Така че идеологиите се адаптират. Да не говорим, че през 80-те никой вече не вярваше в този bullshit - даже и партийните функционери.

Китай, обаче, е доказателство, че тази теза не е вярна Там има свободна пазарна икономика (не планова) без политическа свобода. И доста добре се развива, поне засега.

Не мисля, че Маркс е смятал, че ще стане по естествен път смяната на системата, смятал е, че по естествен път ще възникнат предпоставките за нея в най-развитите страни, а самата смяна е насилствена и при него - в Манифеста говори за това. Иначе Ленин първо се опитал да вдигне Швейцария, ама като не му се получило, решил да се задоволи с каквото има под ръка - недоразвитата Русия.

И мен ме притеснява тази аномалия. Не бих ги нарекла "доказателство". Засега са по-скоро изключение.

Или ще има корекция, или китайците са много различни от нас. Второто безспорно е вярно. Може и първото да се сбъдне.

А, може би се заражда компилация, която да успее да тушира огромните минуси в двете съществуващи системи?
Защото, " капитализмът не е цвете, но нищо по- добро не е измислено", е вярно твърдение и катаклизмите в последните десетилетия го доказват.

Дама от морето, благодаря, че напомни за УПКто. За мене то беше позитив, по скоро. И моят избор беше между продавачка и шивачка. Много исках да уча сладкарство, обаче ТОХа беше далеч. И за шивачка исках да уча, но беше далече а и приятелката ми, с която седяхме на един чин избра да учи Търговия и отидох и аз. За шивачки в София имаше наплив. Имаше и възможност за две години да се завърши  с диплома за медицинска сестра. Момичетата с дипломи за сестри духнаха още 90г на запад и веднага намериха сигурна и платена работа. Една замина за Либия и събра пари да емигрира в Канада.

В търговския техникум учехме информатика, счетоводство, ценообразуване, и имахме практика в много хубави магазини и фирми. Моите практики бяха в Интерпред, ЦУМ и Кореком в Японския. Приятелката ми кара практиката си в нейния град, че не беше от София и не и се пътуваше всеки ден. Другата ми съученичка продаваше екскурзии в един хотел. С добро си спомням за това време. Ако сега можех да го върна щях да продължа с шиенето. В десети клас имахме 2 практики и едната ми беше шиене. Това са прекрасни умения, които са полезни в реалния живот.

Радвам се, че споделяме, защото явно нещо, което се е харесало на един е било мъка за друг.

Многодетството определено не се насърчаваше през соца. Жените трябваше да учат и работят, а не да си губят времето в бързане на дупета. Градски българи, но и селски, с повече от 2 деца почти нямаше. Децата от многодетните семейства имаха някакви мижави привилегии, но повечето водеха мизерен живот без собствена стая и лъскави парцалки. Други деца даже се подиграваха с тях и сравняваха семействата им с цигански.

Абортите бяха масово явление, като по едно кратко време са ги забранили, но се увеличава стремглаво броя на умрелите при нелегални аборти, увредени от медикаменти бебета и изоставените от раждането деца.

Огромният брой изоставени деца бяха жертва на индустриализацията, жилищната криза и липсата на социално подпомагане на самотните, неомъжени майки. Сексът без брак беше приет, но извънбрачното раждане не. До края на соца неженени жена можеше да прави аборти по желание. Жената трябваше или да има поне две деца или да е зле настанена, болна Итн.

Някой писа, че Япония не внася работници. Внася и отдавна, но не им дава гражданство, нито помощи.

Китай скоро ще определя световните пазари, почти го прави вече.

Имам много познати китайци и нещата, които споделят са доста интересни. Ще го посетя скоро, макар че то все едно всички сме там. Толкова рядко има нещо, непроизведено в Китай, че .....

Няма нищо общо с планова икономика, а и границите отдавна не са затворени. Китайците, като повечето азиатци са дисциплинирани и като че ли не им пречи липсата на политическа свобода.

Пишеш глупости, многодетните семейства си бяха колкото и сега, ако не и повече. Аз имах съученички (в моя клас) от такива семейства, едното даже беше с 6 деца, нито някой ги е смятал за цигани, нито са мизерствали, още по-малко някой да им се подиграва. Освен това бяха и отличнички, и двете. Става въпрос за областен град, не за някое село. Моделът масово беше две деца, тези с едно бяха по-рядко. Лъскави парцалки по принцип нямаше, имаше конфекция в черно,тъмносиньо и убито червено, и бабите плетяха усърдно. А ако можеш да шиеш, блесваш веднага с нещо модерно и различно. Имах и колежки, народили по три и четири деца през социализма, ами не им беше мизерен живота, беше си като на всички останали. И бяха инженери, не от малцинствата. Самостоятелна стая нямаха и две деца, тристайните апартаменти не бяха много. Все едно сега всички имат самостоятелна стая....
 "Мижавите" привилегии бяха, че им се отпускаше жилище с предимство, а майките се пенсионираха по-рано. Освен това ползваха повече дни отпуск.

 Нормално да има такъв брой аборти, при условие, че нямаше свестни противозачатъчни средства. Аз съм взимала в началото на деветдесетте по хормонални причини - абсолютна гадост, от която получавах световъртеж и главоболие, предпочетох да си ходя с проблема.

  По-големи глупости и НЕИСТИНИ не бях чела досега в темата, това е поредният ти пост, нямащ нищо общо с действителността по онова време. По-добре се ограничи само до четене, че ставаш за смях.

Всъщност почти всичко в поста на Невена е истина.

  Аз такива спомени нямам, имам съвсем различни, и многодетни семейства си имаше, и в нормални условия си живееха - без мизерия и подигравки. Дори имахме съседско семейство с 4 деца, едното ми беше съученичка, което беше най-модерното дете в класа за представите ни по онова време. Е,износваха си дрехите, но то и аз износвах на братовчедката, хем не сме били многодетни.
За абортите пък че са били масово явление също не съм съгласна, а си имаше и извънбрачни деца.
Но явно наистина нещата зависят и от това къде си живял, от средата и т.н.

Ми не, не зависи къде си живял, ами пак до голяма степен от емоционалното отношение зависи дали дадено нещо ще ти се вижда масово, или не. Въобще онова, което човек вижда, в много голяма степен зависи от настройката му какво очаква да види.
Абортите и аз не бих ги оценила като масови, нито пък броя на изоставените деца и починалите при аматьорски аборти жени - като огромен. Нелегалните аборти, правени от лекари, пък вероятно са си се правели със съответните умения и медицински правила.
Че почти всички имаха по две деца, е вярно. Че почти всички са се подигравали на хората с по три, не е вярно. Подигравали са се със сигурност, но само простоватите и ограничени хорица, горе-долу както сега. Сега пак някои мислят, че третото дете обичайно е пропуск на контрацепцията, пак може да се чуят просташки изрази като "да нацвъкам" еди-колко си деца или "размножават се като зайци" дори за случай с 3-4 деца.
Но докато няма числени данни, може само да се замеряме с масово, немасово, "нищо в този пост не е вярно" и "всичко в този пост е вярно".

А, да, и разбирам желанието човек да се изфука малко ни в клин, ни в ръкав, че не е селянин, всички обичаме да се фукаме, ама детските градини по мое мнение бяха по-скоро за хората, които имат село, все пак децата им не живееха на село; повечето от останалите имахме дядовци и баби в града.
А ако сериозно - нуждата от ДГ не зависи от това, кой имал и кой нямал село.

Моите впечатления са, че тогава са били доста улеснени родителите, поне тези, които искат, хем да имат деца, хем те някак да не им пречат на живота. Имало е седмични детски ясли/градини, в които родителите си оставят децата в началото на седмицата и си ги взимат за почивните дни. Сигурно децата са се привързвали повече към персонала, отколкото към родителите си. Имам близки, които като студенти са се оженили, защото жената е забременяла и детето първите няколко години, докато жената се настудентства, е било отгледано почти от раждането от свекървата. Родителите са се прибирали да го виждат 2-3 пъти годишно през ваканциите. И това е било нормално и често срещано. В детската градина и в училище до 6-7-8 клас имахме няколко деца, отглеждани от бабите и дядовците с години, докато родителите си живеят в столицата или в някой от другите по-големи градове.

Изобщо не бяха на почит многодетните.
Имаше едно семейство с 5 деца и определено ги смятаха за бавно развиващи. Живееха бедно и с помощта на хората.
Други бяха с 3, но имаха оправдание, че вторите бяха близнаци.
Масово бяха по 2, рядко по 1.
Стандарт беше да имате 2 деца.

Аз не казвам, че са били на почит, а че не бяха изключение и че не са живели мизерно.
Поне тези, които аз познавам и за които си спомням.

Аз си спомням едно единствено многодетно смейство и беше известно в целия квартал, дали им бяха жилище, децата ходеха на градина. Не са ги гледали с лошо, но беше странно - като дете на разведени родители или на самотна майка, имаше някаква стигма. Повечето деца ни гледаха баби, на село и в града - жените тогава се пенсонираха рано беше обичайно.
Нелегалните аборти са показани във Всичко е любов.