За Петя Дубарова моя учителка ми е разказвала, че при случая с развалената машина се е държала много нагло, не знам дали е вярно. А към бригадите кой ли се е отнасял сериозно, но все пак имахме някакви граници. На една бригада - най-щурата, на която съм била, в десети клас, имаше шест момичета - пушили в спалното и гасили цигарите където им падне - по стените, по леглата, като ги хванаха, още на следващия ден ги върнаха в къщи, намалиха им поведението и имаха доста неприятности. Увреждане на социалистическата собственост... А ги хванаха защото командирите решили да направят проверка една вечер дали всички са си по леглата. Същата вечер хванаха и пет двойки момичета и момчета да спят заедно. На тях нищо не им направиха, наказаха ги до края на бригадата да окопават и поливат розите и даже и доброволци се явиха да им помагат. Много повече проблеми имаше на същата бригада когато намериха краставичка в буркан с домати. Доматите бяха износ за Русия и командирът го нарече саботаж. Той и без това обичаше да държи речи, та тогава съвсем се оля. Накрая припаднах един ден при едночасова реч в най-голямото слънце, та се принуди след това да посъкрати речите и проверките. В последните дни на същата тая бригада момчетата пък подпалиха лагера, луда работа беше.
Като казах, че хванаха двойки да спят заедно, в УПК имахме две-три бременни момичета. Идваха с широки пуловери на училище и бяха освободени от физическо. Родиха месец-два след бала.

