Спомени и впечатления за социализма в България

Защото не са поддържани.Грозно -негрозно,поддържат си чехите,унгарците,германците,французите,холандците че дори и сърбите.Българинът-''Аз ли ще го оправям пък,ами другите?'' и така си стои.

Защо мен питаш?. Аз само казах, че нашите и новопостроени пак бяха по-грозни и некачествени.

А мен ми е жал за онези хора, които по онова време са били ученици и вместо да грабят с пълни шепи от всичко каквото можеше да се вземе за образоване, самоосъвършенстване, учене на език, придобиване на обща култура, спортуване, посещаване на алианси за без пари са си губили времето да нищят политическата система и да се чудят как да и опонират! Те и сега нищят, нищят, а хората работят, напредват! Та от туй нищене до никъде няма да стигнем!

Kakвато ни и демокрацията,такова и царството,такъв и социализмът и всичко в тях - българско.

Това някакво мото на темата ли става?

Е, то голяма обща култура можеше тогава да се придобие с празните книжарници и цензурата. Руските класици и композитори далеч не изчерпват възможностите на жанра. Помня, че ако исках да си купя Марк Твен например задължително трябваше да е с връзки и вървеше в комплект с Леонид Леонов. Без да съм прозирала в бъдещето и да нищя недостатъците в системата, съм ги виждала и осъзнавала.

Ти пак по културно го каза "Бай Ганьо вари го, печи го на цървул мирише" ! Та не демокрация, марсианците да дойдат да ни управляват все тая!

Дисидентите, викаш, са били малко нещо тъпаци, необразовани, незнаещи езици, неусъвършенствани...
Мими, ама и на теб не ти личи да си постигнала особен мисловен прогрес, имайки този интелектуален ресурс, за който говориш.

Да недостатъци има многоооооооооооо, но какво ти пречи да прочетеш Марк Твен и Леонов да събира прах на рафта!

Е, то не  чудно, че хората се нагаждат и живеят добре при всякакви режими. Малко като Цар Плъх...
Има го и това, че детството и младостта на човек винаги са най-щастливи, иначе пък съвсем кофти се получава. Навремето четох една анотация за книга на Ошо, иначе не съм го чела човека, за съжаление, но на задната корица имаше следната мисъл -обикновено хората си мислят, че детството им е било щастливо, ако е последвано от прилична младост и трудна старост, но неговото детство било наистина златно, та затова щял да ни разкаже. И аз се замислих за моето детство, и установих, че е било много щастливо, най-вече защото сме били всички заедно, демек били са още живи всичките ми близки, това пък един друг автор го беше казал - тогава всички бяхме тук, и никой още не беше другаде. Другаде, с главна буква, нали.
Така че то само това стига на едно дете да е щастливо, и ако родителите са му спестявали някои обективни истини за света, в който живее и аиежедневни трудности, мерзости, и гадости, които са ги съпътствали, естествено, че ще запази щастлив спомен.
Ето, че нашите всичките са сходни - нещо хубаво, с което са се снабдили, готина дрешка, нещо вкусно, книга която ти е дала очи към света.... Тия неща е трябвало да ги имаме без усилия, априори, а не да си спомняме след 30 години като постижение, постиженията ни би трябвало да са по-други някак си, някакви пориви на свободомислие, бунтарство, по-типични за млади хора в свободен свят..Но аз поне такива нямам, защото нашите много се пазеха, пазеха и нас и ние много средни сме били. Затова и много се зарадвахме, като падна режима, но нонго ни липсва това, че реално заслуга за това нямахме. У нас нямаше силно и всенародно движение като в другите соц страни и затова сигурно няма гражданско общество и до днес.

Стига де, имала е всичко, което е искала. Все пак е живяла във времето на "Всеки според нуждите". а те именно определят усещането за щастие. Явно, комунизмът е бил едно щастливо време и хората, коиъо са "имали всичко", сега пак си го имат, но в по-големи размери. Няма промяна. Имаше за кратко, но именно, тези, доволно усмихнати като Мими, които са винаги в мнозинство за пореден път си избират корумпирания Бацко.
 

Като дете имах всичко, нямах нужда да нищя системата......не знам ако ме беше заварила зрял човек и личност дали пак щях да разсъждавам така! Сега нямам всичко.......искам още многоооо неща! Но не непременно салам!

Ако говориш за киселото мляко и два вида саламурено сирене да - имала си всичко. А пък някои хора на тези, дето ти им викаш снизходително че нищели системата викат "народни будители". Въпрос на мироглед.

Именно. Точно това доволство  да си имаш всичко, и да си удовлетворен, че си се  уредил с всъщност елементарни неща с умения да се приспособиш към изначално изчекната система е характерен за голяма част от хората отгледани и възпитани по времето на соца. Не казвам, че съм изключение, но поне съзнанам, че е било ненормално.

Храната пък беше последното което ме вълнуваше, дори не ядях и криех яденето по шкафовете......сега даже и тя ме интересува!