Спомени и впечатления за социализма в България

Викаш, народопсихология - три пъти руски хакери качват БиБи на власт и никой нищо не може да направи. Хипнотизатори, баце!

Писах в тоя форум преди почти 10 години в една тема за детски спомени (забравени жестове или както там се казваше). Както и се полага, основната маса спомени за детството бяха мили, елегични, носталгични. Аз лично се стараех и да са смешновати.
Много читав народ писа там, и не помня някой да зажали непрежалямия и отдавна покоен соц. Може и да ги е имало, де, но като цяло тогава такива настроения все още си бяха маргинални. Не беше такова времето. Нито пък някой се занимаваше да осъжда, впрочем. В ония близки, но все пак отминали времена си беше проява на много, ама много лош вкус да споменуваш с добро Тошо Правешки. Да не говорим да му кичиш с китки паметника, били те китки виртуални, словесни или растителни. Обаче нещата се промениха.

По едно време пропагандистите взеха под внимание нормалните носталгични настроения (от типа "мъка ми е за бабините баници,/домати/милувки), и видяха в тях златна и неразработена мина. Под тяхната маскировка, лека-полека, запробутваха отначало битови тъпотии за трепети с червената връзка, незабравимата романтика на бригадите, мъжката дружба в казармите, вкусни слами без опашки и натежали от мъдрост библиотеки. По-после, много бавно и внимателно, покрай нормалното хорско говорене подпъхнаха, пробваха и успяха да легитимират вече тежката митология за "спокойствието" (онова същото, дето и на жена си под юргана внимаваш какво говориш, и не се доверяваш никому), мощната промишленост, великата армия, истинските мъже, истинския суджук, великата култура, миролюбивия ссср, нормалните семейства и възпитание, здравите трудовашки строежи, дълбинната духовност, яките доходи,  и прочие сходни, ама какви ли не дивотии.

Та хич повече не се хващам на никакви въдици за "спомени". Не съм чел из основи настоящата, ама е смехория да смятаме, че не е политическа. То какво собствено значи "политическа" и кога не е. Да не би темата да е хладен като чекистка ръка културологичен анализ? Или счетоводно точен отчет "къде сбъркахме"?. Или обсухарени мемоари? Не е.

Куркума, за смешновати спомени беше темата и то до скоро. Тук-таме някой се провикваше: "Ама ти като не си мизерствал, значи вашите са били номенклатурчици!", а друг репликираше: "Не е вярно, тогава беше много сигурно и в училище имаше зъболекар (заради който още ме е страх от зъболекар).".

Това ако не е срамно... Да имаш книги на чужд език, но не и на своя знаеш ли какво е? Белег за колонизация, драги ми смехурко. Но в света на салама това не може да се забележи.

Представи си, аз го намирам за нормалната възможност да прочетеш това, което искаш, когато искаш.  Ако бях прочел Последния мохикан на английски, на какво щеше да е белег? На дисидентство ли?

П.П. Да припомням ли, че руски се учеше от 4-ти клас а западен език от 8-ми. Защо да не се възползваш от нещо, което така или иначе ти е вменено като задължение?

Виж, аз имам много книги на френски- дори и от български автори.
Да имаш чужда литература на чужд език, не е срамно.

А, това че тиражът не е стигнал на български за всички, които са искали да го купят, е друг разказ, но със стойностните книги винаги е било така.
Саламът, Санчо е по- важен днес, според наблюденията ми в последните 30 години.
Заедно с чалгата.
И заедно с колонизирането на езика ни, от който изчезнаха окончанията за женски род по примера на английския, без някой да се сети, че в този език просто жените не са третирани като достатъчно равни, ами трябва да поясняваш  местоимения и съществителни.
Колонизирането е и в "модния" начин на комуникация- да се вмъкват английски изрази в българско изречение, но това някак ви убягва, защото сега гледаме към другия "голям брат".

Когато гледахме към източния, партийните кадри се смятаха длъжни да вмъкват руски думи, но поне не бяха цели изречения.........

Та, нищо ново под слънцето, Тони. Със съжаление го казвам- пак идеологически пристрастия, пак омраза към не пеещите в " нашия хор", пак заклеймяване.

Е, тук вече изби рибата! Белег е за прилично владеене на език, не повече. Говорим за преводни книги, все пак, не за български. След като нямаш възможност (езикова, за достъп, финансова и т.н.) до оригинала, всеки читав превод на понятен ти език е ок. Да не говорим за по-изгодната цена на руските книги тук, стотинки бяха.

А за какво ли е белег фактът, че четящите руснаци, които идваха в България, се изтрепваха да пълнят торби в руската книжарница? Положението с търсените книги там беше същото, като с нашите тук - опашки и/или покупки "под масата" от позната книжарка, особено в по-малките градове.

Има и друго, тук много от чуждестранната литература се издаваше "на парче", често се подбираше най-доброто от един автор. Руснаците издаваха поредици, от-до. Колкото и да съм роптала навремето, че нашите не издават изцяло Карл Май, Жул Верн, Фенимор Купър и т.н., впоследствие установих, че и сред техните неща има доста "плява", която съм можела да си спестя.

Е, след демокрацията вече се издадоха "събрани", за радост на носталгичните души и на четящите само на родния ни език.

Аз съм учила по програма, която включваше руски език от втори клас, а английски  - от пети. Руският ми е изключително от помощ и днес, поради възможността да чета онлайн научна литература, която не е преведена на български, а на английски не се разпространява свободно.
Да мога да чета литература на чужд език, независимо на какъв, да имам такава под ръка, за мен си е чист позитив.
За книгите на български имаше малък тираж за някои популярни заглавия, но ги намирахме. Много сме си разменяли книги между семействата, между съученици и приятели. Помня, че на заем четох "Хляб по водите", "Богат, беден", "Знахар" и "Морал", например. Но то и днес не бих си купувала всичко, което излезе и искам да прочета. Пак ползвам този принцип на размяна. Както и библиотеката.


Наистина е смешно такова едно твърдение. Сега се чудя кой ме е колонизирал - Русия ли, СССР ли, Великобритания ли, Австралия ли, САЩ ли или може би Франция.
Доста пресилени твърдения и изводи се правят в тази тема.

Като разнищваме книгите, да ги вържем със салама- има данни за тиражите по онова време, има данни и за тиражите днес.
Не може и сравнение да става.
За качеството на превода на съвременните романи може сатиричен роман да се напише, затова ми е чудно с каква убеденост хората, които нямат спомен от културния живот по онова време, ни тикат салама, с който междувпрочем, Иво Сиромахов визира точно сегашното време?

Спомените ми са доста носталгични, помня как в магазина даваха по един пресен и един вчерашен хляб, ако се наредиш за два хляба наведнъж, и затова ходехме два пъти за по един хляб, късахме дъхави къшеи още пред магазина, а другото го довършвахме в къщата на баба с масло и халва от тенекиена кутия. Помня как яздех магарето на баба, както си беше впрегнато в каруцата. Казваше се Мерцедес. Помня как странно, но всичките ни прасета бяха с комунистически имена - Боков, Тодор, Георги... Дядо ми е пострадал сериозно от национализацията.
Помня и нещо, което трябва да го има и сега, убедена съм, че трябва - пионерските поръчения за лятото - да предадем незнамсиколко кг хартия, желязо и билки и разни други неща ни измисляха, не стояхме съвсем бездейни през лятото. Ще се радвам ако щат скаутски задачи да го кръстят, но да се върнат тези задължения. Много хубаво ми беше да бера липов цвят още през пролетта, за да съм готова за наесен. В краен случай - равнец, кантарион и шипки, ако сме закъснели. Покрай това винаги вкъщи имахме достатъчно билки и зимите ги свързвам с аромата на цяла тенджера липов чай.
Не мога да преценя точно какво е било, и преди, и после все си бяхме еднакво бедни.
Мама тогава работеше в Съвета, така му казвахме, в обредните ритуали. Тя оправяше паспортите по време на възродителния процес. Известно време ни пазеха милиционери на отиване и връщане от училище, защото имаше заплахи към майка ми. Разбирам хората, искали са да си изкарат гнева върху някого, но си беше доста страшно.
Не успях да стана комсомолец, за щастие.

Да, защото сред някои съществува твърдата увереност, че тогава е било само лошо и сега трябва само да се плюе, понеже имаш "свобода". Като чета някои твърдения, направо се чудя дали изобщо съм живяла тук.

Едностранчивото мислене е ограничено мислене. То нищо ново и обективно обикновено не казва.
Емоцията пък не е мислене.
Категориите "лошо" и "добро" са основни етични категории със силно субективен елемент. Философията на етиката  е в това, да се търси балансът, който има нещо общо вече с истината и мъдростта.

Аз бях комсомолка, сега се сетих къде и как ни приеха- наистина умееха да вдъхват любов към Родината у децата.
Заведоха ни на една гранична застава, граничарите ни вързаха връзките и ни показаха  браздата, която охраняват от "враговете".
Разбира се, всички момчета вкупом искаха да станат също граничари........

Било е малко след издигането на Берлинската стена и всички домакинства имаха НЗ- неприкосновен запас, ако ни нападнат " империалистите" и трябва да се крием.

Оказа се, че точно по същия начин са били плашени и хората отвъд желязната завеса, че и по- страшен образ им е създаден за нас- като канибали и скачащи по дърветата са ни описвали.

Абе, не всички едновремешни бяха качествени също. Понякога си личеше, кога преводачът е превеждал, примерно, англоезичен роман от руски. За щастие, след него имаше редактор, коректор.
Сега такива често липсват или са само проформа. Като добавим и заплащането на преводите на художествена литература, и кратките срокове, резултатите често са неособено положителни.