Спомени и впечатления за социализма в България

  • 557 817
  • 11 975
# 8 490 24 авг. 2018, 22:13 ч.
Цитат на: jp в пт, 24 авг 2018, 20:36


Иначе, да - социализмът прилагаше здраво джендър-образование Simple Smile И за няколко десетилетия прекрои ролята на жените доста безцеремонно. Отчасти поради икономически причини и отчасти понеже равноправието на половете винаги се е тачело от левите идеологии.

Това ще го отчета към плюсовете на соца.



Не си си научила добре урока.
Еманципацията на жената- да блъска наравно с мъжа, няма нищо общо с джендърството, което се опитвате да прокарате.
В България жените гласуват от 1938 година.
През 1918 година е назначена първата преподавателка в СУ- Теодора Райкова, завършила химия.

Освен това, според българската Конституция и по времето на соца, и сега, ние сме равни по права, задължения и отговорности в обществото независимо от расата, пола, религията, физиологичните си особености или политическите си убеждения.
В основата на демокрацията е социалното равенство, правото да бъдем третирани еднакво с останалите.
Това означава, че социалните роли, които получаваме в обществото трябва да бъдат резултат само и единствено от нашите способности и усилия.
Никой няма право да ни ограничи да заемем определена социална роля на основата на дискриминация.

Но, ти се опитваш пак да прокараш джендър идеологията, според която пол е социално изградена роля, поведение, дейност или характеристика, която определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете (според Истанбулската конвенция).

Тоест, мъжете и жените да имат различни социални роли и различни социални характеристики- сиреч, социално те могат да бъдат третирани различно.

Според Конституцията ни, независимо от физиологичните ни особености (мъже и жени) ние имаме право да бъдем третирани еднакво в обществото. Към този момент никой няма право да определи дадена социална роля или дейност като подходяща за мъже или за жени.

През соца, дали си мъж или жена, имаше значение само що се отнася до ролята ти във възпроизводството.
В нищо друго.
Така че, по- полека с джендърството по онова време.

Друг разказ е сега как се опитвате да пробутате ИК, която отхвърля биологичните различия като основа за определяне на половете.


Виж целия пост
# 8 491 24 авг. 2018, 22:24 ч.
Понеже съм съгласна, че това не е темата за ИК, няма да почвам спор за нея тук.

Но социализмът предприе социално инженерство в много сфери - включително в ролята на жената.

Вече споменах как социализмът създаде новия образ на жената - многомашинничка и багеристка.

Този образ беше налагано включително и през образованието, и през младежките организации, и през спонсорираната от държавата култура.

Жените в България преди социализма са много различни от жените в края на социализма - и това е резултат на много съзнателна политика в тази област за премахване на стереотипи и създаване на нови.

Квотите, например, не са равноправие. Те са си дискриминация - понеже в много специалности мъжете влизаха с шестици, а жените с четворки. Което си е джендър идеология отвсякъде - понеже счита, че жените имат същите заложби, но само социалният фактор им пречи да се изявят като физички или математички.

Това даде резултат, разбира се - както си личи в сравнението между Източния блок и Запада при дела на жените, занимаващи се с точни/инженерни науки.
Виж целия пост
# 8 492 24 авг. 2018, 22:26 ч.
Цитат на: Vapor в пт, 24 авг 2018, 18:01
Скрит текст:
Цитат на: Barbarella" в пт, 24 авг 2018, 15:12
А какво ли е работил всъщност Христо Радевски тогава, когато не е писал такива велики строфи:
...

Води ме, Партийо, води ме

под бойките си знамена

и нека свети твойто име

чрез хилядите имена!

....


Много интересен спор се е заформил, трудно е да се изчете всичко, но тук да направя едно уточнение.
Ако Русков е Човек /защото е изказал неудобното си за тогавашната власт мнение  в стихотворна форма, а после е лежал в затвора/, Радевски освен талантлив поет, е точно толкова Човек, а и реален дисидент, ако не и повече. Това стихотворение е писано през 1932 година, когато подобна нагласа към комунистическата партия не е била конюктура, а напротив. Мисля, че е допринасял и с конкретни действия за да превърне убежденията си в реалност в една меко казано недружелюбна среда, лежал е и в затвора.
Пак този същият комунист-идеалист, подобно на други като него /не казвам, че всички са такива, но за мен Петър Слабаков, например, определено е един от тях/ е от дисидентите в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Естествено, може да се попита защо не по-рано.но мисля, че и тогава е било доста достоен за уважение акт. Който впоследствие, естествено, не оправдава очакванията на тези, които са го извършили. Нито на absurt, нито на много други.  
Всъщност, Poppea много уместно припомня Бродски. Това, което той пише през 1986 /а може би и по-рано/, ние го осъзнаваме като реалност впоследствие, а някои май изобщо не го осъзнават.  Пишейки за следвоенното поколение руски идеалисти, "the most bookish generation"',  казва следното “Hopelessly cut off from the rest of the world, they thought that at least that world was like themselves; now they know that it is like the others, only better dressed".  Доста вярна мисъл.
Още по-уместно е да споменеш, че след като казва тази мисъл публично в интервю, вместо да му спретнат един процес за нелоялност към западната система (по примера на съветската), те вземат, че го правят Нобелов лауреат следващата година, а после и поет-лауреат на САЩ (1991). Тоест, разочароването, изказано на глас, ни най-малко не е попречило на признанието. Мисля, че разликата е очевидна Wink  
Нямам представа какви опорни точки следва посланичката, но съдейки по коментарите под статията в Дневник, някои български мъже май не знаят, че в България жените отдавна стават и лекари, и инженери. Всъщност знаят, но очевидно това им пречи. Което за мен е показателно, че мизогинията съвсем не в историята на БГ обществото.
Виж целия пост
# 8 493 24 авг. 2018, 22:29 ч.
Скрит текст:
Цитат на: Poppea в пт, 24 авг 2018, 16:51
Цитат на: Магдена в пт, 24 авг 2018, 13:37
Абе, като се изключат наистина репресиите на оная власт, и аз не виждам никаква разлика между човек, който днес пише стихове - срещу ББ или каквито и да е - и не работи, и човек, който тогава прави същото. Ако може да се издържа от нещо, ОК. Ако това "нещо" не е собствен доход, а го издържа трето лице с оправданието, че създаването на шедьоври иска средства и цялото време на твореца, не е много ОК, но си е работа изцяло на третото лице.  Embarassed
За теб не е ОК, за Тео Ван Гог е било напълно ок, благодарение на което сега светът има Слънчогледите. Лично аз смятам, че Тео Ван Гог е на правилна позиция, а не ти, но пък това си е лично мнение и не ти го натрапвам Simple Smile  

Да, а не на държавата. Не знам Йордан Русков дали е искал или не е искал да работи като библиотекар, но не намирам за нормално някой да го кара да работи като библиотекар, за да се смята, че работи.  Ако иска да използва цялото си време да пише стихове и трето лице е съгласно с това, и е готово да поеме ежедневните разходи, не виждам никакъв проблем  - това си е тяхна работа. Не виждам защо държавата ще трябва да определя какво да прави някой индивид с времето си.
Цитат на: Petia Ivailova в пт, 24 авг 2018, 16:25
Ако се намери кой да купи продукта, е работа. Ако не - човекът е безработен - т.е. дори да е извършвал някаква дейност, тя е по-скоро хоби. Някой може да се затвори на спокойствие в мазето си и да пише романи цял живот. Като хоби той е писател, но технически е безработен.
Е, а аз те попитах - ако изработиш терлици и отидеш с тях на пазара, и никой не ги купи - ти работиш ли или си безработна?
Амо може, нека се затвори и да пише - това си е негов избор, държавата няма работа да му налага избор. Всъщност ще се учудиш колко произведения са създадени по такъв начин - освен Одисей на Джойс, сега се сещам за "По следите на изгубеното време" на Пруст.
Цитат на: mimi.7299 в пт, 24 авг 2018, 16:38
Цитат на: Petia Ivailova в пт, 24 авг 2018, 16:25
Ако се намери кой да купи продукта, е работа. Ако не - човекът е безработен - т.е. дори да е извършвал някаква дейност, тя е по-скоро хоби. Някой може да се затвори на спокойствие в мазето си и да пише романи цял живот. Като хоби той е писател, но технически е безработен.
Именно това имах предвид с примера с Ван Гог.....де факто е безработен, никой не отрича гения му, нито иска от него да работи.....така вижда живота си, така го живее, всеки има право да съществува, така, като намери за добре и се чувства в хармония със себе си....за такива хора, които имат божествения огън неща като дом, храна, място за живеене не са от значение! В последните години от краткия си живот започва да продава картини, и да му поръчват картини.....на цени многократно по малки от това, което ще струват след години! Но колко са такива като него, единици, признати след години.....историята е показала не малко случаи на така и неоценени творци, това, че даден се счита за творец , не значи че е такъв, по скоро е човек с хоби да твори еди какво си! Обществото и критиците са тези, които определят имат ли стойност тези произведения или не!
 
Да де, но обществото често си мени мнението, както и критиците Simple Smile По времето на Ван Гог обществото и критиците са казвали, че неговите произведения нищо не струват, 100 години след това казват, че струват милиони. Сега се пита в задачата - по твоята логика Ван Гог работил ли е или не е?
Именно това имам предвид - не е работа на държавата или на който и да било извън човека да определя той какво ще прави с времето си.
А в сферата на изкуството критерият с това дали някой дава пари е още по-неприложим. Много големи произведения са изработени по поръчка, но  и много са изработени по желание на автора, без да има кой да даде пари за тях. И вторите не са по-малко ценни и определящи за световното изкуство от първите.

За да работиш като художник, писател, композитор и пр. единият критерий е точно дали ти плащат. Ако не ти плащат, просто си рисуваш, пишеш и т.н. Другият критерий е, че бидейки професионален художник, писател, музикант и т.н., който изкарва пари с това, се налага да го правиш в някакви рамки - от определен срок за свършване на работата до определена тематика и съдържание - ще пишеш каквото ти поръчат и одобрят, с темпото, което искат - по 3 статии седмично/1 книга годишно, ще рисуваш по-хубави грозни жени с брадавици или компютърна игра по зададени параметри, ще пишеш музика за реклами и т.н. Не е казано, че като изкарваш пари, нямаш талант, или че не може да твориш и нещо по свой избор, за което не очакваш някакви сигурни дивиденти, в останалото време. Ако не желаеш геният ти да бъде ограничен от подобна проза, и не разполагаш с близки, които да те издържат/наследство, се регистрираш в някой сайт като Патреон или търсиш в реала меценати, и се надяваш да се намерят хора, които да подкрепят финансово таланта ти, без да имат очаквания да правиш нещо, ограничено от изисквания.

Джеймс Джойс, след като е нямало вече кой да го издържа, е работил за пари, и още как. Марсел Пруст е от много богато семейство по майчина линия. Не е работил за пари, тъй като е имал достатъчно, че дори да ги пръска за съмнителни инвестиции като публичен дом за гейове.
Виж целия пост
# 8 494 24 авг. 2018, 22:33 ч.
Цитат на: jp в пт, 24 авг 2018, 22:24
Квотите, например, не са равноправие. Те са си дискриминация - понеже в много специалности мъжете влизаха с шестици, а жените с четворки. Което си е джендър идеология отвсякъде - понеже счита, че жените имат същите заложби, но само социалният фактор им пречи да се изявят като физички или математички.

Това даде резултат, разбира се - както си личи в сравнението между Източния блок и Запада при дела на жените, занимаващи се с точни/инженерни науки.
Дискриминация са квотите, да. Ако ги е нямало, в елитните гимназии масово щяха да учат основно момичета, после медицина пак само жени щяха влизат и т.н. Просто щеше да е супер.
Виж целия пост
# 8 495 24 авг. 2018, 22:41 ч.
Като стане дума за соца и жените винаги се сещам как героят от Бялото слънце на пустинята мъкнеше един харем и им обясняваше, че вече са равноправни другарки. Simple Smile
Виж целия пост
# 8 496 24 авг. 2018, 22:48 ч.
Цитат на: кукумицинка в пт, 24 авг 2018, 22:29
Скрит текст:
Цитат на: Poppea в пт, 24 авг 2018, 16:51
Цитат на: Магдена в пт, 24 авг 2018, 13:37
Абе, като се изключат наистина репресиите на оная власт, и аз не виждам никаква разлика между човек, който днес пише стихове - срещу ББ или каквито и да е - и не работи, и човек, който тогава прави същото. Ако може да се издържа от нещо, ОК. Ако това "нещо" не е собствен доход, а го издържа трето лице с оправданието, че създаването на шедьоври иска средства и цялото време на твореца, не е много ОК, но си е работа изцяло на третото лице.  Embarassed
За теб не е ОК, за Тео Ван Гог е било напълно ок, благодарение на което сега светът има Слънчогледите. Лично аз смятам, че Тео Ван Гог е на правилна позиция, а не ти, но пък това си е лично мнение и не ти го натрапвам Simple Smile  

Да, а не на държавата. Не знам Йордан Русков дали е искал или не е искал да работи като библиотекар, но не намирам за нормално някой да го кара да работи като библиотекар, за да се смята, че работи.  Ако иска да използва цялото си време да пише стихове и трето лице е съгласно с това, и е готово да поеме ежедневните разходи, не виждам никакъв проблем  - това си е тяхна работа. Не виждам защо държавата ще трябва да определя какво да прави някой индивид с времето си.
Цитат на: Petia Ivailova в пт, 24 авг 2018, 16:25
Ако се намери кой да купи продукта, е работа. Ако не - човекът е безработен - т.е. дори да е извършвал някаква дейност, тя е по-скоро хоби. Някой може да се затвори на спокойствие в мазето си и да пише романи цял живот. Като хоби той е писател, но технически е безработен.
Е, а аз те попитах - ако изработиш терлици и отидеш с тях на пазара, и никой не ги купи - ти работиш ли или си безработна?
Амо може, нека се затвори и да пише - това си е негов избор, държавата няма работа да му налага избор. Всъщност ще се учудиш колко произведения са създадени по такъв начин - освен Одисей на Джойс, сега се сещам за "По следите на изгубеното време" на Пруст.
Цитат на: mimi.7299 в пт, 24 авг 2018, 16:38
Цитат на: Petia Ivailova в пт, 24 авг 2018, 16:25
Ако се намери кой да купи продукта, е работа. Ако не - човекът е безработен - т.е. дори да е извършвал някаква дейност, тя е по-скоро хоби. Някой може да се затвори на спокойствие в мазето си и да пише романи цял живот. Като хоби той е писател, но технически е безработен.
Именно това имах предвид с примера с Ван Гог.....де факто е безработен, никой не отрича гения му, нито иска от него да работи.....така вижда живота си, така го живее, всеки има право да съществува, така, като намери за добре и се чувства в хармония със себе си....за такива хора, които имат божествения огън неща като дом, храна, място за живеене не са от значение! В последните години от краткия си живот започва да продава картини, и да му поръчват картини.....на цени многократно по малки от това, което ще струват след години! Но колко са такива като него, единици, признати след години.....историята е показала не малко случаи на така и неоценени творци, това, че даден се счита за творец , не значи че е такъв, по скоро е човек с хоби да твори еди какво си! Обществото и критиците са тези, които определят имат ли стойност тези произведения или не!
 
Да де, но обществото често си мени мнението, както и критиците Simple Smile По времето на Ван Гог обществото и критиците са казвали, че неговите произведения нищо не струват, 100 години след това казват, че струват милиони. Сега се пита в задачата - по твоята логика Ван Гог работил ли е или не е?
Именно това имам предвид - не е работа на държавата или на който и да било извън човека да определя той какво ще прави с времето си.
А в сферата на изкуството критерият с това дали някой дава пари е още по-неприложим. Много големи произведения са изработени по поръчка, но  и много са изработени по желание на автора, без да има кой да даде пари за тях. И вторите не са по-малко ценни и определящи за световното изкуство от първите.

За да работиш като художник, писател, композитор и пр. единият критерий е точно дали ти плащат. Ако не ти плащат, просто си рисуваш, пишеш и т.н. Другият критерий е, че бидейки професионален художник, писател, музикант и т.н., който изкарва пари с това, се налага да го правиш в някакви рамки - от определен срок за свършване на работата до определена тематика и съдържание - ще пишеш каквото ти поръчат и одобрят, с темпото, което искат - по 3 статии седмично/1 книга годишно, ще рисуваш по-хубави грозни жени с брадавици или компютърна игра по зададени параметри, ще пишеш музика за реклами и т.н. Не е казано, че като изкарваш пари, нямаш талант, или че не може да твориш и нещо по свой избор, за което не очакваш някакви сигурни дивиденти, в останалото време. Ако не желаеш геният ти да бъде ограничен от подобна проза, и не разполагаш с близки, които да те издържат/наследство, се регистрираш в някой сайт като Патреон или търсиш в реала меценати, и се надяваш да се намерят хора, които да подкрепят финансово таланта ти, без да имат очаквания да правиш нещо, ограничено от изисквания.

Джеймс Джойс, след като е нямало вече кой да го издържа, е работил за пари, и още как. Марсел Пруст е от много богато семейство по майчина линия. Не е работил за пари, тъй като е имал достатъчно, че дори да ги пръска за съмнителни инвестиции като публичен дом за гейове.
Въпросът е, че извън соц системата никой отвън, най-малко държавата, не е задължавал някого да прави нещо различно от това да пише с мотива, че иначе лентяйства. Всеки сам е решавал дали и защо да го прави.
И не, не е критерий това. Критерий е да създаваш произведения според своите вътрешни естетически критерии и убеждения. А дали има кой да ги купи, това е съвсем отделен въпрос. И ти дали можеш да си позволиш да работиш това, без да продаваш - също е отделен въпрос. Който касае само теб и близките ти, но не и държавата. Всъщност често съвременниците не са успявали да оценят качествата на произведенията и не са плащали за тях - по ред причини, по които не ми се влиза сега в разговор. Последиците за авторите са различни -някои са се самоубивали, други са били издържани от близки или от далечни, трети са имали наследства, това, което ги обединява е, че са творили, без да се съобразяват с това дали някой ще плати. 
Пак питам -ако ти изплетеш терлици и няма кой да ги купи, ти работила ли си, за да ги изплетеш и може ли някой да те задължи вече да не плетеш терлици, защото няма кой да ги купи?
Виж целия пост
# 8 497 24 авг. 2018, 22:59 ч.
При соца, ако бяха решили, една ИК щяха да я приемат без въобще да дават поле за обществен дебат.
Но сега е друго - другарки, които не живеят в БГ, могат да са първи от крякащите противници на ИК. А тогава нямаше даже да знаят как са им роднините тук.
Интересно е как хора, живеещи извън БГ и в страни с ретифицирана ИК, са противници на приемането й, но в нямат против да живеят там където са и да се ползват от всички облаги.
Виж целия пост
# 8 498 24 авг. 2018, 23:03 ч.
Цитат на: jp в пт, 24 авг 2018, 22:24

Жените в България преди социализма са много различни от жените в края на социализма - и това е резултат на много съзнателна политика в тази област за премахване на стереотипи и създаване на нови.

Квотите, например, не са равноправие. Те са си дискриминация - понеже в много специалности мъжете влизаха с шестици, а жените с четворки. Което си е джендър идеология отвсякъде - понеже счита, че жените имат същите заложби, но само социалният фактор им пречи да се изявят като физички или математички.

Това даде резултат, разбира се - както си личи в сравнението между Източния блок и Запада при дела на жените, занимаващи се с точни/инженерни науки.

Всички жени в белите страни са много по- различни в края на студената война от тези- в края на войната.
Милионите избити мъже, трябваше да бъдат заместени от жените, още докато бушуваше.

Но, не е вярно, че е имало квоти само за жените- квотите бяха и за мъжете, за да не се феминизират на 100% някои професии.
Т. е., търсеше се баланса- във всяка професия равен брой мъже и жени.
Започваше още при кандидатстването в средните училища- обикновено, момчешкият бал беше много по- нисък от момичешкият.

Толкова за социалната роля.
Виж целия пост
# 8 499 24 авг. 2018, 23:58 ч.
Цитат на: Poppea в пт, 24 авг 2018, 22:48

Въпросът е, че извън соц системата никой отвън, най-малко държавата, не е задължавал някого да прави нещо различно от това да пише с мотива, че иначе лентяйства. Всеки сам е решавал дали и защо да го прави.
И не, не е критерий това. Критерий е да създаваш произведения според своите вътрешни естетически критерии и убеждения. А дали има кой да ги купи, това е съвсем отделен въпрос. И ти дали можеш да си позволиш да работиш това, без да продаваш - също е отделен въпрос. Който касае само теб и близките ти, но не и държавата. Всъщност често съвременниците не са успявали да оценят качествата на произведенията и не са плащали за тях - по ред причини, по които не ми се влиза сега в разговор. Последиците за авторите са различни -някои са се самоубивали, други са били издържани от близки или от далечни, трети са имали наследства, това, което ги обединява е, че са творили, без да се съобразяват с това дали някой ще плати. 
Пак питам -ако ти изплетеш терлици и няма кой да ги купи, ти работила ли си, за да ги изплетеш и може ли някой да те задължи вече да не плетеш терлици, защото няма кой да ги купи?

През соца животът ги е задължавал да не лентяйстват. Говорим за време, през което няма частни лица с достатъчно богатство, че да не работят или да спонсорират творческите пориви на други хора. Парите са у държавата. Тя е единственият меценат. Не са пратили човека да работи в мина или да стане тъкачка-многомашинничка, дали са му възможност да преживява и със сигурност да е библиотекар, е негов избор. Много примери се дадоха за хора, които по техен избор са работели определена работа, а е можело да работят и друга. Не е било задължително да работиш в Коми или Либия за валута, нито да се цаниш в строителството заради софийското жителство или да станеш работник в определено предприятие заради апартамент. Можело е, ако не държиш да получиш тези неща, да работиш нещо друго.

Да полагаш усилия не е равнозначно на това нещо да ти е работа и професия. Може да спортуваш 3 часа дневно по свое усмотрение, но след като не изкарваш пари от това, не си професионален спортист. След като никой не ти купува терлиците, това е просто хоби.
Виж целия пост
# 8 500 25 авг. 2018, 00:11 ч.
Цитат на: absurT в пт, 24 авг 2018, 23:03
Но, не е вярно, че е имало квоти само за жените- квотите бяха и за мъжете, за да не се феминизират на 100% някои професии.
Т. е., търсеше се баланса- във всяка професия равен брой мъже и жени.

Тъй де. Щото се считаше, че няма "дадености" - всички могат всичко по равно и трябва само да ги тласнеш, накъдето решиш.

Цитат на: Ceca в пт, 24 авг 2018, 22:59
При соца, ако бяха решили, една ИК щяха да я приемат без въобще да дават поле за обществен дебат.

Много ясно. Както стана ясно, повечето българи нямат идея от това, по какви международни договори сме страна и какво се казва в тях. А някои от тях направи си звучат скандално за "пазителите на ценностите". Simple Smile
Виж целия пост
# 8 501 25 авг. 2018, 08:16 ч.
Цитат на: Нина* в пт, 24 авг 2018, 22:33
Цитат на: jp в пт, 24 авг 2018, 22:24
Квотите, например, не са равноправие. Те са си дискриминация - понеже в много специалности мъжете влизаха с шестици, а жените с четворки. Което си е джендър идеология отвсякъде - понеже счита, че жените имат същите заложби, но само социалният фактор им пречи да се изявят като физички или математички.

Това даде резултат, разбира се - както си личи в сравнението между Източния блок и Запада при дела на жените, занимаващи се с точни/инженерни науки.
Дискриминация са квотите, да. Ако ги е нямало, в елитните гимназии масово щяха да учат основно момичета, после медицина пак само жени щяха влизат и т.н. Просто щеше да е супер.

Сега е така, но навремето са били защитни за момичетата.
Постепенно момичетата показват толкова добри резултати, че квотите стават защитни за момчетата, без тях добрите специалности днес щяха да са направо девически.
Виж целия пост
# 8 502 25 авг. 2018, 08:47 ч.
Офтопик. Malagasy не е ли чисто и просто малгашки език и ако да, какво общо има неговоренето на езика с гръмкото "социален консенсус", така ли му се вика на говоренето на един и същ език?  Rolling Eyes  Очевидно е, че за някои неща, като написаното на някакъв език, не ни е вродено без определени усвоени умения да усетим дали са талантливи. Предполагам, че за другите изкуства важи донякъде същото по друг начин.
Виж целия пост
# 8 503 25 авг. 2018, 09:19 ч.
Цитат на: Магдена в сб, 25 авг 2018, 08:47
Офтопик. Malagasy не е ли чисто и просто малгашки език и ако да, какво общо има неговоренето на езика с гръмкото "социален консенсус", така ли му се вика на говоренето на един и същ език?  Rolling Eyes  Очевидно е, че за някои неща, като написаното на някакъв език, не ни е вродено без определени усвоени умения да усетим дали са талантливи. Предполагам, че за другите изкуства важи донякъде същото по друг начин.
Ако има предвид конткретно литература на мадагаскарски, примерът е неудачен, аз по скоро я разбрах, че го употребява в преносен смисъл, че някой, ако прочете нещо, за което няма интелигентността и нужните професионални качества да го оцени, това не значи, че даденото произведение не е ценно! Вероятно има специалисти, които се занимават с произведения на дефицитни езици, четат мадагаскарски в оригинал и оценяват техните качества! На нея и харесва тук да употребява професионална терминология и знания,.....но ние все пак не можем да да сме специалисти по тях!
Виж целия пост
# 8 504 25 авг. 2018, 09:43 ч.
Цитат на: jp в пт, 24 авг 2018, 22:24

Квотите, например, не са равноправие. Те са си дискриминация - понеже в много специалности мъжете влизаха с шестици, а жените с четворки. Което си е джендър идеология отвсякъде - понеже счита, че жените имат същите заложби, но само социалният фактор им пречи да се изявят като физички или математички.
Това сериозно ли? По мои спомени беше обратното - мъжете влизаха в университетите с много по-ниски оценки и винаги съм го отдавала на естественото по-високо ученолюбие и прилежност на момичетата на тази възраст.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало