Той не можеше да си намери работа и нашите преписаха бизнеса на нас с идеята , че ние ще я управляваме (което е логично) ,но те все още взимат решенията което на мен не ми пречи. Все пак това си е помощ. Грешката им беше , че не му обясниха начина на работа. Реално начина ни на работа не е много правилен защото нямаме определен почивен ден, нямаме отпуски нито определени заплати и всички взимат участие в управлението. Но кой частен бизнес не е така?! Наясно съм , че вече той е новото ми семейство, но като не ме разбира и постоянно ме поставя в положение да защитавам близките си ме дразни.
Пак ти казвам. От голямо значение е каква точно работа не е успял да си намери. Човека може и да е работил нещо, но според нея и родителите и това да не е сериозно, за да се нарече работа. Примери в реалният живот колкото искаш. Просто по-често срещан е обратният вариант. Жената да не е с постоянни доходи (пример: прави собственоръчно бижута и продава) и мъжа и я хока, че нищо не прави и , че това не се брои за работа. Тук имаме едно семейство с някакъв магазин и принцеса сияеща в този магазин и един обикновен човек, който вероятно не е имал късмета, родителите му да са постигнали "толкова много", колкото нейните. И така той идва от обикновено семейство, а те великите са решили, че могат да го смачкат, като е никой. Пак пример колкото искате в реалният живот, но пак за съжаление в обратният случай.
Я дай цитат? Това което аз разбрах е, че за нея не е проблем, че той не иска да работи в магазина, а че негодиува, как магазина на родителите й, който са им подарили не му носел пачките, който той иска и че ги и обижда за това. 
На мен само от това ще ми светне червената лампичка! Ще ми прощава той на мен или на родителите ми, които просто са се опитали да помогнат в труден момент. 
