Депресия, живот, семейство, страх Помощ!

Публикувана: 29 март 2016, 09:26 ч.
Последно мнение: 6 авг. 2018, 12:54 ч.

18 987
93

bbm - Новак

G

Ентусиаст

# 15 29 март 2016, 18:03 ч.

Цитат на: wind and fog в вт, 29 мар 2016, 16:35

И аз бих си пуснала изследване на хормоните, особено на тези отговарящи за щитовидната жлеза.

Вслушай се в този тип съвети. Много мои близки жени минаха през подобни на твоето състояние и в 90% от случаите им откриха хормонален дисбаланс. А щитовидната жлеза влияе страшно много върху целия ни организъм.
АД са само временно решение, ако изобщо помагат. Този тип лекарства обикновено се дават на хора, преживели голям стрес или загуба. Доколкото разбирам при теб няма такива неща. Операцията ти е била успешна, вече трябва и да си я забравила.
По-скоро бих отишла при хомеопат. Поне няма да ти навреди. Аз не съм лекувала депресия, но пък си излекувах алергиите с хомеопатия.
Ако може да си позволиш, отиди на по-далечно пътешествие.
Депресията е тежко състояние, но не е непобедима. Не се предавай, защото децата искат да виждат щастлива мама!

Виж целия пост

Почетен член

# 16 29 март 2016, 18:26 ч.

Аз също съм с проблемна щитовидна жлеза. Години не знаех за този проблем и бях доста депресирана. Не непрекъснато, но...
Нямам мед. образование и си нямам на идея какво ми имаше. Ходих на лекар. Предписваха ми успокоителни от които бях труп. Оттогава не ги пия, само чат пат валериан за успокоение. Помагал ми е, но не е решение. И накрая попаднах на свестен лекар/гинеколог/, който ме насочи към ендокринолог. Установи се хипофункция, хашимото и ИР. Така че наистина да отива авторката да си изследва хормоните на щитовидната жлеза.
След като ми се установи проблема ми изипсаха хормони, които ще ги пия до живот. Много по-добре се чувствам от тях. Е, чат пат за цвят пак се депресирам Mr. Green

Mr. Green

ама не като преди всеки ден,а на два месеца ще поревна малко.

Виж целия пост

Новак

# 17 30 март 2016, 01:45 ч.

Момиче та....благодаря ви толкова много за това че сте писали. Някак си човек като прочете думите си му олеква малко.
Love много си права за възрастта...на 35 съм.
За изследвания...ходих на всички възможни....ендокринолог, гастроентеролог, кардиолог, двама хирурзи...така горе долу прекарах 2 години......
За претоварване.... напълно възможно е и това много да допринесе за това как се чувствам..... работех много... нямаше ме по 12-14 часа на ден....едва виждах ММ и децата.... това беше сме се но с всички здравословни проблеми, ходене по доктори и болници, грижи по къщата и децата.....и най накрая при с то всичко се срина до основи....
Повечето дни имам чувството че съм се счупила на много парчета и все не мога да се сглобя.....
Тежи ни много това че виждам всичко по различен начин.....че нещата които винаги са ме радвали вече са ми....
ММ винаги е до мен, наистина невероятна подкрепа.... но виждам че го мъчи това и много се притеснява за мен....и на двамата ни липсва..... интимността, страстта, радването един на друг..... това че винаги ни беше весело заедно....
Знам че му липсвам такава каквато бях.....липсвам и на себе си....
На работа е още по сложно.....тежи ми.....лисват му разбиране, концентрация, фокус, възприемане..... трудно ми е да работя.... всичко отнема много повече енергия и време и усилие от преди....
Продължавам засега с терапия, ще пробвам да спя без хапчета за сън....са но на АД засега да видим дали ще успея...
Hug

Hug

Виж целия пост

Издислав

Потребител

# 18 30 март 2016, 04:54 ч.

И повече разходки на слънце с децата.

Виж целия пост

Почетен член

# 19 30 март 2016, 07:05 ч.

Плюс препоръчвам и натурален шоколад Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

Глухарче

Потребител

# 20 30 март 2016, 07:51 ч.

За съжаление знам за какво говориш.Бях на 33 год.,мислех че живота ми е свършил.Повече няма да се радвам на живота,на слънцето,на детето си.Всичко ми тежеше.Изследвания,болници,рових и там където нямаше проблем.Съответно освен с депресия се сдобих и с хипихондрия.Изкарах така 3 години,борейки се със себе си,страхувах се от антидепресанти,позволявах си само билкови.Ходих и на хомеопат.Същевременно си смених работата.Попаднах на ново и чуждо място.На никой не му пукаше за мен,добре ли съм не съм ли,те си изискваха.И малко по-малко съзнанието ми се ангажира с това,все по-рядко взех да изпадам в черна дупка.
Още се чудя кое ми повлия хомеопата или новата работа,но няма значение нали бях все по-добре.
След няколко години се наложи да ми махнат щитовидната жлеза изцяло.Казват че тя най-много страда при депресивни състояния,та се сдобих с една екстра от този период.Но явно е трябвало да мина и през това.
Съвет не мога да ти дам,не действат.Само мога да ти пожелая да успееш сама да се хванеш за косата и да се издърпаш от тази дупка.Ако сама не го направиш никой няма да ти помогне.

Виж целия пост

C

# 21 30 март 2016, 07:53 ч.

Такива усещания съм имала когато ми съобщиха за вероятна меланома.Рев, тръшкане и ужас как така ще остане детето ми след мен.Та нали имахме планове за нея.Кой ще се погрижи, ако мен ме няма.Паникьосах се, не защото осъзнах колко кратък е действително животът и не, защото след мен слънцето ще продължи да грее, а какво ще правят близките ми, които толкова ме обичат, без мен.Това ме мобилизира.След тази операция последва друга подобна и т.н.Държи ме точно мисълта, че животът е кратък и гледам да ми е смислен.Грижа се за себе, като намалих малко темпото на работа и увеличихме излетите.Съсредоточена съм върху реални проблеми от ежедневието и гледам да не увеличавам нивата на тревожност с мисли за някакво неопределено плашещо бъдеще.Имаме си с ММ една идея в пасторални краски за времето когато ще се пенсионираме и вечер пием понякога по чаша вино.

Известно време пих и АД, но аз се чувствах много добре.Може би наистина е добре да се консултираш с твоя лекар, че ефекта от АД не е очакваният.Понякога комбинират, за известно време АД с леко успокоително което тушира паниката.

Виж целия пост

C

# 22 30 март 2016, 07:59 ч.

Цитат на: bbm в ср, 30 мар 2016, 01:45

Продължавам засега с терапия, ще пробвам да спя без хапчета за сън....са но на АД засега да видим дали ще успея...
Hug

Hug

Ще успееш. Hug

Hug

Виж целия пост

T

The Siren of Titan

Ветеран

# 23 30 март 2016, 08:18 ч.

Каква е тая работа, дето иска 12-14 часа на ден...това е ненормално, няма такава работа. Хвани се някъде за нормални 8 часа, ама без много изисквания; и за по-малко пари даже- дето се вика да се поразходиш и да видиш хора. Едно време щяха да те пратят в Наречен за месец да релаксираш, сега- няма, братче, разходка с децата (което увеличава нивото на стрес с поне 80%). Остави ги малко децата да се занимават с детските работи, ще се оправят.

Доста вероятно операцията и почивката след нея са накарали тялото ти да "изключи" след голямото юркане. Нали знаеш- както в края на деня уж имаш сили за още, посядаш за минутка на дивана и не може да станеш повече. Дай си време да презаредиш, няма да стане с още повече юркане и тръшкане.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 24 30 март 2016, 08:27 ч.

В канадският Наречен ли да я пратят?

Виж целия пост

T

The Siren of Titan

Ветеран

# 25 30 март 2016, 09:10 ч.

Ооо, ма тя в Канада ли била...е това обяснява някои неща. Ми да, ако има Канадски наречен, примерно Ниагара, може да отиде там да релаксира.

Въпросът е, че като си в депресия, не е моментът да натискаш газта и да се правиш на весела, ами да забавиш още повече темпото.

Виж целия пост

Новак

# 26 30 март 2016, 09:20 ч.

Като нищо организма ми е изключил след тези 2години стрес.....мисля си че най му се иска да се оправя.... да няма лекарства.... да се опитаме за още едно дете...и след това напълно да сменям работата.... за сега много съм намалила темпото и дано това помогне също.....
Стискам зъби и ще се дърпам повече за косата явно....дано се измъкна от дупката
Благодаря ви че пишете и споделяте.... няма един приятел с когото да поговоря
Siren той ниагарския не е особено релаксиращ но се ядва за един уикенд

Виж целия пост

T

The Siren of Titan

Ветеран

# 27 30 март 2016, 09:38 ч.

Работата е наистина сериозна, ако мислиш така, както пишеш- наистина си на парчета. Трябва време, докато се преодолее това усещане.

Не знам какво ти е храненето, но наблягай на месото и мазнините, ако ще да качиш някое кило- полезно е, зарежда батериите. И рибата също.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 28 30 март 2016, 11:36 ч.

Здрасти пак.
Това, че няма един приятел, с който да поговориш, не улеснява ситуацията.
Защо се е получило така? Няма ли как някак да се социализираш, пък било то и насила?
Мъжът ти какво мисли по въпроса, защо ти се получават така нещата? Други близки какво казват? Дай повече информация- имаш ли други проблеми или някакви драми предишни, или само това е ...?

Да се опитате за още едно дете, да сменяш работата - това не са неща, които са за теб в момента. Моментът е да се погрижиш за себе си първо, за да можеш да си полезна на семейството си в този му вид - децата ти и мъжа ти, плановете за увеличаване на семейството и кариерно развитие остави за друг момент, освен ако.... Да не би да не си харесваш работата, и операцията да е дошла като някаква последна капка в чашата...? Удовлетворена ли си от начина си на живот изобщо?

Въпросът ми е към всички в темата - след операция няма ли опасност от посттравматично стресово разстройство - дали не става дума за това? /но все пак да не объркваме жената..../

Виж целия пост

T

The Siren of Titan

Ветеран

# 29 30 март 2016, 11:55 ч.

Да, вече писах, че е възможно човек да чувства (тоест тялото да дава сигнал), че се е случило нещо лошо, травма. Има антропологични данни за оперирани от традиционни племена- после ходят при шамана, защото от операцията си "загубили душата".

Виж целия пост

Препоръчани теми

Депресия и липса на желание за живот...помощ

4 268
1

Психично здраве

Как се чувствате на възраст между 20-30 години?

4 210
83

Актуални теми и общи дискусии

Депресията на един млад човек , Нямам желание да живея .

3 171
37

Психично здраве

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.