Депресия, живот, семейство, страх Помощ!

Птица   
Друг и драми няма..... през годините винаги съм била щастлива и оптимист като цяло....дори когато загубих баща му пред и 13 години не се сринах по този начин.....преди да се случи всичко това бях като хамстерите.... от сутрин до вечер на колелото.... и дните се нижеха бързо бързо без да се замисля много колко бързо минават всъщност...
Сега всичко изглежда различно....мисля си какъв е смисъла от работа....взима толкова време енергия сили....и за това което им а смисъл... деца ММ и мен не остава почти нищо....
Знам че трябва да работя но ми е много трудно да не кажа невъзможно да гледам на работата по същия начин
Като цяло бях доволна от живота преди...сега всичко изглежда различно....
Искам свобода време енергия сила да гледам деца как растат....да прекарвам повече време с любимия мъж.... да мога да чета да дишам да се разходя да изпия едно кафе без бързане без задачи просто да усетя живота...
Това ме плаши.....че незнам как да постигна това.....чувствам се като в капан.....все едно ме така затвор до пенсия....а тогава ще се огледам живота минал....и няма връщане назад.....
Как се преодолява това? Успял ли е някой да на на ли темпото да прави това което искам без задръжки без угризение без страх.....
Незнам.... може ни аз греша.....

Нощна Птица, има фактори които допринясят за отключване на депресия.До колко човекът е податлив зависи освен от хормоните също и от темперамента.Ако едно „събитие” за някои е лесно преодолимо, то за други е истински кошмар.Проблемът не е съвсем  в „събитието”, а в това човекът как го възприема.Има и мъже които страдат от депресия.Не съм лекар и не съм много наясно за хормоналните процеси в мъжкото тяло, за това няма да се отклонявам.Само споменавам.

Да, има пост травматичен стрес и той се лекува, но при специалист.Не визирам споделеното от авторката, а по принцип травма.

По отношение на приятелите.Разбирам я авторката, защо и е трудно да говори за тези неща с околните.Когато светът е в черни краски е невъзможно да се водят леки забавни разговори.Не си представям и как хуква по фризьори и молове.В подобно състояние човек има нужда от помощ и разбиране, а приятелите се опитват да ни „теглят” към светли усещания, които обаче разведряват тях, не нас.

Хората не са виновни.Истинско разбиране се постига, само ако човекът е преминал през същото и то по подобен начин.Това е рядкост.Хората споделят кой как се е справил, а човекът отсреща сам си намира изходите, когато е готов.

bbm,животът е забързан, защото ние самите сме припряни.Мисля, че при една добра организация можеш да постигнеш и малко свободно време за кафенце.Оставяш домочадието да се оправя само за час и отлиташ на разходка.

Някой по назад каза, че проблемът е в работата. Явно е така.
Може да обмисли намаляне на работния ден или смяна.

Аз го казах. Ето, вчера ми се наложи да стъпя на педала, да отида на 3 места и после на работа. Е, днес се събудих с мигрена. И аз имам две деца. След определена възраст жената трябва да си гледа здравето и да си почива повечко, че иначе...

Аз съм малко "мързел". Работя за собствено удовлетворение. Има дни, в които просто се разхождам и се радвам на живота. Достатъчно се натоварвам с двете щури деца и къщата.

Имам и "светлия" пример на майка ми. Цял живот на 2 работи. Уж леки. И в един момент - рак. И тя се усети и удари спирачката. Ама пак се юрка де.

[/quote]
Ами разбрала си важните неща в живота. Нормално е да изпаднеш в дупка след това, след като целият ти живот следва да се преосмисли.
Функцията на депресията е точно да забавиш темпото. Да спреш да правиш нещата, които си правила досега, защото по някаква причина не са функционални. Противно на всеобщото мнение, депресията си има своята роля в живота. Всяка криза води до това, човек да преосмисли как е живял, да си намери грешките и да подходи към живота по нов начин. Всичко това го говоря само на теория, хахха, не съм все още убедена как се прави. Шегувам се разбира се, за мен извод, който си направих от моите си неща, беше, че ще трябва, искам не искам, да изхвърля разни хора от живота си. Лесно, трудно, просто ми разказват те играта. Животът ми е чудесен без тях. Твоите изводи ще са други, но до тях ще стигнеш след депресията, терапията, лекарствата и всичко това, през което трябва да минеш.  Явно това, което не е било много ОК при теб, е свръхнатоварването, прекалената работа. Явно това ще е областта, в която ще трябва да въведеш корекции, така изглежда.
А, сега като прочетох и другите мнения, същото са ти казали.

А как да спре човек да работи, ако сметките (може и кредити) го чакат? Сериозно питам. Аз го виждам единствено във вариант - продаваш имот, ако имаш, покриваш си нуждите за известно време и си живееш леко. Но ако си поел задължения и трябва да ги изплащаш - не знам дали на авторката мъжа може да поеме финансите сам.

Ако са в Канада, да си преосмислят целите- не знам дали не са се хванали да градят някаква "канадска мечта", за която трябва да бачкат и да изплащат прекалено много кредити. В такава ситуация може би да се пробва даунсайзинг и дауншифтинг, за да може жената да напусне работа временно или да работи по-лека работа.

Не не, не става дума да спре да работи, естествено, че е невъзможно. Нещо друго се търси. Нещо като преосмисляне на целите, наистина. Защото както е написала, целите са им да увеличат семейството, тя да си търси нова работа и т.н., което изглежда не е адекватно за момента.

Живея в същата страна като авторката.
Миналата година минах през същата лапароскопична операция за премахване на жлъчката. И аз като нея се поуплаших  дали може и да ме няма утре ей така, навлязох и в късната среда на 30те си години и разбрах, че имам нужда от промяна.

След което поговорих надълго и нашироко за това как се чувствам с мъжа си, получих помощ от него за разрешаването на прпблема с работния ми ден, намалихме разходи и очаквания, намалих темпото за 8 месеца и от 3 месеца съм отново на пълна работна седмица, но работя от дома си и сведох стреса до възможния минимум.


Разбирам какво пише и защо го пише, но според мен трябва и двамата да седнат и да си поговорят какво искат двамата, как може да си помогнат един на друг за ставащото и как да се разпределят нещата, че нито единия, нито другия да не издишат от задължения и преумора.

Смяна на работа, къща, местоживеене, навици и т.н. са начините, но всичко е доста обвързано с всичко останало и трябва добре да се помисли как да се подходи за де се стига до изтощение и физическо неразположение.

Прави сте момичета....работата направо ме смаза..... сега както съм не мога да сменя защото много често все още имам криза и пропусна няколко дена.....трябва засега да съм там....не можем иначе да живеем са но с финансите на ММ. Просто не стигат....та затова се чувствам като във капан...
Siren не гоним някаква канадска мечта....и двамата с ММ израстнахме тук от деца така че за нас живота ни е съвсем нормален не гоним мечти....както хората мислят....
Задължение имам е към нас децата изплащане и на дома ни.към работодателите ни.....как да им обърне човек гръб?

Това, че си отдавна там и познаваш средата, е добре. Оглеждай се, ослушвай се за нови възможности и работа, докато си на тази. Нещо на 4 часа примерно, винаги има варианти. Няма какво да им трепериш на работодателите.

Щом емоционално сте добре в семейството, би трябвало да има нещо друго конкретно, което те "гризе". Може и да не се вижда на пръв поглед, но трябва да се установи кое е и да бъде отстранено или променено. Не знам кое как ти въздейства на теб.

Мен дългогодишен кредит би ме депресирал например на 1000%. Мога да взема кредит, само ако се изплаща в обозримо бъдеще от 1 до 3 години примерно. Никакъв имот не ми се вижда достатъчно привлекателен, че да се заробя за 5 години и нагоре. Затова не си и помислям за нещо дългосрочно, не е за мен. Само давам пример мен какво би ме дразнило, ако ми е в ежедневието. При теб е сигурно нещо друго, но трябва да помислиш какво...

Както е писала Контеса, може да е просто преумора и бърнаут, не е задължително да има още нещо всъщност. И в съчетание с посттравматичния стрес - бум.
Всяка криза показва, че нещо трябва да се промени в живота. Че трябва да се преосмисли начина на живот. Звучиш разумно, наистина говори подробно с мъжа ти и мислете, и да мисли И той как да се помогне, защото нещата пряко го касаят. 

Напълно съм съгласна че всичко това пряко го касае.... много пъти сме разговаряли за това как да променим нещата..той наистина е много угрижен и много се притеснява за мен.....лошото е че нито един от двамата няма представа как да променим живота си.....
Dana мен кредита за къщата...който вече е почти накрая никога не ме е притеснявал особено...поне знам че още 3-4 години и къщата си е наша....не беше лесно да се справим през годините но вече сме почти на финала
За работата...след всичко което стана.....не дължа никаква лоялност на работодател.... ще гледам мене си и това е....но факт е че първо трябва да се стабилизирам напълно преди  да мисля за местене....

Искам да си попитам.....чувстате ли се доволни от живота.....живеете ли без задръжки без да съжалявате за това или онова....знаете ли че сте на правилния път.....страх ли си е......от това колко бързо минава всичко.....мислите ли за това за колко кратко всъщност сме тук.....не мисля че ме е страх да остарея....като че ли най много при с то не мога да осъзная как един ден просто няма да ме има......всичко това което знам мога мисля преживявам просто...спира
Много ама много ме е страх да остана сама.....баба ми вече 40г е вдовица, майка ми 13.....са но при мисълта че това може да се случи и на мен и.........
Не знам защо всички тези страхове с такава сила превзеха и направо унищожиха съзнанието ми.....
А как са но ми се иска да ми е леко на душата.....да се усмихна да се радвам на всички и всичко около мен....да спя спокойно да очаквам с нетърпение слвдващия ден....бъдещето.....
Радвам се че споделяте.....

всички проблеми идват от прекален напън,да си поставиш цели,за които трябва да се тормозиш много и да надскочиш себе си много.Просто дърпаш назад,не живееш интензивно и забързано,гонейки непрекъснато поредната цел и си спокоен и щастлив.