Странните порядки и навици в чужбина

Това прословуто испанско дж... Във фамилното ни име има "д" и "ж", освен това е и дълго. Никога и никой не успя да го произнесе, както трябва. Дори и тези, на които сме го повтаряли по няколко пъти. На всичкото отгоре в името на моя мъж има звук, който с латинската транскрипция пак го произнасяха дж и  звучи много смешно.
В имиграцията за личните карти предизвикахме такъв смях с фамилното си име, че се събраха всички на етажа в опити да го произнесат. Заливаха се от смях, нищо че бяхме пред тях. В Колумбия повечето са по детски наивни и откровени. Личното пространство за нищо го нямат. Не са били един или два случаите, в които са заставали на буквално 5 см. от лицето ми да видят какъв език говоря.
Тук сме били на смесена сватба, булката беше китайка. Предупредиха ми, че биха приели белите ризи на мъжете, ако много държат на тях, но в никакъв случай парите за подарък да не са в бели пликове. Само в червени. Червеният цвят е символ на късмет и пари. А при китайците (поне малайзийските китайци)  - it's all about money and... money.  Малките сватби започват от 250 човека. В началото се извършва чаена церемония от младоженците към родителите, която в оригиналната си версия трае около 2 часа. Няма никаква веселба, докато се носи ядене. Всички са по масите и ядат. Има поне 10-на блюда, но не са големи блюда, въпреки че носят една голяма чиния за цялата маса. И ако не си на масата, няма манджа. Като свърши яденето, излизат на сцената или дансинга да поздравяват младоженците. Поздравите са някакви думи, но под формата на викове. Колкото по-силно викаш, толкова е по-добре. Такива са шумни и в заведенията. Викат, надвикват се, смеят се адски шумно, но вярват, че е за хубаво.  

Хаха... и на мен преди години един испанец ми обясняваше на немски нещо си за "фискх". Докато схвана, че се опитва да каже "Fisch".

Някои хора просто си имат дарба и успяват да хванат и възпроизведат мелодията на даден чужд език, а други като мен... Мъжът ми (българин) даже може да имитира немски диалекти. Има някакъв акцент, доловим за местните, но обикновено го пращат нейде в Германия.

Интересното е, че някои испаноговорящи могат да произнасят "дж". Имахме преподавател никарагуанец, който казваше "джавес" - тук произнасят "йавес" (llaves) - ключове.

много ме разсмя Благодаря!  Досега не съм общувала в испанци, голям смях ще да е!

Вашето произношение е правилното, така е в кастийския испански, които се говори в Испания и е счита за първоизточника. В Латинска Америка ll и y се произнасят дж, а в Аржентина са ш.
Yo te llamo! в Аржентина е Шо те шамо, в останала част на Латинска и Централна Америка е Джо те джамо, а в оригинал е Йо те Йамо, като има лека разлика м/у ll и y, но тя се усеща само при директен разговор.

Научават се и то учудващо бързо.Стига да искат разбира се.Единствено не усещат ъ-то и а-то,кога да членуват не им е ясно и разбира се л-то никога не успяват.

Учителите по английски в холандските училище англичани ли са? ..... ",но учителите там по холандски са си холанци.Отделно тя беше записана на следучилищен клуб по езика и учителката и ме пита дали няма детегледачка холандка,защото говори без акцент. Езикът,който е осн при нея е английски с прекрасен бритиш акцент.Българският и също е без акцент,но често с грешен словоред,тъй като превежда от английски. Та,цялата ми идея е,че децата просто попиват акцента на учителите си

ооо с произношението винаги има комични ситуации...

аз трудно различавам задушно (schwül) от педераст (schwul), четка (bürste) от гърди (brüste) И прочие... това когато говоря, написани са ок...

имах една позната китайка и един ден ми обяснява, е си е купила 4 Tassen (тасен, чаши за кафе). аз я питам: защо 4, а не 6?
и тя: ми харесаха ми само 4..
аз  
сещам се, че нещо не е както трябва и пак я питам какво си е купила и тя ми показва с движение как премята чанта през рамо и ми вика: тасен, тасен...
на немски е Taschen ташен  

мъжът ми редовно вместо слънце казва слонче  
виж слончето залязва и подобни  
детето обикновено го поглежда смразяващо и го напътства да говори на немски като не се оправя с произношението  

Реших да уча немски, да си уплътнявам времето. Ама тези немски умлаути (ä, ö, ü) ми вземат тока. Особено ö - не мога и не мога да го кажа, както трябва. Представям си, ако един ден взема, че проговоря на немски, сигурно ще съм като тази китайка. 

Отваряш си устата за "е" и казваш "о". Трябва да прозвучи нещо като йо.

 

Мъжът ми е завършил в Германия и доста ми помага за немския. Иска му се като се събираме с неговите колеги да си говорим на немски, а не заради мен всички да минават на английски. Но и той претърпява лек провал в опитите си да ме научи на ö. То аз съм в самото начало, така че има изгледи занаред да задобрея. 

Българите и турците произнасят ö като йо, а ü като ю  внимавай да не го произнасяш така, защото немско говорящите много му се дразнят

те и ль викат , а ние лъ при което половината неща не разбират като им ги кажа като например Ball 

Имах една учителка която казваше Йостерайх  а за мое нещастие аз живея в Тирол където говорят отвратителен диалект. Тук например "Ich spreche kein Deutsch" е "I sproach koa Daitsch"

Много обичам германските диалекти. В Швейцария диалектът си е официалният език и всеки си говори собствения без никакви притеснения. В това няма никакъв отрицателен подтекст, нито пък е повод за подигравки и присмех, както е при нас в БГ.