Аз повдихнах принципно въпроса къде е границата между намеса и съвет, затова взех храненето и забележката на свекърва ти за пример.
Btw, много хора не се замислят изобщо за начина, по който се хранят/живеят и т.н. Добронамерен съвет, придружен със съответните аргументи, ми е странно, че повечето бихте определили като намеса. Например, такъв съм давала на зълва ми, защото здравословното според нея хранене според мен не беше точно за нея , а тя се чудеше защо не постига резулататите, които иска. Решила е да ме послуша и после ми благодари, защото веднага е видяла разликата. ММ пък беше "намелил" на познат, че заради алкохола става смешен. Нещо, което никой от приятелите му, никога не му беше казвал, бяха си го приели така. След година му благодари, защото разговорът му е подействал като шамар и ММ е бил единственият, който се е осмелил да му го каже в лицето, въпреки че не му е никакъв. И до момента живее по коренно различен начин. Но пък, който осъзнава много добре действията си, наистина е възможно да реагира по-скоро остро и да го сметне за намеса.


