Извинявате ли се

Да, но в крайна сметка имаш известна вина, че си обидил с думи или действия. Освен ако не се касае зя някакво недоразумение и неволно обиждане. 

А за облекчението - спор няма. 

ДА МИ СЕ ИЗВИНЯВАТ ДРУГИТЕ!

(шегувам се. асцендент лъв  )

извинението е въпрос на култура,истинското извиниение е въпрос на доблест чест и сила

Да, извинявам се. Дори и само да ми е мирно и тихо.
Но и не пропускам да обясня защо съм постъпила или казала това. И че умишлено никого не обиждам, а това си е неговата интерпретация на ситуацията.

Точно и аз така все се обяснявам.
Беше ми много трудно да се науча да се извинявам и до ден днешен се извинявам единствено на най-близките си хора.

Винаги се извинявам. Старая се да е искрено и както са казали някои потребители по-напред - старая се да осмисля и естетвено идва и думата 'Съжалявам'.
Не харесвам в този смисъл празника Прошка(Сирни заговезни), защото е специален ден за извинения, а за мен извинението се дължи незабавно, ако виждаш, че правиш нещо нередно(дори да не счита човек така, реакцята на ответната страна също е повод за размисъл).
В работата си поддържам строго дипломатичен и възпитан тон, така че едва ли обиждам някого, но в случай на грешка винаги споделям на забелязалия я, че ще взема предвид това да не се случва повече.

Хората не са научени да анализират действията си и да приемат грешките си. От там идва и дискомфорта с извинението. Аз, когато бях малка, много се срамувах да се извиня, защото трябваше да призная, че съм сбъркала.

Професионалното ми развитие ме научи на толерантност и честност. Свикнах да мога открито да казвам, че не съм била права, че съм сгрешила, което за мен е част от способността да поемаш отговорност.

Опитвам се да пренеса това и в личните си отношения, макар че там има повече емоции.

Така е Даун.
На мен ми стана лесно да се извинявам, когато започнах да са самоанализирам постоянно и да бъда честна със себе си.

Неприемането на себе си и перфекционизмът до болка /или комплекси/ могат да попречат да признаеш грешка. Всъщност не боли. И да, не поемаш отговорност ако не примаш и признаваш грешките - и свои, и чужди. Но иска и сила.

Прошка е за да се извиниш за неволните, неосъзнати от теб и не показани от потърпевшия наранявания /и обратно когато са наранили теб, а си скрил/. Всъщност има нещо хубаво в това да си позволиш да признаеш, че насреща ти стои човек, който чувства и да позволиш на себа си да бъде такъв и да се осовободи от товар евентуално.

Да, с това съм съгласна, че обидата причинява душевна болка, но тя е равносилна на душевната болка на един принуден да се извинява човек.Толерирам справедливост, но не с цената на самобичуване свързано с признаване на вина.Извинявай, дори съдържа вина в самата дума.Човек, който има съвест изобщо не стига до чувство за вина, защото ръководен от съвестта си постъпва и говори.Тоест, не причинява на другия умишлено нито материална, нито морална вреда, за да пази съвестта си чиста, а сънят си спокоен.Не му се налага и да се извинява.Правилният начин на комуникация и отговорност се научават още в първите 7 години, наред с това да се извиняваме и да благодарим.Мен са ме учили, когато ме питат да отговарям и да казвам истината.Не някаква хипотетична моя си, а какво съм казала/са ми казали или какво се е случило.Посочваха ми грешките и ми обясняваха последствията.Приучавана съм, като дете на честност и толерантност към другия и, че обидните думи, са недопустими.Животът в последствие ми доказа, че това е само в мой ущърб, защото не бях подготвена за реалността.Имаше и едно нещо-наречeно публично порицaване/по времето на соца/, с цел набиване на вина и срам.Тези неща винаги са ме възмущавали вътрешно, когато се упражняват върху някой.Това е огромно страдание за един съвестен човек и аз му съчувствам с цялото си сърце.Мой близък се обеси от срам, заради общественото мнение, но същото това "мнение" не отиде да се извини на децата му!"Моралът" не се извини и на родителите на моя приятелка, че скочи от високото!Те не потърсиха възмездяване нито по съдебен нито по друг ред, но и не простиха.

За мен, актът на извинението между двама възрастни и зрели хора, трябва да е доброволен и взаимен.В разговор/не в мълчание и сръдня/, с компромис, разбиране, милост и топлина стават нещата, не по друг начин, но това е валидно за мен в личният ми живот и спрямо хората, които обичам.Думата -извинявай, за мен е лишена от съдържание, когато един възрастен човек ме е обидил или зашлевил.Няма как да го е направил без да иска и тук спор няма.Няма да приема извинение за такова нещо, но няма и да се чувствам  виновна, ако и аз му тегля една/образно/.Така ще сме квит и ще отнема виновността му.После може и да поговорим спокойно.Вижда ми се по-човешко и естествено.

Не го приемам лично, спокойно.Чуждият анализ не ме смущава и бих се чувствала добре, ако съм била полезна с нещо за теб и темата ти.Човешкото поведение подлежи на промяна, когато интересът и желанието диктуват, но те трябва да са лични, не наложени от вън.

Нищо по темата не видях в горния пост. Явно не ги разбирам нещата.

Човек може да нарани без умисъл - да каже нещо за здраве, пари, деца без да знае с какво се бори другия са доста вероятни ситуации. Извинението е  "съжалявам, че страдаш", а не "виновен съм че ти го пречиних" или "срам ме е че го направих".

Ооо, грешката е моя.Изобщо не ми дойде на ум, че обсъждаме само извинение от куртоазия, поради липса на такт и вместо да се извиним искрено, трябва да изразим съпричастност.Сега разбрах.Благодаря за разяснението.Това обаче трудно може да се случи с член от семейството или близък приятел.Там нещата се знаят и няма как да се оправдаем с незнание, че и да изразим съжаление.Там можем само да се извиним като хората, ако с нещо сме допринесли за страданието на близкия и да сложим точката.

Навремето смятах за голям героизъм това да не се извинявам. Щом съм постъпила някак, значи съм го сметнала за правилно, наранила съм някого, ми... сори. Негов проблем.
С днешна дата научих, че няма отношения, без да нараниш и да те наранят. Понякога без човек да иска. И както искам аз да получа извинение, така се научих и аз да се извиньвам на хората.

Извинявам се .
Може би прекалено много мисля за чувствата на другите .
Но на мен никой не се извинява
Само детето и чат пат някой клиент

Не обсъждаме САМО извинение от куртоазия, даже изобщо.  В действителност ситуации, в които нараняваме неволно не са изключени и са напълно възможни. По мое мнение и тогава се дължат извинения, не само, когато нарочно сме наранили.