Понякога съм доста импулсивна, случва ми се да избълвам някоя глупост, и после да съжалявам. Искам прошка, разбира се.
И аз не обичам хора, които не се извиняват.
Утро, страхотна тема.
Но наистина трябва да бъде подкрепено с обяснение - какво си разбрал от случката, какво няма да правиш после отново. И след това тези неща наистина да се случат, а не на следващия ден да направиш същата 'глупост'.
Обаче ми се случва да се извиня за нещо и после пак да го направя. Опитвам се си коригирам характера в някои отношения, но ми е трудно.
Та, какво става в този случай - извиняваш се, изказваш каква ти е грешката, имаш угризения, знаеш, че това, което правиш е тъпня и не бива да е така, имаш всякакви намерения да се коригираш, стараеш се, търсиш отговор на въпроса как да се постъпи, какво да се направи, за да не стане следващия път пак така.
И следващият път пак правиш глупостта. Някак, първосигнално.
Яд ме е, защото правя неща към децата, за които съжалявам, и днес беше ден, в който сутринта се случи нещо, извиних се на сина ми, но беше нещо, което съм правила и преди и пак съм му се извинявала.