Сама с малко бебе

И аз съм в тази група. Разделихме се с бащата на дъщеря ми, когато беше на 2 години. Решението взех много трудно от страх, че няма да се справя сама. Най-тежко ми беше, че родителите ми не ме подкрепиха, останах сама и се наложи да се стегна и да се боря и за двете ни. Живяхме 8 години на квартира с малката, работех, тя боледуваше доста, но лека полека нещата започнаха да се нареждат. Оказа се, че е по-добре да си сам, отколкото да си обграден с някой, който те натоварва допълнително и ти мачка самочувствието. Нещата в началото изглеждаха отчайващи, ходех с 2 лв. в портфейла и трябваше да реша дали да си взема за ядене или да ги дам за мляко на детето, броях всяка стотинка и вечер бях с молива да смятам разходи и какво мога да си позволя. Но това ме направи по-силна и вече знам, че мога да се справя с много неща.
Само ще ти кажа, че сега живея в собствено жилище, което купих преди три години. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших. С бащите и на двете деца поддържаме много добри взаимоотношения, нямам проблеми с издръжки, свиждания, излизане извън страната, мога по всяко време да им се обадя, ако имам нужда от помощ за децата.
Пожелавам ти кураж, ти си смела жена, вярвай повече в себе си и се наслаждавай на прекрасните моменти с дъщеричката си. Аз успях да създам с нея особена връзка, тя е като втори възрастен в къщи, винаги съм обсъждала всичко, което се случва в къщи с нея и съм се съобразявала с мнението и. Имам прекрасни и спокойни деца, защото аз съм спокойна и уверена в себе си.

Честно азано винаги ми е било трудно да разбера т.н любовници - имам предвид жените. Да знаеш, че мъжът с който си е женен и на всичкото отгоре жена му е бременна, поне малко не ти ли е гадно. Не ти ли идва на акъл, че щом един път го направи мъжа какво му пречи да го направи и втори и трети. Ясно е, че не трябва да се обвинява само жената във връзката, но все пак и тя участва и тя може да вземе решение да я прекрати. Ако се поставиш на мястото на другия няма ли да ти е отвратително. Просто не ги разбирам  тези жени наистина. Не ги обвинявам, щото и мъжете не са стока, но поне някаква солидарност женска трябва да има.

родителите ми не ме подкрепиха, останах сама ...
.. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших.

Чудничко просто.
Поздравления за това, че се справяш и за силата на духа, но нали не се опитваш да се убедиш, че това е по-добрият модел: да имаш две деца от двама мъже и да живееш сама, отколкото да имаш две деца от един мъж, който да живее с теб?
Макар че в Западна Европа май натам вървят. Все си мислех, че тук сме повече традиционалисти.

Крис78, чудничък си ти. Колко деца си отгледал сам, че се заяждаш с жената?

И трезвата му преценка е, че едни са добри, другите - лоши, така ли? Една жена споделя, че се оправя прекрасно сама и е доволна от живота си и някой веднага да я иронизира и да й припомни, че е извън стандартите и не може да надига глас, че ще вземе да разврати и другите.

Аз съм от тези майки и смея да твърдя, че животът ми сега е абсолютно нормален и задоволителен. По-добре без баща, от колкото да гледа скандали, лошо отношение ства. Ще кажеш - не е имало насилие, но поведението му по време на бременноста ти ми се струва абсурдно.

Браво на вас,много жени не могат да се справят сами.Броя и себе си в това число,винаги съм се възхищавала на жени и майки като вас! 

Точно това казвам. Първият път взех трудното решение за развод, съпътствано с всички страхове, които авторката описва. Сега е много по-различно, друго е да си планувал да си сам и да си подготвен за ежедневните предизвикателства.

За съжаление, само си мислиш, че си подготвена за всички предизвикателства!
Едно невнимание на улицата, една болест изневиделица и плановете ти отиват на кино, а детето- къде?
Особено ако е от донор......

За съжаление, само си мислиш, че си подготвена за всички предизвикателства!
Едно невнимание на улицата, една болест изневиделица и плановете ти отиват на кино, а детето- къде?
Особено ако е от донор......

Ами крис,  не е задължително тези хора да са възпитани така от майките си. Едно време е важело много повече - какво ще кажат хората, от това -  пълноценно  семейство ли сме. Хората са си налягали парцалите и са си живеели в модел - единия безхаберен, другия изтормозен. Такъв модел  повтарят и отроците...като не са имали избор да имат друг. Лошото е, че и  привличат хора, с подобен модел , за да си се чувстват като в познати води. Та е хубаво хората вече да мислят повече и да се измъкнат за косата от статуквото , колкото и да е трудно в началния момент това.