Реших да ви споделя една моя случка от детството.Случи се две години след смъртта на прабаба ми.Ясно помня,че тогава бях втора смяна на училище и си оправях леглото.И тъй като стаята ми има прозорец към стъпалата,се чуваше всичко от долния етаж.И така де,изведнъж отдолу идва някакъв вик(а бях напълно сама в къщата).Веднага успях да разпозная гласът на баба си.Викаше дъщеря си(другата ми баба,която се пада майка на баща ми)по име.В този момент изтръпнах от ужас и пуснах одеялото,с което покривах леглото.Коленете ми се подкосиха в буквалния смисъл и тогава побързах да се скрия зад кошарката на брат си.Направо ми се плачеше,когато чух изкачващи се стъпки по стълбите.След това всичко ми е един размазан спомен.
Разказвах случката на всеки един от родата,но никой не ме взе на сериозно.И до ден днешен продължавам да изпитвам нечие присъствие и дори понякога усещам как някой иска да ме докосне.
Има по нещо вярно във всички тези истории и все повече започвам да се убеждавам в съществуването на друга паралелна вселена.