Отношението на мъжете Ви към Вас, след преживян аборт!?

  • 39 755
  • 492
# 405
Да, за 4 години вече би трябвало да си знаят спатиите. Но в такъв случай, и мъжът би следвало да е наясно как реагира жена му, от какво има нужда в такава гадна ситуация като аборта. Все пак тя е преживяла екстрите на аборта, не него са чекнали на магарето и остъргвали, та редно е той с нея да се съобрази.
Ирис, в един момент идва капката, която прелива чашата. Само авторката си знае дали този случай е такава капка или има какво да спасява от брака си.
Виж целия пост
# 406
Има моменти в живота, когато живееш само и единствено, защото усещаш колко много ще липсваш на близките си ако се предадеш.
Това е твоята история, не нейната.
И е силно некоректно да проектираш преживяванията си върху човек, когото не познаваш!
Съсредоточи се върху лечението си, вместо да депресираш човек в лабилно психическо състояние!

Благодаря на Бога не съм минавала през толкова сериозни препятствия. И съм напълно здрава. Авторката не показва да е в лабилно психическо състояние. Разочарованието не е лабилност.

Iris04, виж как всеки вижда нещата от своята призма - ти приемаш, че темата и диспута е показал, че става дума за недоразумение и лоша координация. Но много от нас точно затова спорят, че не става дума за недоразумение, а за това, че човекът си е такъв.

4 години заедно въобще не са много. Реално има много мнения, че силното увлечение към другия трае 4 години и тогава го виждаш с трезви очи.
Виж целия пост
# 407

Здравейте, по-напред в темата написах, че той закъсня въпреки ориентировъчния час, който лекарката му беше казала, не казвам че ми  е проблем да изчакам 10 минути, а че за мен е редно щом лекарката каже, че към 16:30 ще съм готова той в този час да е най-малкото в близост до болницата, а не в другия край на София например и изобщо да не звънне, което за мен значи, че въпреки че минава часа, в който е казано че ще съм готова аз не съм се обадила , ако аз бях на негово място най-малкото щях да се притесня, че нещо се е усложнило и поне да пиша, ако не и да тръгна към болницата за да се уверя че всичко е наред.Но не той си е стоял и е чакал аз да звънна.И след като звъннах естествено понеже беше далече, се наложи да го изчакам отвън в жегата не яла и не пила нищо цял ден, след аборт. След упойката, когато се събудих бях в друга стая не при вещите си и не можех веднага да му звънна докато сляза в стаята с вещите ми те вече ме изписаха, той тепърва след като му звъннах тръгна към мен.Може би затова лекарката му каза ориентировъчен час за да не чакам после сама , но няма кой да се съобрази с него.
Също така написах, че бях сама в стая и той много добре го знаеше, няма кой да притеснява с едно позвъняване, едно не десет примерно.

Проявил е липса на уважение, а уважението е нещо което дължим най-малкото спрямо лекарска информация, също на близки и на чужди хора.Ако някой е научен да подхожда винаги с уважение към другия, не е задължително и другия да е с такава нагласа и това е реалността.Това са неща, които се учат в по-ранни години, но ако ти самата проявиш самоуважение, вероятността да се промени отношението му към теб е голяма.Нужни са кратки и ясни фрази, без лирически отклонения от твоя страна и никакво самосъжаление, както и обвинение.Не съм сигурна дали ще успееш да го превъзпиташ, но може да опиташ.Подходи без очаквания, че ще постъпи като теб в конкретна ситуация, защото ти не си той.Залагай на принципа, за да разбере сам, че самия той се отклонява.
Виж целия пост
# 408
Ти се обиждаш не на събитията, а на собствените си мисли.
Тези мисли са породени в резултат от определени събития, не са някакви имагинерни мисли, от нищото...А тези определени събития пък са породени от действията/НЕдействията на един определен човек-съпруга й.
Та, пълно право има авторката да има тези мисли, ЗАРАДИ тези събития, породени от безчувствения й мъж.
Ако той имаше ДРУГО поведение, щеше да породи ДРУГИ събития, съответно авторката щеше да има съвсем ДРУГИ мисли.И най-вероятно вместо обидена, огорчена и нещастна, щеше да се чувства подкрепена, обичана и разбрана.

Виж целия пост
# 409
Ти се обиждаш не на събитията, а на собствените си мисли.
Тези мисли са породени в резултат от определени събития, не са някакви имагинерни мисли, от нищото...А тези определени събития пък са породени от действията/НЕдействията на един определен човек-съпруга й.
Та, пълно право има авторката да има тези мисли, ЗАРАДИ тези събития, породени от безчувствения й мъж.
Ако той имаше ДРУГО поведение, щеше да породи ДРУГИ събития, съответно авторката щеше да има съвсем ДРУГИ мисли.И най-вероятно вместо обидена, огорчена и нещастна, щеше да се чувства подкрепена, обичана и разбрана.


Нищо не си схванала, но пък пишеш вдъхновено.
Виж целия пост
# 410
Скрит текст:
Ти се обиждаш не на събитията, а на собствените си мисли.
Тези мисли са породени в резултат от определени събития, не са някакви имагинерни мисли, от нищото...А тези определени събития пък са породени от действията/НЕдействията на един определен човек-съпруга й.
Та, пълно право има авторката да има тези мисли, ЗАРАДИ тези събития, породени от безчувствения й мъж.
Ако той имаше ДРУГО поведение, щеше да породи ДРУГИ събития, съответно авторката щеше да има съвсем ДРУГИ мисли.И най-вероятно вместо обидена, огорчена и нещастна, щеше да се чувства подкрепена, обичана и разбрана.


Нищо не си схванала...............
Ама естествено, аз нищо не съм схванала....     Laughing
Скрит текст:
А ти понеже всичко схващаш, я съветваш да живее живот на принципа "Преклонена глава сабя не я сече!".Да търпи да я навикват за чушки и домати, когато сърцето й е разбито, да търпи да не я зачитат за нищо, да гледа да сервира пържолата топла и добре опечена, че току виж е чула и "Ама каква е тая подметка, майка ми ако знаеш как ги прави!".И ако случайно на нея нещо не й хареса, да не е посмяла и гък да каже, ами да се опита да "влезе в неговите обувки".
От постовете ти и съветите ти е пределно ясно ти какъв живот живееш.
Само не разбирам защо държиш на всяка цена да придумаш поне една да е страдалница като теб?Да не се чувстваш прецакана, че си послушната и предана съпруга без право на мнение?!
Да знаеш, че има поне още една прецакана от мъжа си?

Силно, ама много силно се надявам авторката да не се влияе от постовете ти и да отстоява винаги и със всеки собственото си значимо АЗ.  
Виж целия пост
# 411
Абсурт е вдовица. Не знам какъв семеен живот е имала и какъв е бил мъжът й, но на моменти допускам, че може би той много й липсва и затова все е на страната на мъжете. Все едно иска да каже "Колкото и недостатъци да е имал мъжа ми, предпочитам да е жив и да ме дразни, пред това да съм самотна".
Виж целия пост
# 412
Аз също в много случаи съм на страната на мъжете, въпреки че съм омъжена доста отдавна, и семейният ми живот изобщо не е безоблачен, особено в последните години. Просто имам по-мъжки тип мислене.
Като противовес на миналото, когато обществото не смяташе жената за равна на мъжа - сега се залита в другата крайност. Ако всяко второ изречение обяснява колко сме равни с мъжете - ще си помисля, че се избиват някакви комплекси. Аз си знам от малка, че съм равна и не намирам за нужно да го вея навсякъде.

Дорис, проектираш несъществуващи неща върху едно закъснение и избухване. Но лично мен ме дразнят много повече мрънкането, дудненето и безпредметното обсъждане на нещо лошо, отколкото едно избухване. Да, мъжът не е бил прав за тъпите домати и е трябвало на минутата да му се затвори устата с 2 подходящи думи. Ако му намекне, че всъщност не го е познавала и не вижда бъдеще с него, щом се държи така - дали няма да се освести?
Виж целия пост
# 413
Може би е по-добре да прояви интерес към ремонта, който устройва и нея.Ако има някакви очевидни неточности в изпълнението, да му ги посочи и да бъдат отсранени своевременно от него.Това е малко, като с доматите, но без да вика, а да говори цивилизовано и обосновано.Ремонтът е ситуация, в която в момента са и двамата.От една страна това ще я извади от тъжните мисли и негодуванието и от друга, ще му го върне подобаващо, без да го манипулира и без лирически отклонения.Например, сочи плочката и казва „Залепена е на криво, трябва да се оправи”, врътва се и отива да си прави нещо друго.

Виж целия пост
# 414
Абсурт е вдовица. Не знам какъв семеен живот е имала и какъв е бил мъжът й, но на моменти допускам, че може би той много й липсва и затова все е на страната на мъжете. Все едно иска да каже "Колкото и недостатъци да е имал мъжа ми, предпочитам да е жив и да ме дразни, пред това да съм самотна".
Не, Джули, не съм на страната на мъжете, а на жените, които искат да не останат сами и да теглят в живота, заради глупостта да не разберат, че мъжете са различни и трябва да ги изучат просто, за да реагират адекватно.
И да ги научат да ги уважават, да им помагат и всичко, което тук неистово се опитват някои да внушат, че може да стане със заповеди и тропане с краче.
Стремя се да не обръщам внимание на няколкото, които се изхвърлят, как по цял ден не пипват нищо, а мъжете им ги носят на ръце, преданно следейки с поглед, че да изпълнят поредното желание, но ми става жал, като се нахвърлят като лешояди върху момичета, търсещи тук помощ и с кеф ги сринат със земята, за да им покажат какви боклуци са мъжете им.
И разбира се, на втори план- колко не ги бива и момичетата, щото си ги избират тия боклуци..............
Както и да е, дано някоя не си обърка живота, повярвала на разни 50 годишни " лели", как тълпи от предани мъже чакат зад ъгъла. Peace
Виж целия пост
# 415
Възпитанието и уважението, както и ценностната му система не са ли работа на родителите му? Shocked
Как си представяш да възпитаваш и напътстваш 30 год мъж?
Значи освен че ще работиш наравно с него, чистиш, подреждаш, переш и готвиш, децата ги гледаш, мъжа ти също....и ще се надяваш "да се промени". Голяма лъжица.
Не, не, това е абсурдно...
Като ника ти.

Джули е абсолютно права и аз това казах  преди няколко страници. Ти си цяла патология.

Съжалявам за съдбата ти, но не си го изкарвай на другите.
Виж целия пост
# 416
Възпитанието и уважението, както и ценностната му система не са ли работа на родителите му? Shocked
Как си представяш да възпитаваш и напътстваш 30 год мъж?
Значи освен че ще работиш наравно с него, чистиш, подреждаш, переш и готвиш, децата ги гледаш, мъжа ти също....и ще се надяваш "да се промени". Голяма лъжица.
Не, не, това е абсурдно...
Като ника ти.

Джули е абсолютно права и аз това казах  преди няколко страници. Ти си цяла патология.
Боже, колко си ЕнтЕлЕгЕнтна! smile3501
Ти забрави ли ,че си лесбийка, рожбо, та си се запенила толкова за нещо, дето хем не разбираш, хем не те касае?
Що не отидеш в подходящия форум да си обсъждаш проблемите с някоя подходяща мома? Joy
Виж целия пост
# 417
Там не толкова забавно Joy
Друг репертоар имаш ли, бабо? На всеки, който те конфронтира едно и също нещо пишеш Laughing личните обиди вече се изтъркаха, пробвай нещо ново де. Знам, че за възрастта ти трудно, но...
Виж целия пост
# 418
На Вишната работенето наравно й е голямата мъка, а също да не пропуснем цикъла.
Н пъти се каза, че мъжете участват наравно в гледане на деца и чистене, ама не - тя да си дудне по принцип.
И кой е казал, че ще гледаш мъжа? Той дете ли ти е? Нещо са ти сбъркани представите, не всичи сме възпитани така.
Не знам дали си на другия бряг, но по характер си 101% женка - все недооценена, неразбрана, унизена, а дали даваш нещо насреща - не се знае.
Не знам отсега какъв ще стане синът ми, но няма да го възпитам да гледа на жените като свещени крави. Жената не е нищо повече, има свестни, има и кифли.
Виж целия пост
# 419
Авторката така и не уточни как е реагирал в сходни ситуации в миналото. Това е много важно за целите на настоящия анализ.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия