Частни училища - информативна тема 14

Ох, Химикал, не съм написала, че тогава се учат тепърва да използват времената, а кое време конкретно да използват в преразказа в зависимост от поставената им задача. Двете неща са с разлика от земята до небето. Детето идеално може да си ползва сегашно историческо, ама като не знае, че точно то се прилага  в определен вид преразказ  - греши.. А това се учи в 6-7 клас и никоя детска градина не го тренира.Тоест няма никаква необходимост от наваксване.

От вашите думи излиза, че медалите са заслуга само на ДАНИС:)) Хах, но сигурно грешно подразбирам аз, едва ли имате това предвид. 101 имат дългогодишен опит с подготовката за прием в НУКК, СС, Питагор и поне от групата на сина ми всички кандидатствали деца без проблем влязоха ( не са ходили в Данис). Синът ми си изкара медала, без да е ходил в ДАНИС. Впоследствие се записа там, изкара 2 часа и се отписа, разочарован от учителката (все пак, от ДАНИС по мои наблюдения са мили хора, сигурно просто тази учителка е нямала подход).

много ми е странно, някой като каже “вкъщи изобщо не се занимаваме“. 
ми аз се занимавам. не съм педагог, не мога да преподавам систематизирано, но гледам какво му е интересно на детето и се занимавам. търся интересни работни листа със занимавки (лабиринти, откриване на разликите, сравняване, простички задачи със събиране и изваждане), книжки с много илюстрации за природата, човека, космоса, културните и историческите забележителности, ползвам свободните си дни да пътуваме, да обиколим някои места, разказвам ѝ исторически събития. четем, ходим на кино, театър, музеи, концерти, обсъждаме книгите, какво ѝ е харесало от прочетеното/видяното/чутото. ако сме в града, в събота сутрин посещаваме библиотека и медиатека, взимаме си материали за вкъщи, а после правим разходка в парка и хапваме понички в едно наше си място. въпросите ѝ вече започнаха да ме затрудняват, покрай нея научавам доста и аз, надявам се да запази този хъс за знания и с времето да ѝ остане желанието да търси сама отговорите.
опитвам се да направя дребните неща повод да научи нещо. поговорихме си за триенето покрай дупчица на панталонките след падане, проследихме как се съсирва кръвта и се възстановява кожата от една раничка, зяпаме какви ги вършат пчелите по цветята и следим мравките как мъкнат трохички, ако е любопитна, търсим нещо допълнително в книжките у дома или нета, и така.
нямам проблем с тв, гледа филмчета на чужд език, доста неща научи и оттам.
може да не е по учебния план и програмата на мон, но го намирам за полезно, усвоява много. не мисля, че с нещо мъча детето си, за мен ролята на родителите е и да предават знания на детето си, прехвърлянето на тази роля изцяло на детската градина и училището в ранните му години може само да навреди на детето.
на прословутите кандидатствания в пук се справи много добре, изобщо не обяснихме що е то кандидатстване, казахме, че избираме училище, че отива да разгледа как е и какво правят в раличните училища и после да ни разкаже дали ѝ е харесало или не. в едното училище ни посрещнаха с възторг, защото познава числата до милиард. е, да, де, но още не може да си връзва сама кецовете, което те дори не бяха разбрали. в друго ентусиазирано ми обясняваха, че знае кирилицата и латиницата, но никой не разбрал, че цял ден не отишла в тоалетната, защото я било гнус от мръсотията вътре. чухме много суперлативи, и като оставим на страна как хубаво погалват родителското ни его, ни стана ясно, че всяко училище с удоволствие ще вземе “дете, с което са се занимавали“, защото е по-лесно да продължиш обучение на дете с основни познания, отколкото те първа да полагаш основи и да създаваш навици за учене.

Ми ние не се занимаваме, кога да се занимаваме, връщаме се късно вечер, вечеряме, на детето му се играе, кара му се колело в парка или пък му се гледат анимационни филмчета.
Силвиана, и кое училище избрахте? Извини ме, ако си казвала и съм пропуснал.

И ние не се занимаваме.
Е, ако за занимание се брои да му разпечатам някакви задачки, които реша, че може да са му интересни, или пък да му купя някоя книжка с такива, това го правя, но не го следя дали ги решава/попълва - прави го, ако сам реши и когато реши.
Достатъчно се занимава по цял ден в градината, като си е вкъщи си прави, както му се прави - рисува, играе, сглобява. Сега в хубавото време предимно предпочита да кара колело или да рита навън.
Отговарянето на любопитни въпроси от всякакви сфери, разхождането и показването на всякакви неща или посещенията на различни места не го броя за занимания, това са си нормални неща в отглеждането на едно дете.

Не мога да кажа нищо хубаво нито за ДАНИС, нито за собственичката.
Ако "учителката" е била тази, която преди 2 години водеше математиката, ми е ясно защо на детето не му е харесало. И да, много са мили да ти вземат парите, но на някои тотално им липсва педагогически подход и съответно не знаят, как да походят към децата.

По същата причина е глупаво да се пращат 6-годишни в първи клас. Но някои много бързат

Нещо, което може да се усвои у дома много лесно, като оставиш детето да те чуе как разказваш на мъжа си какво някой друг ти е разказал ("И тя после ми каза, че е излязла на кафе с приятелката си, която пък закъсняла, защото простирала дрехите преди това... и тра-ла-ла"), или като говориш с детето и му преразказваш случили се неща, или като индиректно го караш да ти преразкаже нещо. След това никакви уроци не са необходими.
Трябва да си много изостанал, за да не можеш да преразкажеш текст. Смятах, че съчинение-разсъждение е нещо елементарно, което всеки седмокласник може да прави, а то на преразказ още се спъват, горките. След 10 години изпитът след 7-ми клас какво ще е - да си напишат името без грешка?

Аз пък имам точно обратните впечатления. Детето премина и през двете преподавателки. И е такъв характер, че трябва учителят да е доста харизматичен за да и хване вниманието. И резултатите след една година са налице. Без разбира се да искам да правя каквато и да било реклама на ДАНИС. Но също така отчитам, че не всяко нещо, което е добро за едно дете е подходящо и добро за друго дете.  
Групите миналата година бяха пълни.

elica1051 все пак има някои разлики между приемните изпити за СС, НУКК и т.н. и някои състезания.   И всъщност не твърдях това, което сте преиначили. Друго казах. Който е поискал да ме разбере, ме е разбрал. Извинете, че се почувствахте засегната на тема "101 защо".  

За АК - едно е да правиш презентация в 12 клас, друго е - както се случи на дъщеря ми, да презентира и дебатира ( беше единствен представител на класа си) пред президента на колежа и другите учители-чужденци. Ставаш и говориш 4 минути по темата на дебата. Все едно си адвокат в съда - и пред пълната зала трябва да защитиш тезата си. Отборът на дъщеря ми спечели - били са 4 деца, две от СС, 1 от ФЛ и още едно, не помня от кое училище.
За извънкласните занимания - за нас не са в тежест. Дъщеря ми ходеше на пиано, плуване, балет, гимнастика, езда, рисуване, шах, китара, хор, театрално ателие, модерен балет; малкият - на шах, плуване, МЕНСА-игри, Биоигри, забавна физика, детска архитектура, забавна математика, футбол, кунг-фу, пиано, поп-пеене, хорово пеене.
Имат естествена любознателност, която ги лашка насам-натам, но аз нямам нищо против.

AfterShock,  аз някъде да съм написала, че е трудно, та да ми казваш къде и как ставало лесно... Казах само, че  това се учи по програма в 6-7 клас и съответно няма никаква нужда от наваксване.

И просто се забави, обзалагах се, че по-рано ще се заядеш на тема 6 годишни, изоставане и наваксване. Е, моето недорасло, глупаво дете, тръгнало на точно 6, имаше 34 от 35 точки на преразказа в 7 клас и пълните точки на  ЛИС в 12-ти.

Мецане, извини ме, ама това, че ти не се занимаваш, не значи че това е правилното непременно. Децата са естествено любопитни и  ако не се прекалява, такива занимания им харесват. Никъде не е казано да са избързващи и изискващи кой знае какви умения за по-големи деца. Колкото до другото, извини ме, но не сте първите или последните работещи родители. Има ли желание, време за такива занимания се намира. Не става дума за часове все пак.. Колко дъждовни дни има, в които не излизате с колелото? Колко съботи и недели има.. Заниманията с едно дете не са непременно показател за болна родителска амбиция, те  могат да бъдат и страшно интересно занимание за  него. Доказателство е, че децата сами си търсят такива занимавки, напомнят ти да им дадеш..

LUCY, защо реши, че само в 12 клас се правят? 12 клас е стественият завършек, ама уменията за презентиране са усвоени доста преди това. За щяло и нещяло се прават обикновени презентации в час, тях ги остави. Но примерно при подбора на участници за повечето гимназиални проекти и програми с престой и обучение  в чужбина  се пишат самостоятелни  разработки по дадена тема на 1 етап и сред допуснатите на база тях се избират онези, които после най-добре презентират нещата пред учители и  чужди представители на посолството  или на организатора в чужбина и които в диалог с последните общуват свободно и грамотно. Къде е разликата? Освен в езика, разбира се..

*LUCY*, мога ли да те помоля за линкове и да споделиш дали си доволна от цитираните занимания. Повече от петилетка ме няма в София и не всичко успявам да изчета, но тези ми звучат интересно.
За Детската Архитектурна Работилница зная, но другите са ми непознати. Благодаря.


Мецане, от 2ра група в ДГ съм се затръшкала "И сега накъде...". Нямаш никакво време. Усилената подготовка почва в ПУ група, състезанията по математика в 1ви клас....... И преди 7 години положението беше същото.

*LUCY*, може ли да споделиш опит - тези изброени извънкласни дейности към училището ли са или са към някоя външна организация (например Детска академия)? Или са пръснати на различни места и някой възрастен развежда децата?

Кой ти каза, че звуков анализ трябва да се учи след четенето? И не бъркай английския с българския, защото сравняваш ябълки с круши. Знаеш ли какво е фонология, фонологично осъзнаване на децата и кога се случва тя и с какви особености? И че това зависи от езика, на който са носители? Ако това си учила и ти е работата, поне да зная дали говоря с теб на професионално ниво или говоря с човек, който просто си изказва мнение! Ако е на професионално ниво, значи би трябвало да знаеш разликите при англоезичните и при носителите на български език, също и че в английския преносът при четене е на клъстери, а не като в българския с висока степен на съответствие на фонемите и графемите.

Децата от малки играят езикови игри, които подпомагат изграждане на фонологията като първата игра е римуването, а на по-високо ниво е осъзнаването, че когато сменят К със С вместо КОС се получава НОС.
Колкото до преразказа, той се учи още от раждането чрез разказ по преживяно, после като свидетел, и чак на най-високото ниво с натрупване на житейски опит и узряването на абстрактното мислене и всичко, което е с "мета" отпред - метакогниция, металингвистика..., започват да се качват на по-високото ниво на разбиране. А и текстовете за преразказ на седмокласниците не са като на първокласниците. Така че, то и на 3 говориш, и на 33 говориш, ама едва ли сравняваш говорните и езиковите си умения на едно ниво, когато си била на 3 и на 33.

Биоигри - в Природонаучния музей, в центъра на София. Няма да успея да дам линк, защото сме на море и пиша от телефона. Преподавател - Камелия, млад биолог, завършил в Германия. Страхотни бяха, моят син на 5-6 години знаеше как да извлече ДНК от ягода. Съботни са заниманията.

Забавна физика - с Никола Каравасилев (преподава физика и астрономия в СМГ и ПЧМГ), заниманията бяха в едно читалище в Лозенец. Но бяха през седмицата и групата се разпадна, за мое огромно съжаление.

Детска архитектурна работилница - във ВИАС, сега в Дома на архитектите (Докторската градинка).

МЕНСА-игри, водеше ги жена от МЕНСА, бяха в ДАНИС преди 2-3 години, за съжаление вече ги няма. Но пък продължавам да купувам от амазоните разни неща на МЕНСА кидс (книги предимно).

А, пропуснах забавната математика - в Центъра по забавна математика, създаден от две момичета - бивши възпитанички на СМГ. Местиха се на много места, сега едната води школата по математика на Оитагор (Галя). Другата, Светлана, е специализирала в чужбина детско обучение по забавна математика. Мноооого бяхме доволни, това беше любимото занимание на сина ми.