ЮЛСКА ТЕМА 36

Моето и не става. И не й ограничавам течностите, като иска вечер преди лягане  пие, като не иска не пие вода.
Джине към краят на второто месене издава едно свирене ли, пищене ли, това е звуковият сигнал. Иначе няма връзка късно махане на памперс с нощни напикавания. Аз след като се измъчих да махна дневният, и прах купове гащи, накрая дневният й дойде на ум седмица преди да направи 2 и склони за тоалетна, за нощният хич не ми пукаше, сама ми каза седмица преди да направи 3, че не го иска. Каката дето нямаше по него време пари за памперси /ЖанВиденовото време/ та до към годинката и го махнахме, си се напикаваше отвреме на време през деня, а по време на сън и в първа група на градината даже.
Бемол   поне ти е останал спомена. Аз правих по рецептата на Пина, видя ми се мързелашка и вече ми стават козунаците.
Аз не експериментирам с хляба, защото малкото не яде "хляб с купуци" разбирайте с боклуци.

Аз си мечтая за хлебопекарна, но позвайки се ще си седи в шкафа. Не обичам и не мога да готвя. Струва ми се ужасно безсмислено занимание...не се наслаждавам и на храната, много е странно- ям, защото трябва. ММ обожава да готви и прави често специалитети, но аз съм ужасна и не мога да ги оценя истински. Хубаво, че не са злояди децата, а ММ е държелив и яде каквотому сложа.
Мъхче - и аз се влюбих в тази поредица книжки, много са красиви илюстрациите.

Бемоле, от английския сайт на Некст можеш да пазаруваш само с английска карта. Или да ползваш посредник като шопинг фея. Българистански карти трудно минават.

Като сложа памперс на Ого и го напикава. Като няма не пикае. Ви тъй де, памперси е да пикаеш в него. Много буквално му е хванал приложението. Иначе слагам само вечер. Обикновено го напикава сутрин като се събуди. Диване.

И аз готвя, при това почти всеки ден, клонящо към всеки ден. Макар да не искам. Взимайте готова храна. Аз съм доста доволна от Тропс. Не всичко харесвам. Дроб сармата им е ужасна. Но имат едни кюфтета по чирпански, мусаките - гръцка и българска, са доста приятни. На мен ми излиза скъпо с готова храна, иначе бих се прехранвала основно с такава. Всъщност аз обичам да готвя, но не по този начин, както сега. Набързо, докато детето ме хапе по задника, бърка в брашното, разлива олиото и се изгаря на котлона едновременно. И това задължение, дето ТРЯБВА да има какво да сложа на масата...    живот- мечта! В Тропса не е скъпо, да кажа, даже са доста приемливи цени.

Мм иска готвени манджи със сос. Иначе с удоволствие бих купувала нещо готово. Пък и е капризен. Много.
И аз готвя всеки ден. Гррр

Агнес, готвени манджи със сос да искаш, готови. Тропс, БМС и т.н., не знам какви ги има при вас.

Тези тук ги няма. Има някакви заведения тип механа, които предлагали храна за вкъщи, но са ми доста далеко.

На Тропса са хубави нещата.Поне така казва мм.Аз манджи не ям.Иначе той никак не е капризен и ми е супер лесно в това отношение.

На мен тук ми е мега скъпо да взимам готова храна тук, иначе с най-голямо удоволствие. И азготвя всеки ден. Най-тегаво ми е да го измисля. Имаше един период, в който си правех списък за седмицата и ми беше много лесно. Което е добре да започна отново да правя. Така купувах и само неща, които ми трябват два пъти седмично. Пестят се пари и продукти. Не знам как стевие, но аз хвърлям храна. Страшно много ми тежи това.
Еми е без памперс от много време. Нощния го махнах една седмица след дневия. А малкото гледа от сестра си и ака на гърнето. Като се напишка в памперса не може и една секунда да седи така. Ходи катопосрана и погнусена. Обаче в яслата нещо се опъват и не искат да я слагат на гърне. Било много рано. Аз го виждам от май-юни да забравя да сменям памперси. Обаче Ивето все я имам за бебе, а тя е вече голяма и разбираща. Много е напред с нещата - обличане, събличане, гърне...но аз някак я спирам, все едноне искам да пораства и да приема,че вече не е бебе. Всичко е в главата ми.

Аз си мечтая да имам собствен ресторант, за да има кой да ми готви. Иначе докато ходех на работа често вземах готова храна, ама не става всеки ден, че финансово нещо не излизат сметките. ММ наскоро ми вика: Представяш ли си, до края на живота си трябва да готвиш. 😤

Е..., до края на живота си...?! Свекърва ми не готвеше поне 15 години. Готвеше, веднъж на високосна. Свекър ми чат-пат и той, мъжа ми сам си правеше някои неща, други взимаха готови или сухоежбина. Сега малко се разготви за Юлия и за нас дава, уж да ни е от помощ, аз много искам такъв тип помощ, но се оказа, че готви толкова гадно............    То смрад от тия манджи, чак у съседите умирисахме. То мазнотии, то медузи плуват вътре, като войнишка столова. Мисълта ми беше, да ги изкласим до към 15-годишни и после сами ще започнат да си варят спагети, да си пържат яйца и да си купуват хамбургери. Даже защо до 15?! Още на 12. Аз си готвя от 7-годишна. Малко съм капризна. Обичам разнобразна храна, обичам и да е направено хубаво и от хубави продукти. На готовите понякога много се ядосвам, защото има големи ментета, такива гадости, а цените им на една порция като за една тава у дома, но с хубави продукти. А майка ми изобщо не умее да готви. Може пилешка яхния и картофена яхния. Иначе и яйца не пържи хубаво. Мусака се научи горе- долу на 45, сарми - не. Едно време за гости правеше птиче гнездо, то беше модерно тогава. Те като млади са се изхранвали в студентския стол, сестра ми от детска кухня. После от столовете на предприятията, в които работеха, ние да градина и после училищен стол. Чак към 92г, когато умря общественото хранене се появи нужда от готвене. Така, че не всеки готви, пък цял живот съвсем.

В моето семейство всички жени готвеха, а майка ми още готви разкошно. Баща ми също готвеше, но си падаше експериментатор, та понякога не ставаше за ядене. Свекърва ми също е отлична готвачка. Затова на всички им е много странно, че аз не умея, а и не обичам. Моите таланти явно са другаде, не по домакинстването. За свекър ми знам, със сигурност, че е адски разочарован. След няколко мои напъвания да ги гощавам, вече отказват категорично да се хранят у нас.Случвало се е свекърва ми да седи гладна, но не пожелава да ѝ сипя. Значи, представете си.  Добре ми се получават само супите и мъфините. Хлябове меся хубаво, но ме мързи и веднъж правих баница с точени кори, която стана разкош - точно като на баба. Тук в София готвената храна е хубава само в скъпите заведения или поне аз не съм попадала на добра евтина. Стават нещата, но си личи, че са "менте", както писа Пина. А и при нас най-близкото готвено е в Кауфланд, а то е под всякаква критика. Майка ми пък не дава да се издума за купешко готвено. Не само, че не знаем какво слагат вътре, кой го приготвя и как, ами и не било сготвено с любов и не било заредено с правилна енергия. Свеки всеки път коментира колко кофти продукти ни продават по пазарите. При тях в Хасково са хем по-хубави и пресни, хем доста по-евтини. Така искам да бяхме близо до някой фермерски пазар, но уви. А ММ не ще да ме кара два пъти седмично да пазарувам. Иначе и аз действам с график по седмици. Даже си имам дни за определени храни. Примерно всеки четвъртък ядем някакъв вид паста, приготвена по различен начин. Задължително три пъти месо - 2*свинско, 1*пилешко и един път риба. Най-голям проблем имам с избора на зеленчукови манджи, че все някой нещо не яде, а каквото ядат, аз ще го оплескам при готвенето Най-много от всичко мразя да хвърлям храна. ПОлучава се така, че по цяла седмица дояждам и въпреки това пак има за хвърляне. А като сготвя по-малко количество, то пък се изяжда и питат за още...

Забравих да напиша, че сега съм намислила през уикендите да си подготвям заготовки, например базови бульони, нарязани предварително зеленчуци за готвене и да замразявам част от сготвената храна, която го позволява. Да видим какво ще излезе.

Значи, Пина, викаш само оше 10-12години. 😂 Да не губя надежда. Уф, и ние бяхме решили примерно всеки вторник да ядем риба, ама след две седмици забравяме. А Елин много обича риба. Трябва пак да се пробваме да подновим традицията. Майка ми и свекъра ми също готвят много хубаво. Като отиваме в Бургас ММ казва, че отиваме на кулинарен уикенд. Майка ми прави един кум ястия и още толкова десерти. Тази година за първи път правих меденки за Коледа. Викам, айде, нали съм майка, да създам малко атмосфера. Детето, като порасне да си спомня с умиление, че на Коледа у дома е миришело на вкусно. 😂

Аз съм си направила няколко плика нарязани зеленчуци  - целина, пащърнак, моркови и чушки. Много ми е удобно. Обичам да готвя, почти всеки ден го правя, но ми идва в повече, защото не ми остава време. На мен докато Ясен беше малък, бебе щеше да ми е много от полза, ако имаше кой да готви. Майка ми, когато е идвала само веднъж ми предложи да ми помогне, направо й се чудех. Говореше ми за някакви глупости, за разни пациенти и колеги /тя е рентгенов лаборант/ вместо да вземе тя да сготви и накрая, като каже "Я да ходя да видя какво прави Марги /свеки/, направо ми идеше да й се развикам.
Нещо напоследък готвя все еднообразно. Въртя картофи, боб, грах, ориз, чак ме е яд на себе си.
Майка ми готви добре, свекърва ми ужасно. Тя слага всички продукти заедно и 1/2 л. олио, много вода и на котлона. После брашно... Мусака веднъж я видях нарязала картофите отгоре наронила полузамразена кайма и пак много олио.