Казармата

Глупости. Пръсваха се от яд, че няма как и те да се изкарат негодни. Търсеха се връзки, за да те изкарат негоден и им дремеше на **** какъв те пишат и кой какво ще каже-важното беше, че си скатал две години казарма.
[/quote]

Аха, ясно. Сигурно ги е било яд, да. Затова се подиграваха, уж.

Разбира се - мечтата на всеки наборник беше заветната - не знам всъщност дали съществува - жълта книжка, да се изкара луд и негоден за военна служба. Това е малко параграф 22, щото ако не иска да ходи в казарма, значи е нормален...

Родителите, всеки случай, треска ги тресеше и правеха всичко за по лека казарма, или хич.

Най-често гледахме да минем за язваджии, те бяха освободени и полагаха клетва само като запасняци. Но има и по-интересни случаи, познавам едного, който поддържаше тегло от 49 килограма за да не влезе в казарма. И му се получи в крайна сметка.

А и това с язвата също съм го чувала.


Въпреки че бях малка и моите спомени са такива. Много ме беше впечатлил този факт. Май и спортната рота беше добър вариант.

В спортни роти ходеха само тези, които съставляваха каймакът на спорта по соц време. Начин за да си тренират пълноценно.

Аха, ясно. Сигурно ги е било яд, да. Затова се подиграваха, уж.
[/quote]

Не е уж. Масово се търсеха връзки за отърване от казарма.

Обречени да се въртим в кръг
Да се слушат тези изтъркани от употреба аргументи е отегчително, а да се коментират - тягостно и даже обидно. Защото са минали само 7-8 години, откакто след мъчителен дебат България се отказа от наборната армия с промяна в конституцията, а никой от надделелите тогава многобройни аргументи и до днес не е загубил актуалността и силата си. Професионалната армия пък по-скоро доказа предимствата си и ако днешното ѝ състояние не е задоволително, то не е заради принципни недостатъци на модела, а в резултат от забавени или погрешни решения и практически стъпки. Но в България очевидно сме обречени да се въртим в кръг и отново и отново да си доказваме очевидното.
Да започнем този път отзад напред - от по-маловажните аргументи, свързани със здравните и възпитателните проблеми на нацията. Допускането, че наличието и решаването им може да е резултат или страничен ефект от един или друг избор в отбранителната област е абсурдно. Вместо, например, най-после да оправим здравната си система и в частност здравната профилактика, да върнем задължителната военна служба, за да възстановим заедно с нея наборните комисии, които да хващат заболяванията навреме. По тази логика армията може да отмени и образователната система и да освободи обществото от отговорността му за възпитанието на подрастващите. Впрочем, твърдението за армията като ковачница на патриоти и мъже е доста спорно. За мнозина тя бе по-скоро школа за интелектуално и морално затъпяване, безсмислена загуба на време с огромен негативен икономически ефект - както за младите хора, така и за цялото общество. Цитирани и навремето научни изследвания отдавна са доказали, че засягайки най-важния за младежите период на натрупване, наборната военна служба (в сравнение с професионалната) води до голяма загуба на икономическа ефективност и разпиляване на трудови ресурси с траен негативен ефект върху икономическия растеж. По най-занижените оценки този ефект се измерва с половин процент от БВП.
Да не говорим, че за да се „спасят от казармата”, преди години хиляди образовани българи заминаха в чужбина и повече не се върнаха. Сега това може да се повтори в още по-големи мащаби.
Защо няма смисъл
Така стигаме до по-тесните, чисто военни аспекти на темата. Една от основните причини за раздялата с наборната армия беше, че тя се оказа непосилно скъпа. През 90-те години на миналия и в началото на новия век се стигна до абсурдни ситуации. Първо с военната подготовка на наборните войници - за 6 или за 9 месеца, например, те успяваха да изстрелят по 1-2 пълнителя, защото да се стреля с „калашник” е скъпо, да не говорим за танковите снаряди. После с издръжката им - по едно време, за да се влезе (и съответно да се излезе) навреме в казармата, трябваха връзки. Влезлите пък ги пускаха за щяло и не щяло в отпуск, а всяка събота и неделя ги пращаха да си ходят, за да не ги хранят. Днес всичко това няма да е по-евтино, даже напротив. А освен това ще трябва да се строят нови казарми. Въобще, според различни оценки допълнителните разходи (при днешен бюджет за отбрана от около 1 милиард) ще са между няколкостотин милиона и милиард и половина лева на година. Което прави идеята за връщането трудно приложима.
 Връщането на казармата - скъпо, но затова пък безсмислено
Връщането на казармата - скъпо, но затова пък безсмислено
Най-важното обаче е, че от гледна точка на „защитата на родината”, дори тези пари да се намерят, харченето им за „набавяне на бройка” чрез връщане на задължителната военна служба е безсмислено. Съвременната война е високо-технологична и силно специализирана дейност, която, за да е ефективна и да води до желаните резултати, изисква добре подготвени, квалифицирани и мотивирани професионалисти. За тяхната подготовка предлаганите 6 месеца наборна служба са напълно недостатъчни. Освен това колкото и дълга да е службата, един ден тя свършва, наборникът напуска и неизбежно се деквалифицира. За разлика от професионалния войник, който има време да се развива и да трупа опит.
От какво имаме нужда
Ето защо, освен че са много, нужните за връщането на наборната служба пари ще отиват на вятъра. Далеч по-добър резултат би се постигнал с по-малко пари, които да се инвестират в мотивиране на професионалните военнослужещи и най-вече в модерно въоръжение. От това имат нужда българските въоръжени сили, за да бъдат достатъчно боеспособни. И за да станат достойна част от най-голямата и мощна колективна система за сигурност, в която, да не забравяме, България членува. Именно това е подходящият отговор на иначе наистина усложнилото се международно положение. А не безполезната, безсмислена и дори самоубийствена идея за връщане към наборната армия.
Мнозина твърдят, че няма никакви шансове тя да бъде реализирана - и най-вероятно са прави. Но знае ли човек - напоследък (и не само в България) здравият разум нерядко става жертва на популизма, особено когато е с националистическа окраска.

Не е уж. Масово се търсеха връзки за отърване от казарма.
[/quote]

Да, сигурно. Помня и аз подобно нещо. Написах, че уж се подиграват, ама всъщност завиждат.


Никакъв шанс няма да се върне казармата, мога да се обзаложа. За това се предлага все от партии, които я прехвърлят 4%та бариера, я не. Това не е просто див популизъм, а фантазия. Аргументите самият ти си ги изброил много точно.

По принцип, животът така се извърта, като колело е и добре забравеното старо се явява нещо ново. И така се върти това колело, че някога може да се наложи идеята за казарма отново, после пак ще отпадне и така, докато свят светува. И с войните е така. И с модата е така, с всичко.

Не знам кой за какво е завиждал на тези, които бяха п******* и не ги вземаха в казармата или пък тези с болно сърце, бъбреци и т.н.
Аз считам за много срамно един мъж от поколенията, за които е имало наборна служба да не е служил, както считам за много срамно някой да не е завършил средното си образование. Мъж без поне средно образование и не служил в казарма изобщо не го отразявам като мъж, всеки си има право на мнение и моето си е такова.

Откакто няма наборна военна служба, доста мъже не се вписват в твоята представа за мъж. 

Да, точно така, но и аз не съм педофил все пак. От моя набор и по-големи всички биха могли да се впишат.

In4hi, по-какъв начин казармата е направила въпросните мъже мъже?

Ако си педофил, пълнолетните, които не са ходили в казармата, няма да са обект на внимание от твоя страна.

Вече се е преминало от масова казарма към професионална армия. По добре усилията да се насочат към това - мотивирани професионални военослужещи, пък в училище нека си има часове по НВО, поне за обща култура.

Сигурно на челото им пише - войник.