Съвет-да се разделя ли с мъжа ми?

  • 69 937
  • 979
# 135
След като си решила и не виждаш смисъл да правите опити да се подобри положението действай.Няма смисъл да продължаваш да го залъгваш.
Виж целия пост
# 136
Протакането е удължаване на агонията.
Виж целия пост
# 137
Протакането е удължаване на агонията.
Така е
Виж целия пост
# 138
Мисля си, че накрая ще вземеш правилното решение за теб и детето, защото тези отношения в момента с тм влияят и на детето  Hug
Виж целия пост
# 139
А родителите ти как търпят двама готованци в къщата си? поне не те ли натискат да работиш или да подобриш професионалната си квалификация?
Те сега хубаво поемат грижите покрай вас и дома, ама скоро те ще имат нужда от заслужена почивка, а не да хранат 2-ма здрави, прави, че и детето им.
Вместо да мислиш за новото си гадже, вземи помисли за бъдещето на детето си. То ще има нужда не само от мама, която да му бърше сополите, ами от майка, която може да му предложи живот без големи лишения. А ако продължаваш да се чудиш как да се оправдаваш с мъжа си и болестите на детето си, то бъдещето ти хич няма да е леко.
И моето 5 годишно след 1-2 седмици ходене на градина се разсополивя, но си ходи на градина. Вече, ако нещата станат по-сериозни - неспираща кашлица, Т или обилно течащ нос, го спирам за няколко дни. По тази схема вече детето ми започва да израства градинските бацили. Сега е с лека кашлица, но си смучи близалките за гърло, пие витамини и ходи на градина. Докторката каза, че му няма нищо съществено, та може да си ходи.
Виж целия пост
# 140
Новият няма семейство.На 37 е.Разведен от две години,но не поддържа връзка с детето си,което и да не е така не ме притеснява.
Не съм чела темата, но това ми направи впечатление особено. Мен по скоро би ме притеснило, че не поддържа връзка с детето си.  Oт такива мъже , а ергени на 43+ отдадени само на себе си бягам далеч. Не бих си развалила семейството за такова нещо.
Различията са вече друго ... .
Виж целия пост
# 141
А родителите ти как търпят двама готованци в къщата си? поне не те ли натискат да работиш или да подобриш професионалната си квалификация?
Те сега хубаво поемат грижите покрай вас и дома, ама скоро те ще имат нужда от заслужена почивка, а не да хранат 2-ма здрави, прави, че и детето им.
Вместо да мислиш за новото си гадже, вземи помисли за бъдещето на детето си. То ще има нужда не само от мама, която да му бърше сополите, ами от майка, която може да му предложи живот без големи лишения. А ако продължаваш да се чудиш как да се оправдаваш с мъжа си и болестите на детето си, то бъдещето ти хич няма да е леко.
И моето 5 годишно след 1-2 седмици ходене на градина се разсополивя, но си ходи на градина. Вече, ако нещата станат по-сериозни - неспираща кашлица, Т или обилно течащ нос, го спирам за няколко дни. По тази схема вече детето ми започва да израства градинските бацили. Сега е с лека кашлица, но си смучи близалките за гърло, пие витамини и ходи на градина. Докторката каза, че му няма нищо съществено, та може да си ходи.


Само дето така заразява и другите деца.
Виж целия пост
# 142
В нашия град повечето хора работят за 500-600 лв.  Независимо от квалификацията. Това прави ли ни готованци? Обичайно и родителите ни взимат по толкова или по-малко.
Нещо повече. Напоследък за да започнеш именно такава работа, за същите тези пари, или трябва да имаш връзки като корабни въжета, или да си силно политически ангажиран, или да имаш луд късмет. Дори ако искаш да си чистачка например. Или учителка.  Или социален работник в дневен център за възрастни с увреждания.
Да, може да станеш шивачка или продавачка, но работното време и условията не позволяват да се грижиш за боледуващо дете. А парите често са по-малко и от заплатата на чистачката, пардон, хигиенистката.
Яни, не мога да ти дам съвет. Дано детето се позакрепи и ти олекне.
Виж целия пост
# 143
  Crazy Правилно ли съм разбрала, авторката иска да се раздели с мъжът си, дори и да го няма новия, новия е на заден план ама иска да пробва с него, ама за това трябва да разкара мъжът си?
Работата ти е най-малкия проблем! Според мен ти не знаеш какво искаш.
Виж целия пост
# 144
 Crazy Правилно ли съм разбрала, авторката иска да се раздели с мъжът си, дори и да го няма новия, новия е на заден план ама иска да пробва с него, ама за това трябва да разкара мъжът си?
Работата ти е най-малкия проблем! Според мен ти не знаеш какво искаш.
Нищо не си разбрала значи...
С мъжа ми искам да се разделя,нямам чувства към него вече и само се тормозя.За другия,ако е писано...не е на всяка цена!


Румцайс  Hug  Hug  Hug
Виж целия пост
# 145
В нашия град повечето хора работят за 500-600 лв.  Независимо от квалификацията. Това прави ли ни готованци?
Готованци са, не защото изкарват 500-600 лева, ами защото единия не работи, а другия нищо не пипва у дома. Едно домакинство не се води само с добри намерения и писане на възвишени фрази по форуми.
Виж целия пост
# 146
е, сега, то това, че Яни е без работа не я прави готованка. домакинската работа и грижите за детето са си работа отвсякъде, да не е легнала да лежи по цял ден. не разбрах защо е позорно да те издържа мъжът ти. явно момичето не може да намери подходяща работа - хем добре платена, с прилично работно време, хем работодателят ѝ да търпи да отсъства и да ползва болнични, още повече след няколко години прекъсване. тя сподели, че в града, в който живее, няма много такива възможности.
детенцето ѝ боледува често, всички знаем, че да оставаш вкъщи на 2 седмици никой шеф няма да го толерира, още повече ако си в изпитателен срок, излиташ на първия месец. и аз съм спирала работа, когато детето беше на 3.5 - 4.5 г., уж голямо дете, но с дълги и чести боледувания, с усложнения. и мен ме гледаха странно по площадките (уууу, ама не ходите ли на градина?!?), но здравето на детето беше най-важно, нямаше как. та аз напълно я схващам ситуацията на авторката.
Виж целия пост
# 147
При Яни ги издържат родителите й.
Иначе няма нищо лошо тя да е домакиня, а мъжа й да носи парите у дома.
Обаче те са виснали на грижите на майката и бащата на Яни.
Предполагам, че тя не върши цялата домакинска работа, а сополите на детето й са прекрасен параван, зад който да се скрие и да набива на всички, че не работи защото детето й има сополи. Tired

Самата авторка може да започне работа и мъжа й, майка й и баща й да се редуват в началото като вземат болнични за детето. Все пак са 4-ма у дома и спокойно могат да отсъстват от работа като се редуват и без това да направи лошо впечетление на шефовете им.
Стига само авторката да иска да се измъкне от удобната й позиция в семейството.

Виж целия пост
# 148
Изобщо не съм съгласна с някои от коментарите : "Научи се да го обичаш" и други подобни.  Shocked Аз ако спра да обичам някого няма сила, която да ме накара да го заобичам пак. Бях във връзка, в която просто спрях да обичам, чувствах се така сякаш се задушавам само от присъствието на приятеля ми. При мен също се появи нов човек, впуснах се, нищо не се получи, но не се върнах при първия, не го обичах, не можех да вървя против себе си. Тогава още не бях женена и нямах дете. Няколко месеца след раздялата срещнах настоящия си мъж. Вече сме женени и имаме дете, но не бих останала с него, ако спра да го обичам. Бих търпяла само ако нямам  финансовата възможност да се грижа сама за детето си и то докато се сдобия с такава.

В случая на авторката бих изчакала да си намеря постоянна работа и бих се разделила с мъжа си. Явно е,че вече и на двамата им тежи този брак.

Дете на разведени родители съм, никак не ми е било лесно, но е по-добре, отколкото родителите да се насилват да са заедно.

А това не е ли грубо използване на партньора? Значи, миличък, вече не те обичам, не мога да те понасям, ама чакай малко, още няма да се разделяме, щото виждаш ли,. аз още не съм финансово независима. Изчакай ме да си намеря работа, да си посъбера някой и друг лев, па тогава ще те изритам. Ама дотогава ти ще ме осигуряваш на 100 % и ще се грижиш за мен, щото все още не съм финансово независима.  Sick  Sick  Sick
Виж целия пост
# 149
И като посъветвах авторката да се научи да обича мъжа си, имах предвид да започне да се занимава с нещо, да си намери работа, ако ще и на половин ден. Вечер да остави детето на родителите си, да вземе мъжа си под ръка и двамата да отидат някъде, кеф ти ресторант, кеф ти разходка в парка. Да започне да прави дрбни жестове за него, да прекарва повече време с него. Някак не мога да приема и да разбера подобно мислене. Жениш се за някого, вричаш му се във вярност за цял живот, ама след няколко години айде чао, вече не те обичам. Това е човек, не е вещ, има си чувства, достойнство, чест ако щеш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия