Съвет-да се разделя ли с мъжа ми?

Това са двете крайности, до които винаги се стига във всяка тема.
Нормално, работещият на 9 часа, няма как да се занимава с детето си пълноценно през седмицата.
Ако трябва и да отговори на изискванията за поделеност на домакинската работа, съвсем няма да обърне внимание на детето си, ако то не го изчака до 22 часа, че да почнат тепърва да си играят и споделят.
За " милото" няма време, нито пък за почивка, ей така- без ангажимент.
Нарочно не визирам пола- няма значение кой ще е, денонощието има 24 часа, децата имат лимит на бодърстване, а човекът има лимит на издържливост.
Винаги този, който е повече часове на работа извън къщи, има по- малко време за физическо общуване с децата и то не е защото не иска.

Аз много неща научих и разбрах от форума, както съм споменавал няколко пъти. Все едно изчетох енциклопедия за вътрешния мир на жената и минах курс за обогатяване на общата култура, за който щях да платя няколко хиляди, струва си много за мен. Но човек трябва да знае как да изчита базата данни, а аз имам опит от работата да синтезирам инфо.



Зависи, зависи, те си правят свинарник и после викат... ъъъъъъъ - ква е тая кочина?!?
Просто си има хора, за които никога няма угодия, вари ги, печи ги, няма, батко...  все са в драмата... Все са в чуждия живот!!!
Има и други с две думи се разбираш да ти е кеф да бачкаш за нея, ама няма постоянни спорове, схеми, диаграми и обяснения аз каква съм и клишета от 6 ти клас кой-кого иска да променя / приема.
Ей, от такива (с високото кръвно и изцъклен поглед) бягам с въртене на гуми. Все не е щастлива, все нещо куцааааааа, ужас... Не мога да сгубя времето.

Значи аз съм се издънила,защото въртя любовник,а той си губи времето с нещо по-важно,видиш ли...Абе много свободно време имаме и двамата явно,но не съм само аз лошата,както повечето се опитвате да ми втълпите.Говорим за негови забежки,това що не го прочете,ами вадиш цитат орязан някакъв...

Онзи твоят приятел,  щеоправимнещо си. Ама толкова трудно се копира и чете, че си е цяло геройство да го направиш.
Теб не визирах, имаш мнение, отстояваш го. Не парадираш с измислени теории.
Е, не винаги съм съгласна с теб, ама то иначе няма да е интересно  

При нас е 10 часа сутринта и мм е на работа


iani87, Какво искаш реално? Разведи се тогава. Поеми отговорността, учи, наеми си гарсониера и работи.

Нищо не ти втълпявам.
Ще отговориш ли на подканянето ми (и не само мое) да споделиш малко повече за неговите издънки?

Моето дете две години новата му ЛЛ го мислеше за сираче без майка.
Бях почнала рабата на 30 години и градях кариера. Мъжът ми по това време вече беше понапреднал с кариерата и пое изцяло воденето на лекар на болно дете.
Справихме се, когато има желание и цел, има и начин. 

Е,не,имам чувството,че някои ме четат така избирателно само и само да си пробутат тяхната теория...
Контеса,ще го направя...едно по едно.Не искам да го изнервям,защото детето ще го отнесе и ще страда.

Ще ти кажа като държа да подчертая, че това са си лично мои впечатления на база коментарите ти във форума и изобщо не претендирам, че мнението ми е правилно, та моля да ме извиниш предварително, ако се почувстваш засегната по някакъв начин.

Питаш по-горе дали си лоша? Ще ти кажа преди да си тръгна от тук.
Не мисля, че си лоша, но си допуснала много грешки и ще пожертваш един човек, най-вероятно, това те прави слаба. За да бъдеш силен и успешен - не трябва да минаваш през хора, разбираш ли ме, а ти ще минеш с валяка през мъжа ти, защото това ще е най-лесното, ти изглежда за момента и друго не си научена. Но, пак повтарям -  за мен си много нежна и добричка, ,много мързелива, наивна и си имала нужда да те опитомят и обяздят, после щеше да разцъфнеш, но уви... Мъжът ти е бил сам и натоварен с тежестта на труден старт в живота си и той е имал също нужда от разбиране, а около него всичко е било на дистанция и само с очакване... Разминали сте се за малко време. Но е имало нещо между вас, така че ако намерите сили да порастнете и да стъпите на онова нещо, което ви е събрало, емоцийка и т.н. - животът сам ще ви се отблагодари, ще видиш. Простете си, първо и се сближете, нямате никаква близост!
Пак повтарям, ако сте били искрени един към друг, без хитрост и корист в началото, имате шанс! Само не слушай тези, които си пият кафето с твоята драма и те съветват да се освободиш, а имаш многооооо неща за оправяне, иначе пак казвам  - добра и нежна си и ние това харесваме, мъжете, не някоя, където смята, че връзката е само партньорство, за да минеш по-слесно през живота,  разбери, че тези хора (жени, в които искаш да се превърнеш или те тласкат) не са способни да се влюбят и обичат истински и това е най-гадното проклятие. А ти си способна, просто си малко загубена и неориентирана, но влезеш ли в релсите си ще разцъфнеш.
Затова преди всяко бъдещо решение, не оставяй и загърбвай дупките от преди, това ще те съсипе рано или късно и винаги ще си 'загубена' и 'неразбрала'. Добро момиче си, нежно. Почвай да се трудиш.
Откажи новия от раз, кажи му да го ...., ако той е мъж - ще разбере, ако е плъх ще те дебне и използва виждайки наивността ти!!!
Сподели всичко на мъжа си и му кажи, че искаш да пробвате отново, но да сте си близки този път, вие сте шефовете, няма мама, тате, бате. Поискайте си прошка, поревете си и си простете.
Детето на градина, упорито търси работа, помоли и вашите за помощ! Изтеглете малък кредит, но не ги харчете за глупости, а за да имате самочувствие.
Намери си каквато и да е работа и сложете всички пари на масата! Започнете да живеете като нормални хора. Лека - полека ще завъртите колелото. Ако пък се разминете пак и се откажете, поне ще продължите като силни хора. УПСЕХ!!!

 

Явно не искаш да дадеш шанс на връзката ви като се отделите, сложите картите на масата и поговорите сериозно как се виждате заедно за напред.

Ако не желаеш да направиш това то Първо наистина се заеми с учене и с намиране на работа. Другото ще си дойде на мястото.

Къв кредит бе, пич? Тричленно семейство с 600 лв. заплата? И за какво - за да имали самочувствие?

Не знам, absurT, моето когато беше в градина аз работех на 2 места, мъжът ми също, прибирахме се след 8-9 и повече часов работен ден и сме си обръщали пълноценно време и на детето, и сами си чистели, готвели, без чужда помощ, включително без баби и дядовци, които са в съвсем други градове.
Като се огледам около себе си е пълно с жени, които след този 9 часов работен ден също намират време и за децата си, и за домакинство, и за всичко.
Как така толкова хора могат, а други, при това задължително мъже - не?
Разбира се не говорим за това да седнат до тях вкъщи, не е и нужно, говорим за свободните им часове.
Добре, извънредно му се наложило да се върне в 22 ч., няма драма, на следващия ден ще се видят. Или ако е на смени - когато е почивка. Но по принцип да се прави на ударен/а... Значи има време за компютъра, но няма за детето си. Ами изводите всеки да си ги направи.

Това съм го пропуснала.  То променя картинката доста.

Аз отново ще натъртя - никой не ти казва: Стой с мъжа, сакън да не го изпуснеш, нито някой казва, че той е Богът Слънце. Ако толкова го ненавиждаш - разведи се с него или се разделете, или каквото, но да заблуждаваш някой, възползвайки се от финансовите му средства не е хубаво. Ако ще тоя някой да е Муньо Мункин, който обожава да седи у тъща си (ако това е така, защото все пак тук чуваме само едната страна).

А между другото, какво му е лошото на фитнеса след работа? Със или без работа, ако някой опита да ми вземе движението и спорта, край. А при мъжете тази енергия блика още повече и има нужда да се изхаби. Днес той беше на работа (аз днес не съм), а аз бягах цял час в парка. Не съм си свършила като хората и  домакинската работа. Ако някоя от вас ми беше мъж щеше да ме е залупала с тигана вече.  Не трябва да се подтиска ищака за спорт у хората. У никой от двата пола.

Да ме дразни? Това е твоят живот, живееш го според разбиранията си. Аз пък моя според моите. Не всички искаме да емигрираме. Нито пък всички искаме да можем да осигурим целодневна занималня.
Аз в случая на Яни вероятно бих постъпила другояче. Но не е важно как аз бих постъпила, а за нея кой вариант би бил ок.
П.П. А в ролята на просещ помощ може да се окаже всеки. Дори най-планиращите, за съжаление.