Аблация на сърцето - 8

Здравейте! Следя темата от доста време, особено в моментите, когато положението става нетърпимо и имам нужда да се успокоя, че не съм единствения човек на света с подобни проблеми. Казвам проблеми, не оплаквания, защото за мен това са точно проблеми – влошават качеството ми на живот и ме хвърлят в отчаяние. На 45 години съм, доста висока и слаба /178 см, 60 кг/. Казвам това, защото може да има отношение към прескачанията.
Споделям подробно моята история, защото смятам, че може да има съвпадение на симптомите и оплакванията с някой друг и за да споделим опит :
От ученичка съм с екстрасистоли. Появяваха се единични, рядко, но ги усещах като доста неприятно преобръщане в гърдите. Дъхът ми секваше, паникьосвах се. Правила съм електрокардиограми като млада, не излизаха никакви патологии. До 30-годишната ми възраст. Помня, че беше 3-март и бяхме на ски в Добринище. Още първата вечер, в  кръчмата, усетих, че сърцето ми започва да прескача. Прибрахме се в хотела и кошмарът започна. Невероятно количество екстрасистоли, една след друга. Имах чувството, че умирам. Успях да намеря някаква местна докторка, с мобилен електрокардиограф. Измери ми кръвното, направи ми ЕКГ, на която ясно се видяха екстрасистолите. Даде ми диазепам, който успя леко да ме отпусне. На сутринта, оцеляла като по чудо, набързо организирах мъжа ми и се прибрахме в София. Отидох право в 3 градска. Там отново ЕКГ, кръвно, пулс...Изследваха ми нивата на Ка+ и Na+. Докторът  ме успокои, че екстрасистолите не са опасни, въпреки броя. Прати ме да си купя Калинор и да си живея живота. Пиенето на Калинор въобще не подобри нещата. Живях така, по спомен, около половин година. Всекидневни прескачания, по две, по три наведнъж. В началото беше ад, постепенно се научих да живея с това. И един ден просто спряха. Ей така изведнъж. Можех да кажа точен час даже, когато престанаха. Забравих за тях за около десетина години.
Преди около 2 години кошмарът се върна. Не бяха постоянни прескачания. Идваха и си отиваха. Посетих кардиолог в началото на 2017 г. ЕКГ беше без отклонения. Изследвах хормони на щитовидната жлеза – оказаха се в норма.  Изписа ми бетаблокер /Бизолен/и ме прати да си ходя. Холтер не се налагал.
През лятото, същата година, положението стана нетърпимо. Тичах по дежурни кабинети, започнах да пия магнезий, но нещата  отново постепенно се уталожиха. Странното е, че при мен няма ускорен пулс, нито високо кръвно. Освен това прескачанията варират. Преди се явяваха предимно следобед. След това се изместиха рано сутринта. Сега са предимно нощем. Това ми се струва най-кошмарния вариант. Не мога да спя добре, а това провокира още повече прескачания – по всяко време на денонощието. Порочен кръг, от който няма излизане.
През януари 2018 г. отново бях на кардиолог в Св. Екатерина. Докато изчакам да дойде денят за прегледа, екстрасистолите престанаха. ЕКГ – нормална. На ехокардиографията излезе лек пролапс на митрална клапа с регуритация – 1 степен. Докторката каза, че на всеки 100 души има 12 с  този пренебрежимо малък дефект.  Каза ми да не се притеснявам. Сложих холтер. Сърцето ми се държа безупречно. Не се установиха екстрасистоли. Изписа ми метостад и ми каза да го взимам при нужда.
Горе-долу по същото време се явиха проблеми с цикъла /удължи се доста/, взе да ме попрескача. Чудя се дали всичко това не е свързано по някакъв начин с настъпване на менопауза...Установявам и някаква връзка между систолите и храненето. Ям ли, пия ли повече течности, пия ли алкохол и се започва. Започнах да внимавам, какво ям. Обичам много плодове и зеленчуци, но понеже имам чувството че ме издуват, престанах да ги ям. Намалих кафето, замених го с безкофеиново. Спрях напълно алкохола – вино, бира всичко. Ограничих шоколада и сладкото /преди ядях доста/.  Не пуша.  Движението ми се отразява добре, екстрасистолите веднага изчезват, но само в момента. После се появяват отново.
Имам усещане за топка в стомаха, течност, която се плиска вътре. Събирам газове, имам уригвания, но стомах не ме боли. Не съм ходила на гастроентеролог. ПКК е добра. Хемоглобинът ми е на долната граница, но все пак в норма.
Всички съвети, прочетени в темата тук, са изпробвани. Може би имат някакъв ефект, но краткотраен. Пробвала съм Невропан, Абана, чай за сърдечна невроза /има ефект/, всякакви видове Магнезий.  Добре ми се отразява чай от жълт кантарион.
Последния доктор, при който бях, каза че е възможно да имам хиатална херния, която обаче не се оперира. Същия ми предписа сотахексал и магнерот, както и едно билково лекарство за сън. След 06.05 съм на контрола.
Усещам се все по-отчаяна и безпомощна. Не разбирам как ще живея такъв живот, изпълнен със страх и отвратителни усещания. Очаквам с нетърпение вашите мнения и съвети. Без да ви познавам ви усещам толкова близки...

Здравей, Фрушанте!

Къде ще ходиш на контрола?
След като четеш темата си наясно, че трябва да имаш мнение на елекрофизиолог.

За стомаха - пиеш ли нещо за киселини? Така както го описваш с плискането и другите неща, може и да ти е такъв проблемът.

Имах предвид контролен преглед, вторичен. В поликлиниката, тъй като направлението от джипито ми изтичаше и нямах време да записвам час при друг лекар.
Не съм ходила на електрофизиолог все още, защото искам да изчерпам абсолютно всички други възможности за помощ. Сега ще пробвам с този сотахексал, да видим дали няма да облекчи състоянието ми. Предписан ми е по половинка сутрин и цял вечер. Кога трябва да повлияе честотата на екстрасистолите? Като че ли чувствам някакво подобрение, но не смея да правя генерални заключения още.
Много искам да отида да си погледна стомаха. Подозирам, че всъщност там се коренят мойте проблеми. Както доктора ми обясни, при хранене, поради някаква анатомична особеност или хиатална херния, стомахът се изпълва с въздух, който притиска диафрагмата и тя от своя страна причинява аритмии. Джипито ми е скръндза голяма на направления. Наложи ми се в последно време да ходя по кардиолози и гинеколози и сега вероятно няма да иска, да ми даде талон и за гастроентеролог. А знам, че това изследване е скъпо.

Здравей Фрушанте, според мен дълго време се мъчите без преглед при електрофизиолог. Аз с дъщеря ми поне попаднах на хора...кардиолози, които не се мислят за богове и казаха....най-добре електрофизиолог да види и каже...хапчета всеки може да даде. Успех

Дами (и господа, ако има), има ли някоя от вас опит с пълна упойка?  Предстои ми раждане с планирано секцио и днес бях на консултация с анестезиолог. Според него в моя случай се налага пълна упойка, защото имам разширени вени. Не знам каква е връзката, но се доверявам, защото нямам нужните познания...
Та, ще си запиша час за кардиолог още утре, но ми се искаше да попитам тук дали някой може да сподели нещо.

Имам 2 операции с пълна упойка, не съм имала проблеми.

Благодаря Дано е така и в моя случай...

Всичко ще е наред, не се притеснявай!
Леко да минава и да е здравичко бебето!

Аз съм раждала и с пълна и със спинална упойка. Проблеми със сърцето не съм имала.  Предполагам, че теб са те насочили за секцио заради напъните при нормалното раждане. Нямаш ли вариант за спинална упойка? Съветвам те да избереш нея. Не бива да пропускаш емоцията..

Да, заради натоварването ми препоръчаха секцио, иначе откровено казано никак не ми се искат операции...

Анестезиологът смята, че е по-добре пълната заради въпросните разширени вени, които споменах, че имам. Притеснявал го рискът от образуване на съсиреци или нещо такова ми обясни.

Пък мен малко ме е страх от тази пълна упойка честно казано...

Аз бях със секцио с пълна упойка. Уж ме подготвиха за спинална, ама накрая анестезиологът нещо го хвана шубето и каза, че предпочита пълна. Но до тогава не бях диагностицирана с аритмия. Секциото е заради вродена сърдечна малформация (моя, а не на бебка). Не съм имала никакви проблеми с упойката.

Арабеск , майка ми ме е раждала с пълна упойка. Освен, че ме е родила на 38г, е имала и камъни в бъбреците (правела е кризи) и 3-4 миоми също. Сега тя има разширени вени, но преди 30г не знам какво ѝ е било положението. Та, тя ми каза, че освен раждането, са ѝ махали и миомите и въпреки това не е имала проблем с упойката и излизането от нея!
Моя съседка пък е спортистка и през бременността си беше с някакви ластични медицински чорапи постоянно. Те обхващаха целите и крака - от глезените до бедрата. Мисля, че за разширени вени ѝ бяха изписани, но никога не съм я разпитвала.

Благодаря ви много, момичета!
Да, тези чорапи са за разширени вени, особено в случай, че са много и създават дискомфорт.
В сряда съм на консултация с кардиолог, стискайте палци госпожицата да не реши да излиза преди това

Здравейте, записвам се във вашата тема с 13% екстрасистоли според холтера. Д-р Протич ми го слага.

Имам ли шанс с бетаблок да се оправя? (Пия го от вчера, 1/2 на 50 мг) Или да мисля за аблация? И ако да, понеже имам застраховка Best Doctors, дали да обмислям вариант да я ползвам за аблацията накъде по света или и в БГ са достатъчно добри?

Искам си обратно здравето и качеството на живот от преди.

Здравейте, не съм Ви забравила, но нямаше какво да споделя след поста ми до сега. Направих два прегледа през м.04.2018 г при др Трайков и др Шалганов и консултацията и препоръките бяха еднакви. Честите камерни екстрасистули плюс епизоди на камерна тахикардия не налагат аблация, а лечение с лекарства. Предложиха ми лечение с Амаритон 2 х 50 мг дневно, което може да се увеличи на 2 х 100 мг, което досега за 20 г не е предлагано, ново лекарство от рода на ритмонорм. Ще опитам. Аблация предлагат, ако камерните екстрасистули са над 10 хил. бр за денонощие, а  моите бяха 2090 бр 3 месеца след аблация но на друга аритмия /пристъпна тахикардия/. Ще си живееш с тези екстрасистули, а при камерна тахикардия в спешното, това казаха и двамата лекари. Пиша този пост за всички с моите оплаквания, няма страшно, само дискомфорт, болка и излизане от строя....