Не искам деца

  • 75 808
  • 780
# 30
Дам, ако някой не иска дете си е чиста проба егоизъм.Иначе детето е естествен завършек на отношенията мъж- жена.Може ли да попитам за конкретните причини, заради които не искаш дете? И изобщо има ли такива или просто така го чувстваш?А откъде знаеш как ще се чувстваш, когато имаш дете? Wink


Просто така го чувствам. Имам усещането че няма да бъда добра майка, и проста не се виждам като такава. Сестра ми, която е по-малка от мен, има 1 дете и определено казва, че иска още. Тя винаги е искала деца. Докато при мен, тази нужда по скоро я е нямало.
Виж целия пост
# 31
О, Абсурд веднъж да се съглася с теб! Много добър съвет!
Виж целия пост
# 32
Аз съм над 30-те и никога не са ми били фикс идея децата. На моменти съм искала да имам, на моменти не. Но определено онова силно развито майчинско чувство, което се появявало в някакъв етап никога не съм го имала.
Виж целия пост
# 33
[quote author=ан17 link=topic=956795.msg34220937#msg3

Просто така го чувствам. Имам усещането че няма да бъда добра майка, и проста не се виждам като такава. Сестра ми, която е по-малка от мен, има 1 дете и определено казва, че иска още. Тя винаги е искала деца. Докато при мен, тази нужда по скоро я е нямало.
[/quote]
А мъжа ти не настоява ли? Нямаш ли неговата подкрепа?Той има вече дете за него не е същото  Peace,ами ако нямаше? Дано не съжаляваш някой ден.  Peace защото хората се събират и разделят, но детето остава дете винаги, няма нищо по- хубаво от това!
 П.п.А и от постовете ти виждам колебание и страх от майчинството, а не нежелание за дете породено от конкретна разумна причина.Чувствата се менят, особено женските😊
Виж целия пост
# 34

Мисля че грешно сте ме разбрали, може би аз съм изразила неправилно. Детето на съпруга ми не е при нас. То живее с майка си. Исках да кажа, че обстоятелството, че ние нямаме дете му позволява да осигури на своето, по- добра финансова обезпеченост, екскурзии, и достатъчно внимание от негова страна.
Много добре съм те разбрала. Бащата не държи да дели  финанси и внимание и с вашето, общо дете.
Иска всичко да отива за отрочето на бившата. Затова  поощрява нежеланието ти за дете.
Имала съм разведен мъж с дете. И той не бързаше със общото. А аз бях доста по-имотна от него.
Та с бабата и дядото правеха сметки на моето имане - как да бъде наследено от лапето на бившата.
Ами не стана на тяхната. Поисках дете на 29 год. и си го родих без баща. Екстра ни е двете, после и татко си намерихме.
Виж целия пост
# 35
Аз пък смятам, че доста често биваме слагани в рамки. До някое време ако не си женен, се почва..хайде, няма ли сватба. Ожениш се...ама хайде деца. Родиш едно..почват да питат за второ.
Човек с човек еднакъв няма и именно поради това всички имаме абсолютно различни потребности и визии за бъдещето и живота си, такъв, какъвто мечтаем да го изживеем. И не смятам, че единствено  детето е продължение на голямата любов, просто защото понякога дори дете е неспособно да задържи тази любов жива.
Не искам да звуча като човек, който не иска деца, напротив. Но смятам, че всеки има правото да бъде себе си и да чувства нещата по своя начин, защото много хора са безумни егоисти и не са склонни да се раздават за друг. А детето е себеотдаване.
Аз самата имах сериозен приятел, бяхме сгодени, той много искаше дете.., но аз не. Не го чувствах, не бях готова, не го виждах като баща на децата ми. Сега съм с друг човек и искам дете, от момента, в който осъзнах чуствата си. Не мога да го обясня, но някак си.. мислейки за дете от него, чак се плаша от любовта, която това малко същество ще ме накара да изпитам. Така че по-скоро с времето може би нещата за авторката ще се променят. Но дори и да не е така, най-важното е да е в хармония със себе си. И да е щастлива
Виж целия пост
# 36
[quote author=ан17 link=topic=956795.msg34220937#msg3
Просто така го чувствам. Имам усещането че няма да бъда добра майка, и проста не се виждам като такава. Сестра ми, която е по-малка от мен, има 1 дете и определено казва, че иска още. Тя винаги е искала деца. Докато при мен, тази нужда по скоро я е нямало.
А мъжа ти не настоява ли? Нямаш ли неговата подкрепа?Той има вече дете за него не е същото  Peace,ами ако нямаше? Дано не съжаляваш някой ден.  Peace защото хората се събират и разделят, но детето остава дете винаги, няма нищо по- хубаво от това!

[/quote]

С него проведохме разговора, може би преди около година. И то след като свекърва ми, деликатно ни попита,няма ли да се заемем с "въпроса". Обясних му как се чувствам, и той го прие.
Да мислила съм, дали няма да дойде момент, в който да съжалявам за това си решение. Получих много добър съвет тук от Sharky* ,да замразим ембриони. Мисля да обсъдя идеята, с съпруга ми.
Виж целия пост
# 37
Аз съм над 30-те и никога не са ми били фикс идея децата. На моменти съм искала да имам, на моменти не. Но определено онова силно развито майчинско чувство, което се появявало в някакъв етап никога не съм го имала.
То се появява следствие детето, но разбира се трябва да имаш и надежден партньор😎 Стефани, ти и твойте истории Stop
Виж целия пост
# 38
Иска всичко да отива за отрочето на бившата. ... как да бъде наследено от лапето на бившата.

Изключително грозно говориш за детето. То е детето на мъжа ти, а не лапето/отрочето на бившата и си длъжна да го приемаш именно така. Явно не си успяла да преглътнеш яда си към това дете, щом продължаваш така да го наричаш, въпреки че с баща му не сте заедно. Заслужаваш някой ден да чуеш същите думи за твоето дете.
Виж целия пост
# 39
Няма нищо лошо в решението ти да нямаш дете, въпросът е един ден да не съжаляваш...
И не знам защо си мисля, че в дъното на решението е съпругът ти. Thinking Не, че той ти кара в буквалния смисъл да не раждаш, но ми се струва, че  подсъзнателно усещаш нежеланието му.
Виж целия пост
# 40
Янечек, никой не е длъжен да приема никого особено, когато има користни отношения и сметкаджийство, а те повярвай ми са честичко..
Виж целия пост
# 41
Ембриони...или яйцеклетки!?  newsm78
Виж целия пост
# 42
Няма нищо лошо в решението ти да нямаш дете, въпросът е един ден да не съжаляваш...
И не знам защо си мисля, че в дъното на решението е съпругът ти. Thinking Не, че той ти кара в буквалния смисъл да не раждаш, но ми се струва, че  подсъзнателно усещаш нежеланието му.
+ 100
Виж целия пост
# 43
О, напротив! Когато се обвързваш с човек, който има деца, си длъжен да ги приемаш. Или това се отнася, само когато жената е тази с децата? Защото дамите с втори брак неизменно споделят, че новият мъж трябва да приема децата от предишния като част от тях и съответно от съвместния им живот. Като не приемаш деца от биваши, не се жениш за човек с деца - проста работа, а не да се ожениш, но да не понасяш детето и да те е яд на него.
Виж целия пост
# 44
Детето беше бонуса след сватбата. Знаеше се, че е само разведен.
Страхували са се, че иначе ще откажа.
Но и той не държеше на него, все го пращаше при баща си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия