майка ми....

  • 9 550
  • 47
# 15
Авторке, ти зависима ли си финансово от нея? Защото можеш да си позволиш да си категорична, само ако отговорът на този въпрос е "не". Ако се издържаш сама, не виждам защо не я поотрежеш малко.

С цялото ми уважение - като цяло съм съгласна, но дори и да не е финансово независима, не може пък непрекъснато да и се обажда и да и вменява вина. Това много натоварва. На всички ни е ясно, че жената няма лоши намерения, но просто всеки човек има нужда да диша спокойно.
Виж целия пост
# 16
Пълно е с такива роднини, ако това те успокоява Peace
Казвам "роднини", защото в моя случай, дори не е майка ми, а леля на майка ми, на 80 г. вече.
Децата и внуците й са в чужбина и се обаждат веднъж месечно. На тях не смее дума да им каже. Все им отговаря-добре съм, не се притеснявайте. Мен ме има за канарче. Звъни ми по няколко пъти на ден, да ми реве колко е самотна, как ще умре в апартамента и никой няма да я намери, как е сама като куче...
Правя каквото мога. Ходя сравнително често, пазарувам й, плащам й сметки. Повече от това не мога да направя. Няма как да седя с часове и да й слушам оплакванията. И аз си имам семейство,задължения, ядове.
Като ми прикипи и повиша тон, почва да умира.  Колко пъти ми се е обаждала шепнейки, че получава инфаркт, инсулт. Звънях първия път паникьосана на Спешна помощ. Линейката отива, а после ми се обаждат и ме заплашват, че ще пуснат жалба срещу мен заради фалшив сигнал! Shocked Отишли и я заварили да пие нес кафе и да си чете вестника. Отгоре на това им се накрещяла на екипа, че видите ли, толкова  закъснели, че на нея й минало и си направила кафе! Сега ми е смешно, но тогава щял да получа нервна криза...И не мога да се справя. Майка ми направо й затваря телефона, ама аз съм мека Мария. Все си мисля-стара жена, самотна, леля ми е, да помогна. Но не се понася вече. Децата й ми се хилят по скайпа, що съм й обръщала внимание...
Та има и по-лоши случаи от твоя, де! Laughing
Виж целия пост
# 17
Аз лично се чувах с майка си всеки ден, но ми беше приятно и не ме е натоварвало. Разбирам, че при теб нещата не седят така.

Майка ти е стресирана от сравнително скорошното ти отделяне и за това се притеснява, но ти трябва да поставиш граници. Както Сийка писа, поговори с нея и определете някакво време за обаждане, така тя ще е спокойна, но наистина го спазвай, поне докато се кротне.

Имай предвид, че с остаряването се засилват тези проблеми  и ако не изградите някакъв поносим режим ще ти става още по-трудно. Дано няма и някакво заболяване, защото тогава става още по-зле. Майка ми, когато се разболя стана много трудно. Сърдеше ми се за всичко и не си вдигаше телефона. Веднъж замина за друг град без да ми каже.

Ако има скайп майка ти се разберете за един ден седмично, в който ще се "видите". Не и обръщай внимание, а и разкажи нещо интересно от случилото се.

Имам една останала леля, която е на 90, но е в доста добро състояние. Обаждам и се по два пъти седмично и предимно я слушам, защото тя е сама и има нужда да поговори с някой. Разказва ми спомени, които съм чувала 1000 пъти  Simple Smile, но "слушам" (обикновено пускам спикъра на телефона и си върша нещо, докато тя говори  Embarassed".
Виж целия пост
# 18
Напълно ще се съглася с Как` Сийка.
Моята майка ми звъни повече от 10 пъти на ден,като започне в 6 часа сутринта,дори и в почивен ден та до 9 вечерта,каквото и да се подсети ще ми звънне да ми го оповести Laughing.Да досадно е,да спи ми се сутрин, особено в събота,да в работно време не е удобно.Но това е майка ми,направила е много за мен и продължава да прави.Изкукват с годините нормално е,вдетеняват се,но са ни родители.
Виж целия пост
# 19
Важно е какъв е здравният й статус. В случай, че жената е здрава, може културно да и се обясни, че авторката има нужда от спокойствие/учене/работа , и че по всяко време за щяло-нещяло не може да и звъни и вменява вина.
И добронамерено да се посъветва да се събира и комуникира със свои връстници, за да не й е толкова самотно и скучно в ежедневието.
Виж целия пост
# 20
Не сме разделени от скоро. Вече 5 години съм далеч от нея имам си и сериозен приятел, на който му омръзна да крещя по телефона Grinning  Достатъчно добре я познавам ако е болна ще си каже сама с хиляди инструкции какво що. Финансово не съм зависима от нея. Та сега и купих подаръче и се ядоса, че съм си харчила парите за глупости. Каквото и да направя, все нещо не е както трябва. Ясно е, че не мога да я променя, но явно ми трябва трети човек, който да и го каже това, защото тя мен не ме слуша за нищо.
Виж целия пост
# 21
Не,просто пропускай повечето неща покрай ушите си,ако не е нещо важно разбира се,не се товари излишно,усмихвай и се и я обичай.Няма да я промениш,само ще я нараниш.
Виж целия пост
# 22
Позната история и уви при нас не става по-добре. Не се чуваме всеки ден де, след много скандали. Но като мине известно време и не сме се чували, като звънна и отговаря с един трагически глас, мен така се опитва да ме работи. Резултатът в началото беше, че като видя нейния номер и вече бях ядосана преди да вдигна. Яд и досада. Сега.. точно дипломатични отношения имаме, аз нямам никаква потребност да и споделям, защото само мрънка и намира кусури. Та съвет не мога да ти дам, не се справих добре с проблема, но се записвам за някоя хитрина и аз Simple Smile
Виж целия пост
# 23
Първите две-три години след като се преместих в друг град майка ми ми звънеше по 3-4 пъти на ден.
Отне няколко скарвания и разправии, тя се обиди щото "съм я нямала за нищо", докато стигнем до компромисен вариант. Сега се чуваме вечер и евентуално, през деня набързо в почивните ми дни. Вечер, ако не се чуем преди 10ч. ми мрънка, обаче я скастрям, че до сега съм домакинствала и вечеряла. В повечето пъти не спори, но понякога почва да ми се ежи и се сдърпваме. Не е приятно, но за мен са нормални неща. Когато съм изморена и не ми се говори, още в началото на разговора й го казвам. 3-4 минути разговор не пречат на вечерта на никого. А знам, че ако не се чуем, тя ще издивее.  Wink
Виж целия пост
# 24
О спомням си в началото като се изнесох от родния си град. Звъни и ако не вдигна на момента, се започва по ред на номерата - служебния ми телефон (където бях и уж забранила ако не е спешно),  гаджето, съквартирантка, приятел 1,приятел 2. Докато не ме улучи с кого съм евентуално. А тях заклева да не ми казват, че е звъняла. Ужасно неудобно ми е било винаги. На последното си гадже поради тази причина не бях дала номера и като звънна и на него и я конфронтирах, толкова самодоволно ми обясни, че ми е преровила телефона  ooooh! ooooh! Май тогава окончателно намразих разговорите по телефона с нея и емоционалното изнудване тип "на леля ти Ф синът и се обада всеки ден, а ти..", "майка и дъщеря нямаме какво да си кажем (това особено се котираше ако ми е звъняла 5 пъти и аз вече съм ядосана и никак не ми се говори), "ти вече не ме обичаш".
Виж целия пост
# 25
Всичко има някакви разумни граници.
Нормално е да си загрижен/а/ за детето си, да се интересуваш дали е здраво и добре. Съответно и то от теб как си, имаш ли нужда от нещо.
И друго непрекъснато да му досаждаш и да не се съобразяваш, че то е вече самостоятелно и има личен живот.
Ако родителят не се усеща, трябва да му се "помогне" в тая насока. Simple Smile
Виж целия пост
# 26
И моята майка е така. Много се ядосвах през годините. Приех, че тя си е такава и няма да се промени. Имам две деца и вече я разбирам.
Моята е по трагедиите. Сънувала нещо и в 7 сутринта звъни да пита добре ли сме, щото сънувала лош сън. Някой и казал нещо, филмирала се и пак звъни. Гледала филм, там еди какво си и звъни ,,как се,мама, добре ли сте,,. Съвети раздава безброй за щяло и нещяло. Мнооого се изнервях.
Сега приемам нещата спокойно. Говоря и като на децата на моменти, обяснявам кога, какво, как. Не нервнича и не се карам. Обичам я и искам да е спокойна, въпреки че ме изнервя на моменти.
Съветите на Как Сийка са страхотни. Няма да сбъркаш с тях. Но говори спокойно, без нерви, иначе няма смисъл.
Виж целия пост
# 27
Моята е по трагедиите. Сънувала нещо и в 7 сутринта звъни да пита добре ли сме, щото сънувала лош сън.

Ау, не знаех, че имам сестра.   Laughing
Абе, ако майките ви са по-млади, вземете ги вкарайте в час с новите технологии. Поне да пишат по чатове разни – скайп, вайбър – пък вие да отговаряте, когато ви е удобно. Моят син така ме дресира.  Mr. Green
Друг номер е, като вляза във Фейсбук и видя, че е на линия или е бил преди няколко минути, се успокоявам, че всичко е наред. Така де, щом има връзка с околния свят и не търси помощ, значи е добре. Много полезен извод за склонни към психясване майки.  Laughing
Виж целия пост
# 28
Аз нямам майка, почина преди една година... Какво ли не бих дала да чуя гласът й отново... Обичайте и цените майките си докато са живи, после е безвъзвратно късно.
Виж целия пост
# 29
Моята е по трагедиите. Сънувала нещо и в 7 сутринта звъни да пита добре ли сме, щото сънувала лош сън.

Ау, не знаех, че имам сестра.   Laughing
Абе, ако майките ви са по-млади, вземете ги вкарайте в час с новите технологии. Поне да пишат по чатове разни – скайп, вайбър – пък вие да отговаряте, когато ви е удобно. Моят син така ме дресира.  Mr. Green
Друг номер е, като вляза във Фейсбук и видя, че е на линия или е бил преди няколко минути, се успокоявам, че всичко е наред. Така де, щом има връзка с околния свят и не търси помощ, значи е добре. Много полезен извод за склонни към психясване майки.  Laughing
Аууу, майка ми има още две сестри и всички са такива  Joy Да не си някоя братовчедка  Grinning
Идеите ти са много добри. Първо с модерен телефон трябва да я уредим, после ще я светнем да новия начин да ни следи  hahaha
Мекичка, много съжалявам   Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия