майка ми....

Черно Зайче, самата аз доста промених възгледите си през тази година, така че може би по-рано бих ти дала друг съвет в духа "да стъпваш на пръсти и да пазиш спокойствието на любимите си хора". Сега обаче, с новите си виждания, съветът ми е следния - сечи манипулациите. Смело! Не бъркай, а разграничи отношенията на обич от отношенията на тормоз. Когато я чуеш, не и позволявай да те напада. Кажи и - "Мамо, обичам те и искам да ми е приятно да си говорим. Затова сега ще ти затворя. Обади ми се, когато се успокоиш".  Заяви в прав текст, че ти можеш да отделиш време за нея например в едикои си дни и мислиш, че това е напълно достатъчно.
 Виж, всеки може да иска от тебе каквото му хрумне. Но ние няма как да изпълняваме желанията дори на най-близките си, ако това ни измъчва, а не виждаме смисъла. Ти явно не можеш да отговориш на изискванията и, така че СПРИ! Почни да изпълняваш собствените си изисквания.

Ужас, все едно аз съм го писала... Какво да ти кажа, много е кофти да се общува с такъв човек, пък бил той и майка ти. Моята майка е същата, звъни ми по 100 пъти на ден, а ние дори живеем на 5 минути една от друга... Иска да сме приятелки. Обича да налага мнението си и да контролира всички. Наистина е много трудно да се общува с нея.. Разбирам, че трябва да се уважават родителите, но цялото това старание да не кажеш нещо "нередно", от което ще се засегне, да те изкарва винаги виновна за всичко, просто дотежава много в един момент... Не знам какво би помогнало, за да се оправят отношенията ви, може би да й обясниш как се чувстваш..

Това с възрастта хората изкукват. Моята свекърва е така. Звъни по няколко пъти на ден - на работа, без да се съобразява, че съм заета- за разни несъществени неща - къде какви промоции имало, да ме чуела и пр.
понякога не вдигам, или вдигам, но телефонът не е на ухото ми, в края на разговора казвам нещо от сорта да-да.  
Не се усещат, не си го слагай на сърце!

Имам чувството, че разговарям с тийнейджър понякога. Писна ми от саркастични изказвания и подмятания, че все нещо съм направила не както трябва. Не съм била благодарна, не съм можела да бъда съпричастна. Някакви изисквания за държание спрямо мен, не мога да бъда дори себе си и не знам какво трябва да направя и какво точно все не е наред. Омръзва ми, а то не е като да имаш някоя токсична приятелка и да можеш да спреш разговорите си с нея, тя ми е майка и аз не искам да спра да общуваме, искам просто малко по-земни разговори, без да си създаваме напрежение, но явно няма как. Трябва всеки път да стискам зъби да си мълча, ама и това не става, аз не съм от желязо.

Няма да се промени, няма да те остави на мира, освен ако не си намери мъж, когото да направлява.
Пак няма да те остави, но поне ще разреди.
От теб зависи как да постъпиш- какво можеш да си наложиш да направиш и какво- не.
Ние не я познаваме, няма как да ти бъдем полезни.
ПП. Моята беше така- звъни и нито "здрасти", нито "как си", ами " ти майка нямаш ли?"
Да ти се отще да говориш.

Не вземай насериозно всичко, което ти казва, отсявай разумно! Ако има нужда от някаква конкретна помощ - да, иначе пропущай, не го вземай навътре, казвай да-да, не си го слагай на сърце, за да се съхраниш ти самата.

Мдам, самата истина. Все пак съветът, даден от Зелена салата, е добър. С едно уточнение- ако приложиш този съвет, трябва да си готова на охладняване на отношенията. За близост и дума няма да може да става. Най-добрият резултат, който можеш да постигнеш, е сравнително балансирани дипломатични отношения, лишени от близост и от време на време по някое изтрещяване, че старите навици не умират лесно.

Да, постоянните изисквания спрямо личността ти са много досадни и натоварващи, но както вече са казали няма да се промени, най-много да става по-зле. Наистина не трябва да й се връзваш на всичко, за да съхраниш себе си. Късмет!

Като майка на голям син и дъщеря на майка, подобна на твоята, ще ти дам два съвета:
1. Поговори сериозно с майка си и ѝ обясни, че безразборното ѝ звънене ти създава неприятности. Може даже да споменеш за проблеми с преподавател/работодател/клиенти и т.н.
За да предотвратите това, можеш да ѝ предложиш някакъв часови пояс, в който може да ти звъни, и такъв, в който в никакъв случай не бива да те безпокои, освен ако не е въпрос на живот и смърт. Както и:
2. Ти да поемеш инициативата за контактите между вас. Определете някакъв удобен и за двете ви час, в който ти да ѝ звъннеш. Дали ще е всеки ден, дали през ден или 2-3 пъти седмично, вече е въпрос на договорка. Но ако поемеш този ангажимент, гледай и да го спазваш. Много е страшно за една майка да се опитва да се свърже с детето си, а то да не отговаря. От опит ти го казвам. По-добре вдигни и изсъскай, че в момента не можеш да говориш, отколкото изобщо да не вдигнеш. СМС-ите също вършат работа в такива моменти. Защото при едно неприемане на разговор, майка ти не си мисли, че в момента се къпеш, правиш секс, гледаш филм или нещо от този род, а че лежиш в безпомощно състояние в някоя канавка или нещо още по-лошо.
Да, да, знам, че порасналите деца нямат нужда от майките си, когато всичко с тях е наред, сещат се да ги потърсят само когато имат проблеми. Но един от признаците за зрялост е този – да се сетиш да се обадиш на майка си, не за да поискаш нещо, а просто да я чуеш и дори да я попиташ как е самата тя. Защото няма да е вечно на твое разположение и някой ден може да съжаляваш за всеки миг, в който си можела, но не си пожелала да си поговориш с нея.

Как' Сийка, 
Мисля, че написаното от теб е много разумно. Дано помогне на авторката.

Kaк' Сийка е абсолютно права. Откакто не живея с майка ми (от 23-годишна), гледам да се чуваме всеки ден. Понякога не по телефона, а си пишем по скайп. И ние сме доста заети с приятеля ми, не всеки ден имам време за дълъг разговор, но поне за няколко минути да се чуем винаги ще намеря време. И тя е спокойна, а и аз. В крайна сметка, живее сама. Всичко се случва.

Ще се опитам. Благодаря за съветите! Много! Но вече някои неща съм ги пробвала, просто може би постоянство.

А какъв е здравният й статус?
Години моята така ме ,,тормозеше” и се оказа, че е много болна, мисля, че е усещала, и подсъзнателно е търсила моята постоянна подкрепа, а накрая също , и да ми даде толкова съвети, колкото успее. Ако можех да върна времето, бих приела всички досадни, натрапчиви и манипулативни разговори, само да я има.

Дано твоята е съвсем здрава!

Авторке, ти зависима ли си финансово от нея? Защото можеш да си позволиш да си категорична, само ако отговорът на този въпрос е "не". Ако се издържаш сама, не виждам защо не я поотрежеш малко.