Многодетни мами - тема 67

И аз съм против абортите, освен наистина в краен случай. С дъщеря ми в 8 седмица ми откриха тумор в малък таз, 10см., който застрашавал, според докторите, бременността, освен това бил на вид като злокачествен и ме приеха в болница, настояваха за аборт. Аз обаче имах усещането, че всичко ще е наред, на прегледа исках само да ми кажат живо ли е бебето и добре ли е. Нищо друго не ме интересуваше. Аз знам, че това с даването и отнемането на живот си е Божа работа, и ако Господ иска да вземе това дете и мен, ще ни вземе, каквото и да става.
След големи скандали ми направиха УЗ преглед, бебето беше ОК, аз си подписах документи за напускане на болницата и си тръгнах. Сега имам прекрасна дъщеря, много се гордея с нея, много я обичам и не мога да си представя живота си, ако я бях убила доброволно. А въпросния злокачествен тумор оправих с алтернативна медицина. Та според мен всичко си Божа работа, не давам аз животи, за да ги отнемам. Лично мое мнение, изказвам го с риска да ме нападнете.
Още повече, аз съм диагностицирана с рак още на 20г., като тогава трябваше да ми отстранят матката...Отново се доверих на алтернативната медицина, въпреки съветите и заплахите от лекари, че 2 месеца ми остават и няма за кога да чакам. Ходих и на църква всеки ден, молех се на Господ. Аз от малка исках да имам голямо и щастливо семейство с поне 4 деца. Тогава една жена в църквата, служителка, ми каза, че ще се излекувам, но да не забравя какво съм обещала на Господ. Ми ей ме на, почти си изпълних обещанието, след месец-два, живот и здраве в къщата ми ще греят 4 слънчица
Няма да споменавам след тези случки колко ми се разклати вярата в докторската дума и в традиционната медицина.
Затова, Щастлива, ако имаш вътрешно усещане, че трябва да задържиш бебето, вземи още няколко мнения от медици, вероятно майчиното чувство не те подвежда

Да, но при нас случаят е малко по-различен- ние живеем със свекърва ми и дори и сега когато сме с две деца постоянно ни се навира в очите и на мен, и на мъжа ми как сме избързали, как още не сме изградили кариера и т.н. Не казвам, че обръщам внимание на тези приказки, но това да ги слушаш всеки ден си е тормоз откъдето и да го погледнеш. А най-лошото е, че на нея й се казва, че това са си наши решения и тя няма право да се бърка в тях, но тя сякаш не ни чува-знае си нейното. И това все пак се отразява на семейните отношения и ги обтяга излишно.

Не мога да повярвам. Две кандидат многодетни майки, които всъщност не могат/ не трябва да са многодетни
Как може такова нещо? Мъже, които правят бебе, а после настояват за аборт. Властни баби, които ви дават съвети, а още по-стршното е, че ги слушате..Защо свекърва ти гледа детето ти? Защо не е на ясла/градина?
Съжалявам за негативното ми отношение, но не мога да повярвам, че зрели жени влизат във форума, за да питат дали да имат бебе  
Междудругото се сещам и за начини да се предпазите 100 процента от бременност..

6tastliva, много трудно решение трябва да вземеш, съчувствам ти!
Майка ми е инсулинозависим диабетик, така че цял живот съм живяла с диабета и страховете от това, което може да причини - диагностирана е на 28 години, тогава са й казали, че сигурно до към 40 ще живее  , да ми е жива и здрава, в момента е на 64 години. Ужасна болест е това и, все пак, виждам колко се разви медицината през годините и колко по-добро е положението в момента - и откъм профилактика, и откъм ограничаване на страничните му отвратителни ефекти.
Вие, най-вече ти самата, трябва да вземете решение, тъй като наистина за цялото семейство е по-важен твоя живот в момента, отколкото този на нероденото бебе - за децата ти най-вече, за мъжа ти, за родителите ти, за теб самата. Мисля си обаче, че ти си го искала това бебе и съвсем съзнателно се е стигнало до забременяване, защото от известно време пишеше при нас, в темата. Сигурно си осъзнавала рисковете и, въпреки тях, се е стигнало дотук. Послушай вътрешното си гласче!

florin4eto, изборът дали да живеете с нея или не, си е ваш. В даден момент, при такава домашна обстановка, ще се наложи да вземете решение кое е по-важно - вашите отношения, както и нероденото ви дете,  или финансовите облекчения в каквато и да е форма, които получавате от съвместния живот със свекървата.

mama_galka, възхищавам ти се на разсъжденията и мирогледа, след всичко което ти се е случило!

Сърцето го иска, разумът казва "сигурно са прави, рискът е много голям", съвестта, че ще извърша грях.....  а мен ме е много страх.

От друга страна мъжът ми, майка ми, свекървата дават зор да го махам и не ми вдъхват никаква надежда и като че ли ми пророкуват "ще стане нещо" .... и после ще кажат "аз нали ти казвах"

Лекарите "Диабетът скъсява живота, с последваща бременност и раждане - още повече. Нали искаш да си изгледаш децата? Струва ли си рискът за трето?"

И а сега, де.... много ми е трудно, а времето лети. 

Благодаря на всички за мненията и подкрепата.  Сигурна съм, че ще ми е трудно и в двата случая. В по-близкия вариант, още повече. 

Такааа, голяма драма се заформи...
Не чакам свекърва ми да ми каже какво да правя! Ако беше така, и двете деца нямаше да ги има! Просто обясних каква е ситуациятя. И не ние сме финансово зависими от нея, а тя от нас. В интерес на истината тя живее при нас, а не ние при нея!
Малкият засега не ходи на ясла, просто искам да поизчакам до пролетта преди да го пусна целодневно! В момента ходи за по 4-5 дни месечно, защото после е болен (логично).
И моите писания не бяха с цел да питам: "Да махам ли бебето или не???  ", защото това решение го взимаме аз и мъжа ми. Просто исках да споделя каква е ситуацията при нас и да чуя как вие мамчета, сте се решили на трето дете?

Ние подхванахме темата с родата, че искаме някой ден и четвърто. Някои правят коментари от рода на Щом така сте решили и хвърлят един особен поглед. Хем се радват, хем им е странно на някои от тях. Но за нас независимо те какво казват дали са за или против, Няма никакво значение. Децата са наши. Правени са с много любов, желани са, от съвсем малки ги пуснахме на английски, не смятаме да ги оставим на произвола, а да им дадем образование и старт в живота. Но истината е че това е наше общо решение, на двамата. И така трябва да бъде. Защото ние ще сме заедно до края на живота си, а родата не. И дори и да ни изненада новината за бебе, няма да го върнем. Щом сме искали да сме интимни, знаем последствията. Все пак сме възрастни хора, а не пубери.

Много ми хареса това изказване!

florin4eto, успех в решенията, трудна е ситуацията. При нас, третото бебе беше планирано и желано. Сами с мъжа им и децата живеем, никой не ни е помагал нито с гледане нито с финанси, и никой не сме се допитвали за никое от децата ни.

Щастлива, явно много си искала това дете.. Затова и се е случило.. Но не знаех, че е толкова сложно положението ти. В ужасна ситуация си. Наистина само Господ може да ти помогне да минеш през тази бременност и да родиш здраво бебе.. Помоли се и чуй думите с сърцето си. Иди на църква,помоли се и изчакай дали няма да намериш решение. Бих те посъветвала да идете с мъжа ти. Смятам, че няма невъзможни неща, стига да вярваме, че Бог може да ни ги даде, с цялото си сърце. Опитай това за последно, обърни се към Бог и дано се случи чудо.

Хората винаги ни е страх, не и без основание понякога, но не от нас зависи всичко

florin4eto,щом искате и двамата детето, не знам какво повече. Не е кой знае какво +1дете,ако бремеността ти е нормална и спокойна, в другия случай виждаш колко е ужасно.

Да, много си права,  pum_pall
Ще споделя нещо, което може би ще помогне на 6tastliva или поне така се надявам.
Когато бех бремена с каката, получих отлепване и кървене. Отидохме в МД, където ни казаха, че ембриона не се развива много нормално за седмиците си. Аз, разбира се, откачих. Посъветваха ме да изчакаме още няколко дни, за да видим накъде отиват нещата.
След още два дни кървенето се усили. Пак в МД при друга лекарка, която директно ме прати за кюртаж в отделението. Според нея беше мисед, т.е. без ембрион. Да, обаче аз си усещах, че нещата не са така, както ги каза, и че всъщност всичко е наред. Качих се в отделението и там трета лекарка ме прегледа! И чудо- не само, че имаше ембрион, но си беше жив и здрав и й чух сърчицето!!! Та тази третата лекарка спаси живота на дъщеря ми!
Та това, което искам да кажа, и с което всъщност повтарям думите на други майки е- това си е Божа работа! Ако е писано да живее, така ще стане! Въпреки медицината 

Много сложни ситуации се описват в последните няколко страници. Ние сами си гледаме децата, баби и дядовци няма наблизо и не можем да разчитаме на никого. Всяко от едцата ни е било желано. За третото имаше крайно отрицателна реакция от страна на едните баба и дядо (макар и те самите да са от многодетни семейства). Ние ги отрязахме и не сме им обръщали внимание. Не сме се допитвали до никого дали да имаме или не трето, беше вътрешно усещане, че семейството ни не е пълно, че някой чака да стане част от семейството ни. Подкрепям даденото по-горе предложение да се помолите на Бог да знаете какво да правите, защото вземането на решение за аборт е ужасно сериозно и на практика знаете какво е. Едно дете не получава шанс за живот. Каквото и да решите обаче, молете се да е правилното решение.
Мама Галка, възхищавам се на силата ти и как си се справила с всички трудности и със страшната диагноза. Браво! 

В първия ти пост не се разбра нищо от това, което си написала. Сега разбирам, че свекърва ти не е фактор. Ако го искате, значи ще се справите. Мъжът ти на какво мнение е? Ако той те подкрепя, всичко е наред.
За боледуването от градината - единствения начин да спре да боледува е да ходи. Спиране за продължетилни периоди също не помага. Аз поне така съм правила - лееко да се закрепи и пак съм водила и за около 6 месеца нещата се оправиха. Второто и третото не са боледували изобщо, явно заради контакта с по-големите деца от раждането още.
Трудно е, винаги е трудно. И с две и с три деца. Като гледам семействата около нас как се оплакват от едно / две деца...а ние спряхме да се оплакваме. Казахме си, че трябва да се мобилизираме, да действаме и занижихме очакванията си за някои неща ( че не може да излизаме често, че не ни помага почти никой, че не можем да спортуваме когато си искаме). И не ни е лошо. С всяка ситуация се свиква, а още едно дете е огромно богатство, завинаги

Благодаря за написаното, вдъхна ми много кураж и сили! Мъжа ми също иска трето дете, но си го признава с половин уста. Той е много труден за комуникиране в това отношение- трябва да му вадя думите с чингел от устата! Страх го е, разбира се, но то и първите два пъти беше така, и е свикнал 

Чакаме те в темата активно след няколко месеца тогава Обичам разговори за бременности, деца..добре, че не ме палят както преди, че вече щях да чакам четвърто