Една изпепеляваща любов, с много щастие и нещастие.

Здравейте,пиша ви с надеждата за съвети как да постъпя,ще ви разкажа по подробно за историята ми. 2009 год октомври се запознах с моята голяма истинска любов. Влюбихме се от пръв поглед и заживяхме заедно от 3 тия ден. Бяхме най-щастливите на света няколко мес,след което ми стана безинтересна и се държах с нея като даденост и не и обръщах нужното внимание.Тя си тръга след още месец скандали и неразбирателство,но не ми каза нищо,отиде уш за малко до тях и си хвана друг след което ми каза ,че не желаела да бъде с мене повече. Запалих колата отидох на хотел до тях,месец се борих да си я върна и успях. Преди 3год си направихме дете,бях най-щастливия. Всичко вървеше добре. Спря да се гласи след това ,еднообразие, най-лошото при всяка жена е ,че когато живееш с нея ти казва,нали ме обичаш ти трябва да ме харесваш всякъква,а мъжете се чудят като не живееш с нея се конти по пет часа,заживеете ли заедно е мираж това. Както и да е намерих си любовница,несъм и изневерявал 6год. Не е била лишавана от нищо,освен от вниманието ми,а жените колкото повече им бягаш повече се впиват в теб което е и отблъскващо. Никога несъм имал наамерение да я изоставям,за мен си беше моята жена,но исках да се промени малко. Февруари 2016 ме арестуваха данс, баща и почина баба и почина,маика и живее в италия с друг мъж. Най ценните хора за нея ги нямаше до нея,скара се с всички мои роднини с майка ми. Маика ми искаше да я вземе при нея докато съм заключен,но тя отказа. Виждаха я с неини приятели роднините ми и се караха с нея те мислиха,че са и любовници и тн. Много проблеми накуп. Шест месеца по-късно тя ми изневери с човека с които се беше хванала при първата ни раздяла. Плака цяла вечер умоляваше ме да не я изоставям и след всичко което бях и причинил сметнах,че е редно да и простя. Бяха и казали за любовницата ми,но аз до ден днешен не го признах,може би нямам смелост,неискам да я нараня. Истинския проблем стана 10мес по-късно когато разбрах,че си имала приятел. Намерих му номера и му се обадих,тя му казъла,че от година сме разделени. Не бяха спали заедно на този етап и той по-късно ми я даде на телефона. Тя казваше,че го обича и неискала да бъде с мен. 20д по късно след дълги разговори тя го заряза със смс и казъла на майка си,че друг неможе да е баща на детето и,ама била влюбена в сладкодумника които я завари уязвима. Разбирахме се още 15 тина дни,тя не спря да подържа контакт с него,ако бях навън туширах ситуацията на момента,но несъм. Това става ноември мес 16г,а аз излизам на 1 февруари 17г. Започнах да и звъня да се държа с нея като моя собственост и много много сгреших. Отблъсквах я все повече и повече докато не ми каза,че иска да е с него с мен всичко било дотук. Не вярвах на ушите си,искала да запазим приятелски отношения заради детето и глупости. Бях напълно обсебен от нея,егото се обади,сега съм по спокоен 15д несъм я чувал,виждал,но си я искам обратно. Проумях всички мои и всички неини грешки. Върна ми се така силно изгубената тръпка, още в ареста като бях и казах,че ще се оженя за нея и тя е жената на моя живот,бях искрен,а сега го искам повече отвсякога. Аз винаги съм ценял самата нея,секс мога да намеря навсякъде,готин с пари,хубава кола,самочувствие,харесвам се, а човек щом се харесва и другите го харесват. Този новия е разведен с две деца които не поглежда и пребивал системно бившата,а тя си го искала обратно сега,мазохизъм. Преди няколко дни жена ми прописа на майка което ме учуди,продължавала напред в живота остави вайбър да вижда малкия и да ми го даде и на мен да звъня,докато не ми вдигаше и съжалявам ,че се унижих да продължа да досаждам и моля сега даде номер,но колкото и да ми се иска не звъня не пиша,даже се обвързах с позната в феисбук да я накарам да ревнува,но 10-12д никакъв резултат. Хареса в феиса обвързането и това беше. Въобразила си е,че е щастлива с този и аз не мисля да и говоря каквото и да е,нямаа да ме чуе в момента. Не и се сърдя за нищо,готов съм да забравя всичко и да започнем съвсем отначало,затова реших да погреба тази връзка,всичко негативно да одтихне,емоциите да поизчезнат. Искам да си я върна на всяка цена,искам да се оженя за нея. Искам да я направя най-щастливата,защото мога. Важното е да не се обръщаме назад. Посъветвайте ме как да постъпя, как да деиствам като е толкова влюбена и заблудена в момента. Знам,че нищо не е загубено още. Ние сме две напълно противоположности. Тръпката е една заблуда за жените,аз знам какво е любов и тя знае. Казва,че нямала тръпка към мен,по разумните и олегнали жени винаги биха пренебрегнали тръпката ,защото знаят ,че човека до тях си заслужава. Тя изпитва страх да ми се довери,че всичко ще е наред,че няма да бъде наранена. Имам 29д докато ме пуснат,а съм толкова объркан как да постъпя и как да я спечеля наново. Моля за вашите съвети и помощ и предварително ви благодаря. Тя е 25г аз 30.