За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 793
  • 25 039
# 2 445
Скрит текст:
Мисля си, че приятелките ми забременяват, омъжват се... А аз - нищо. Мисля, че вече за този етап съм удовлетворена в кариерен план и трябва да помисля за личния....

Аз бях с това чувство много дълго време. За две години свърших тези неща Simple Smile
Омъжих се и след година се роди синът ни.
Не се отчайвай!!!

Аз си мисля колко ме е страх за бъдещето. Страх ме е как ще опазя синът ми от околният свят.
Гледам новините
Скрит текст:
и само чувам как деца на 15-17-19 години нещо се случва с тях- бой, обир, селфита  с лош край. Направо не знам какво се случва Sad
Почти 4 години не гледам новини и никак не се вълнувам и интересувам какво става "По света и у нас".
Спокойствието е несравнимо.
Ако някой ми заговори за новина, дискретно прекъсвам и пренасочвам разговора.Близките ми знаят, не ме информират.

Мисля си, че днес е студено, а имам излизане с часове навън.....Не ми се излиза, стои ми се у дома, на топло пред камината.....

Виж целия пост
# 2 446
Франсоаз, това е продуктът на обществото, в което живеем.
Не опира само до медиите.
Няма как да се капсулираш в твоя собствен свят, да затвориш очи и да пееш "живота е готин". Защото в днешния забързан свят, не става да вървиш като кон с капаци и ведро да гледаш напред, защото има голяма опастност да пропаднеш в някоя незатворена шахта.
Виж целия пост
# 2 447
А, не, не че животът е готин - казваш си, животът навън е смотан, не ме интересува да чета точно колко е смотан всеки ден. Правя си свой свят, който е хубав, пазя се от външния свят и така...напълно е възможно и вече стигнах до фаза да не се чувствам виновна, че не ми пука. Драми винаги ще има, моята задача е да си градя своя свят максимално добре. Промяната започва от личността, от семейството. Та затова не ми пука, че някой някъде там се дъни- друг ще дойде и ще подобри нещата. Но за тая цел тоя някой трябва да е непукист и да не е загубил надежда.
Виж целия пост
# 2 448
Няма как да се изолираш от обществото, ти си част от него. В конкретния случай, ставаше въпрос за проблеми, от които никой не е защитен и няка как да бъде.
Заживееш ли си в собствен свят с положителните мисли и липса на емпания, рискуваш много повече. Непукизъм и "на мен няма как да ми се случи, ни прави по- досегаеми".
Друга крайност, разбира се, е да живееш с тези проблеми, в очакване да дойде твоя ред.
Виж целия пост
# 2 449
Има възможност да се изолираш много хубаво от доста прослойки на обществото. Всички сме така в тоя форум, дори не осъзнаваме колко сме изолирани в собствено балонче. То не е непукизъм, а е начин да не си пилееш енергията.
Виж целия пост
# 2 450
Няма как да се изолираш от обществото,
Скрит текст:
ти си част от него. В конкретния случай, ставаше въпрос за проблеми, от които никой не е защитен и няка как да бъде.
Заживееш ли си в собствен свят с положителните мисли и липса на емпания, рискуваш много повече. Непукизъм и "на мен няма как да ми се случи, ни прави по- досегаеми".
Друга крайност, разбира се, е да живееш с тези проблеми, в очакване да дойде твоя ред.

Всъщност, има.Действително не знам нищо за света "извън моята душа".Не е толкова трудно....
Непукизмът не е "на мен не може да ми се случи", на достатъчно години съм, за да знам, че единственото сигурно нещо на този свят е, че всеки все някога ще умре.Други гаранции няма.
Непукизмът ми е "Не ме интересува какво се случва на Вуте, Пена, Гена и т.н."Техният живот и драми не ме касаят."
Решението ми да не се интересувам дойде един ден, в който в сутрешния блок на Нова гледах репортаж за болно дете.И цял ден ревах и съпреживявах.
Ами, сори, чувствителна съм и чуждите драми не ми понасят.Нито на емоционално, нито на психическо ниво.
Да, може да изглежда като липса на емпатия......ами, сори, ама моето здраве е най-важно.
Не съм от хората, които гледат сърцераздирателно предаване, коментират и след 1 час забравят.
Затова, по-добре без подобна информация.

Виж целия пост
# 2 451
    Отдавна не съм влизала в този форум. Реших да вляза и да споделя какво ме измъчва.

   В Петък късно вечерта ми съобщиха по телефона много лоша новина и оттогава не мога да спря да мисля. Един мой колега от университета, който беше толкова добър и забавен Човек - с голямо "Ч", защото винаги се стараеше да помогне на всички, почина миналата седмица. Толкова млад той беше - само на 32 години. Cry  Човек с неизживени мечти и не изпита радостта да има едно дете. Той почина от инфаркт. Cry Да почива в мир, където и да е. Cry Не мога да спря да мисля, защото животът е много жесток и гаден. 
Виж целия пост
# 2 452
    Отдавна не съм влизала в този форум. Реших да вляза и да споделя какво ме измъчва.

   В Петък късно вечерта ми съобщиха по телефона много лоша новина и оттогава не мога да спря да мисля. Един мой колега от университета, който беше толкова добър и забавен Човек - с голямо "Ч", защото винаги се стараеше да помогне на всички, почина миналата седмица. Толкова млад той беше - само на 32 години. Cry  Човек с неизживени мечти и не изпита радостта да има едно дете. Той почина от инфаркт. Cry Да почива в мир, където и да е. Cry Не мога да спря да мисля, защото животът е много жесток и гаден. 

Гаден е, мой съученик и приятел почина на 25 от инсулт. Ужасно беше.
Виж целия пост
# 2 453
Колко тъжни неща прочетох до тук. Всеки се тревожи за нещо, такъв е животът.
На мен ми се въртят едни и същи мисли в главата и вече ще се пръсне. За всяко нещо много мисля, дори за най-дребното, а сега когато става дума за жилище с кредит представете си какво мислене пада...
Виж целия пост
# 2 454
Много тъжно. И пак ме връща към моите мисли и страхове..
Виж целия пост
# 2 455
От около месец мисля моя приятелка с която се отдалечихме, живот , разделя!Синът и се е самоубил, какво кара млад човек да извърши това?Особенно, когато всичко е наред, видимо.Защо един млад мъж, красив, образован,нормален причинява това на близките си.Причинява ми болка мисълта за нея, живееше за семейството си.
Виж целия пост
# 2 456
От около месец мисля моя приятелка с която се отдалечихме, живот , разделя!Синът и се е самоубил, какво кара млад човек да извърши това?Особенно, когато всичко е наред, видимо.Защо един млад мъж, красив, образован,нормален причинява това на близките си.Причинява ми болка мисълта за нея, живееше за семейството си.

   Много, много тъжна новина. Cry Никой не знае какво се крие в душата и сърцето на човек. Само той си знае какви тревоги крие в себе си. Някои хора викат, крещят и изливат тревогите си - това е много добре, че изкарват всичко навън, но други просто се затварят вътре в себе си - много зле е, защото всичко събират в себе си и идва момент, в който всичко това, което са трупали в душата си, не знам коя точно дума да използвам - разрушават си здравето и живота. Може видимо човек да изглежда, че е много щастлив и всичко е наред в живота му, но вътре в него се раздиря от болка и идва момент, в който човек не издържа психически.

   И аз се питам с този мой колега, че да получи инфаркт на тази млада възраст, сигурно какви тревоги са го измъчвали. Той не беше такъв човек, който обичаше да говори за проблемите си.
Виж целия пост
# 2 457
Днес на работа дойде млад мъж юрист, на не повече от 30 години,да пита за работа,стана ми мъчно,изглеждаше отчаян.
Виж целия пост
# 2 458
Днес на работа дойде млад мъж юрист, на не повече от 30 години,да пита за работа,стана ми мъчно,изглеждаше отчаян.
Като човек от същата професия - разбирам го. Първата ми работа беше по програма, след 9 месеца ни махнаха. Мина цяла една година, докато си намеря работа. Беше доста трудно и отчайващо...... Даже мислех за напускане на моя град, който никак не е малък и местене в София. Слава Богу вече трета година работя по специалността си и съм много доволна и от екипа и от прекия ми началник.
В днешни дни борбата за работа и за парчето хляб е много жестока.
Виж целия пост
# 2 459
И аз като колега го разбирам. Университетите бълват страшно много юристи, а пазарът няма нужда от тях.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия