Осени ме една мисъл свише тази сутрин и получих прозрение. Преди година и половина си оперирах носа и стана точно такъв какъвто исках мечтан от мен в продължение на 10 години (или цял живот). Мигли, гримове, червила, прически, фотосесии преоткрих и в продължение на месеци, се мислех за най-красива на света. Тя усети промяната, но не съм разбрала да се чувства несигурна както аз се чувствам сега.
А тя самата отслабна сега с над 15 кг за 1 година и доби самочувствие, което винаги ѝ е липсвало. Винаги съм се стараела да ѝ внуша колко е красива за мен, но разбира се, е важно човек сам да се харесва. Изглежда изживява новия си облик в момента и това е нормално. Вместо да се дразня, ще я оставя сама да разбере колко е харесвана и ухажвана. А пък може да произтече нещо добро от това.