Трудно проговаряне - ТЕМА 22

Cyberspace Напълно те разбирам и ние имахме идентичен случай в 1-ва група, поне я пуснаха да танцува, ама тя е записана на танците та нямаше как. Във 2-ра група пък й дадоха стихчето "двенки, тринки боровинки"   което тя естествено не можеше да каже и по скоро звучеше като "онеки, оники ононики" и всички се смяха. И чак сега в 3-та група каза една строфа от аз съм българче и беше горе долу добре.

"Аз съм българче йобичат,
наште панани зиени,
българин да се наричат
пълва радос е за мене "  

Така че с времето нещата се подобряват спокойно.  
Но и на мен ми се е искало да ревна от безсилие в някакви такива моменти.

На нас ни излезе заповедтта от ресурсния център вече си имаме освен ресурсен учите и логопед, и психолог. Логопеда и психолога работят с нея всеки понеделник, а ресурсната във вторник.  

Да ви кажа при нас не е имало толкова очудени погледи отсрани по-скоро чак като разберът на колко години е, защото моята е доста ниска за възрастта си и просто изглежда като по-малка, но като им кажа на колко години е и очите им стават като палачинки. 

     Ох, то не е за смях, но като разказвате за стихчета се сетих, че на деня на буквите в първи клас на моя син му бяха дали буквичката ь. Идеята е всеки да каже стих, в който съответната буквичка е водеща. Е, за синът ми нямаше стихче, стоеше си само с коронката на главата.
     На дъщеря ми, която беше топ отличничката на класа   ѝ бяха дали Й. Та разказвам аз на една колежка как моите деца все с едни такива никакви букви ги подредиха и тя ми казва, не се ядосвай, моят син беше толкова неконтролируем, че даже буква не беше, беше точка. . Да повдигнем малко настроението в петък.

 Ле-ле като ви чета се чудя дали от сега да не са запиша на курс по контрол на гнева. Как е възможно да има хора, които така да се гаврят с психиката на децата ни. Моята е само на 2 и за сега от всички получавам подкрепа, но тя едва сега прохожда, говора го чакам наесен, ако някой така се държи с нея и мен ще ме пишат по весниците. Ако това е интегрирането на децата, предпочитам моето да си остане неинтегрирано.

Оф, смях, смях, колко да е смях. The Game, как се справя твоето дете в училище - вълнува ме доста тази тема.

     Нашата история е дълга, разказвала съм я много пъти в аутистичната тема. До пети клас учи в България, справяше се доста прилично, с много работа от моя страна, с подкрепа от учителите и децата. Нямам от какво да се оплача, случихме на чудесни, отворени и любопитни учители. Просто в един момент осъзнах, че все някак ще завърши училище, но после какво ще прави. Направихме нещо много драстично за едно аутистично дете, смених почти целия му свят, преместихме се в Германия. Сега пак учим заедно, че и на немски, но ми е много по-спокойно. Никой не му се подиграва, не го пренебрегва.
   Знам, че това съвсем не е решение за всички семейства. Трудно е и съвсем не всичко е прекрасно, но много ми се иска в България да се създаде такава система за обучение и подпомагане на "различните" деца, каквато има в Германия.

И на мен ми е идвало да се затрия някъде. На моето дете миналата година за Коледния концерт му дадоха да пее Twinkle twinkle little star, тя грабна микрофона, събу си ботушите и легна на земята по корем - това пред 100 човека. Бях в депресия две седмици.
Децата при бавачката не искаха да й дават играчките си, а бавачката се правеше, че не забелязва. Един път едно от децата най демонстративно като ме видя, че я водя, си награби нещата и ми заяви Отивам да си скрия играчките от М. Като започна да казва думички дъщеря ми, веднъж ми каза, че съм traitor/предател/ и birdbrain /пилешки мозък/, явно някой я наричаше така при бавачката. Махнах я по възможно най-бързия начин от въпросното място, а ми идеше да им извия вратленцата на ония дечица там. Децата могат да са ужасно гадни към връстниците си за съжаление.
Много е гадно за родителя, защото децата не разбират, а на теб ти иде да виеш от мъка. Еми права е Романол, идват и по-добри времена.

Ужасно е 
Вчера като го оставях в градината, децата седнали на масичките и като го видяха, че идва започнаха да викат "Уф, пак ли тоя ****?", "О, ужас!" и разни подобни. Направо ми се скъса сърцето. А то, горкичкото отива и им се усмихва, и им се радва... Не виня децата, те са си първосигнални, искрени и т.н., но всичко се случва пред очите и ушите на госпожата и тя не реагира, дори в моето присъствие...

При нас поне по градините няма такова отношение, но за бавачката бях откачила от нерви. А ние нямахме нужда от бавачка, просто искахме да ходи и да прекарва в домашна обстановка повече време с други деца и да се социализира и бавачката знаеше за проблема с говора. Дори в един момент на градината странеше от другите деца и искаше да играе само сама, подозирам че е било защото е усещала и е страдала от лошото отношение към нея. Хем я пуснахме след като получихме препоръки от 4 места...

Не мога да повярвам, че става дума за 3 годишни деца 

Не децата са виновни, а възрастните които не внимават какво говорят пред тях...

Просто ти свалям шапка. Мога да си представя трудността на решението, рисковете които сте поели, и труда който полагаш. Аз съм вече 7 години около детето и знам какво ми струва. Не бих могла да си помисля как бих се чувствала ако трябва сега на почти 50 години да емигрирам  да уча немски, да си меня стила на живот ,  начина на мислене... всичко. Защото знам че от  всички във вашето семейство на теб сега ти е най- трудно... Просто си героиня на нашето време..

   Много мило re ge, но чак герой не съм. Аз сега съм Hausfrau, демек-домакиня. Ако си говорим сериозно, чак сега осъзнавам през какво съм минала през последните 10 години и ми е чудно как съм оживяла. Толкова проблеми имах, че състоянието на детето ми беше някак в периферията. Все си мислиш, че можеш още и още, че това което правиш не е достатъчно, че не си идеалната майка, че можеш да изстискаш още от детето си. Да, обаче за всичко това плащаш жестока цена, разбиваш си здравето, психическото и физическото. В момента, в който от стрес стигнах до операция на жизнено важен орган, съпругът ми каза: Край, трябва радикална промяна. Благодарна съм, че имам толкова отговорен и всеотдаен човек до себе си, благодарна съм на всичките си роднини, приятели и колеги, които винаги са ме подкрепяли. Никога от никого не съм крила проблемите на детето, винаги сме говорили открито за това, изключвам съвсем началният период, в който не знаех какво точно ми се случва.
  Та така  момичета, пазете си здравето, щадете се, намирайте време за себе си и за другите хора в семейството ви.

На мен поне в това отношение, ми е по- спокойно. Защото тук не организират празненства на които децата, да представят нещо, освен ако детето не е записано на  танци, пеене и т.н . И честно да ви кажа , съм много щастлива. Точно с тази цел, да не съзнават излишен стрес нито на децата, нито на родителите. И какво се цели в кроя на сметка, да видим кой е по- по- най. Има деца, които са много притеснителни или срамежливи, децата които не харесват изявите. Аз бях такава, като дете, ами нямах никакви други проблеми, но потъвах в дън земя, като трябваше да пея, танцувам или рецитирам. Отделно побъркваха родители, да търсят костюми, цвички и какво ли не. Тук за първи път като ме поканиха в градината на сина ми, на Денят на майката, което не е 8- ми март, както при нас. Аз очаквах същото, децата нещо да представят. Да, ама, не. Беше време в което аз прекарах само със сина си, а той ми показваше какво учат, рисуват и всъщност това правихме, играхме си с децата. Без излишен стрес и без излишни притеснения. И другото, което много ме успокоява, е че никой никога не коментира деца , родители или който и да е. Много професионални са учителите, никога дори и помежду си не обсъждат. Нито родителите, защото това тук е наказуемо, ако обидиш някого, а камо ли човек, дете с увреждания. Даже в класа на сина ми миналата година имаше детенце с аутизъм . Всички знаеха, никой никога не коментира, децата всъщност много добре го приеха и много се грижеха за него, че той много плачеше в началото за майка си. И се редуваха, едно му четеше, друго го занимаваше, беше много мило. Но тук е много различно всичко, имам предвид Австралия. Не ме разбирайте погрешно, аз съвсем не съм от тия който всичко в чужбина е хубаво, а в Бг лошо. Напротив, на мен от всички ни най- много ми липсва, но за жалост грижата и условията за отглеждане на деца, са в пъти по- добри. За това и дойдохме, в края на сметка.

Аз определено, не крия притеснението си, че детето не говори и им казах и в градината, не че те не виждат хората. Им им казва, че най- вероятно ще се наложи вид терапия и те ме помолиха да им напиша, след първата терапия как точно трябва да се занимават с нея, което за мен показва, че те се са заинтересовани от това тя да се подобрява.

Моето дете е имало проблем с децата нито навън, нито в градината. Ако някой не го харесва, той също го игнорира или ако се стигне до конфликт, се защитава мъжката. Но пък с възрастните в градината. Учителките искаха да го разкарат и цяла първа група намираха начин да насъскват родителите на другите деца, срещу различното дете с предтекста, че той пречи на напоредъка на техните изумителни отроци. Повечето не се вързаха, но се намери един тъпанарски татко, с който имахме разправия. Вкрайна сметка посетих няколко пъти директорката, докато се разбрахме, че или ще се държим като хора или ще стана и аз просто животно. От тогава нито детето пречи на някого, нито има всекидневни подмятания и трагедии. Той междувременно се успокои и си е дете като другите деца, навакса доста и няма огромна разлика между връстниците.