5-и клас – не му се учи. Вие как се справяте?

Точно това е смисълът на 1-ви модул. Във втори модул е обратното- по-малко задачи, но за мислене и разписване. Всъщност, не е лошо като идея. За да е налице бърза реакция, задачите трябва да са отработени и автоматизирани. И без това в 1-ви модул са механично-изчислителните задачи. А в другия- задачите за мисъл и логика.

Оф! Аз мислех, че втория модул е нещо като за математически гимназии например.
А то било част от целия изпит.
Връщам се да чета за НВО-то, защото явно все още не съм наясно в какво се състои. 

Е, ако искаш по-високи точки е задължително да направи и вторите модули по български и математика.Сега промениха наредбата и няма да кандидатстват с точки, приравнени към оценки, а направо с точки. Не съм я чела, защото вече не ме касае, но има значение дали си се явил само на първи или и на двата модула, защото на първи модул при решение без грешка можеш да изкараш 65 точки, а ако се явиш и на двата точките ти ще станат 100, ако дадат максималните и на преразказа или на отворените задачи.

От което можеш да си направиш някои съществени изводи.

Въпреки, че в първи модул са механично изчислителни, ако тръгнеш да решаваш задачите, няма начин да ти стигне времето.
Те са от типа да се намери най-вероятния отговор, без да се решават. Изискват се тренировки, за да се решават задачи по подобен начин (освен знанията).  Без последните 3 или 4 задачи от първи модул. Те пък, въпреки че е нужно малко разписване, пак не се гледа самото разписване, а само крайния отговор попълнен в бланката за отговори. Т.е., ако си се оплескал в края на сметките, дори и начинът на решаване да е верен - гориш.
Отделно, че можеш да сбъркаш и при пренасянето на отговорите в бланката.
Вторият модул е нормалният начин за изпитване и оценяване на знания по математика, по който аз винаги съм била изпитвана. Само дето са с висока трудност. Не съм сигурна как точно ги оценяват, но се надявам да се отчита, ако задачата ти е вярна и примерно накрая си сбъркал нещо. Да се разглежда цялото решение.

Джуди, да мина казваш и аз на вълна 'Какво толкова'..

Веси, именно де, малко ми се стори времето за тези 20 задачи. Верно, за първи път го правя теста, сигурно ще вляза в час за 2 години.
А иначе - има си скала за оценяване. Разделена е задачата на 5 етапа, например. При верен първи етап - например 1 точка и така до края.

Никога не съм предлагала подобно нещо.
Повече се замисли. Не е това.  
...
По отношение на моите деца съм била винаги осведомена какво точно имат да учат за деня, какво пише в учебниците им, къде са им силните страни, къде имат проблеми и къде трябва да се дообясни.
Никога обаче не съм допускала психясване и надценяване на общото образование на фона на целия живот във всичките му проявления. Пази Боже от такова подхлъзване.
В резултат нито сме психясали, нито децата ми са посредствени ученици. За слаби въобще не говоря.

Отчиташе се до сега. Има етапи на оценяване. Задачите от втори модул не се делят само на верни и неверни, в зависимост от постигнатия резултат. Гледат се етапите и начина, по който си достигнал до резултата.

Това с вероятния отговор е един елемент от цялата подготовка - стратегия на решаване на фопрмата на изпита. То и на тото може да се играе, и вероятността от 4 възможни да улучи един е .25, т-е- достатъчно голяма. Но пак си иска разбиране на материала заради това, че в някои задачи има уловки, и точно в уловките се губят много точки, и то от отличниците. Това за матемитаката, но да не забравяме, че има и тест по български, който е със същата тежест като брой точки.

Ами Джуди, то силните и слабите му места се променят с годините. Т.е. сферите му на интерес и оттам и успеваемостта имам предвид.
Иначе си има и фиксирани такива - да. Например концентрацията, от 1-ви клас си е блейка и така и до днес.

Естествено, че се променят. Аз затова говоря за ежедневно информиране. 
Ти следи основната нишка да не се изпуска. Не е нужно човек да е максималист, най- здравословно е сигурното овладяване на основата и каквото има горница - добре дошло. Важното е луди да не ставаме - ние и децата. И излишно иде, пък и вредно е.
В първи клас е по- нормално да не е налице добра концентрация. Та това са малки деца! Винаги са ме впечатлявали възрастни, които смятат, че е нормално детето да стои 30 муните на 6-7 години на едно място и да не пропуска дума от материала. Е, по- честият случай не е точно този. 
В пети почват пубертет.Ранно юношество.  Сменят им се интересите - от учене, привързаност към родителите, приемане на учителя като авторитет към общуване с връстници. Вари ги - печи ги, това им е основната цел в живота - участие в групата и мястото в нея. И това е важно за житейското им съзряване. Природата си знае работата. Не е прокопсал оня, който я е насилил прекомерно. Затова гледай основни пропуски да няма. Обяснявай защо му трябва успех и знания винаги, когато ти се отдаде случай. И от там- нататък - каквото сабя покаже.

Judy, това в точно какво имат да учат за деня и какво точно пише в учебниците е направо висш пилотаж с повече от едно дете! Има ли чак такава нужда? За какво ходят на училище и си губят цял ден там. По-лезно е на домашно обучение ако ще си правиш толкова труд?!

За моите две по-малки деца  (9г и 6г) аз хич не се интересувам какво правят в училище или какви домашни имат. Те сами си ги пишат, съвестни са и ги е страх/срам от учителката ако са без домашно. НО всеки ден решават задачи (зададени от мен) и четат книги в къщи, обсъждаме какво са прочели и разбрали и тн.
За големия на 13г хич даже не знам какво учи в момента. Но се помъчихме(подготвях го по мат и английски) за да влезе в селективно училище на 11г, където 98% изкарват максимален резултат на матурите за влизане в университет. Той там си има конкуренция и учителите много изискват със съответните санкции и тн.
Това ако трябва да уча всекидневно и тях в къщи и да знам какво се учи по всички предмети (при големия са 10 предмета, включая латински, френски и старогръцки) и учебници си е направо невъзможно

Всъщност не е.
Особено учебниците в основна степен са лесни за проследяване. С един поглед можеш да видиш какъв е урокът, да попиташ детето за това - онова и да се ориентираш къде издиша.
Вчера, например, малкият имаше по Човек и природа, четвърти клас, урок за хранителните продукти и хранителните вещества. Докато оправям прането, го накарах да ми разкаже каквото е запомнил и установих, че го пее на песен, но когато го питах за разлика между продукт и вещество, се обърка, та обясних. В учебника няма такова нещо. Там пише, че хранителните продукти били от животински и растителен произход, а хранителните вещества - белтъчини, въглехидрати и мазнини. Иди схвани връзката, особено ако си на 10 години. Дори не ми се наложи да седна специално. Дадох пример за продукт от едно вещество, за продукт от няколко вещества. Сгънах си и прането и после го раздадох на момчетата да си го подреждат из шкафовете. Щот си е тяхно.
По музика не съм се интересувала, например. По математика са на един урок до четвърти клас по няколко часа /имам предвид нова тема  с няколко часа упражнения/. Ми не е сложно да му дам 4-5 задачи с деление и умножение и да го видя аз лично накъде е. Или някой текстова задача от сборник. Аз не седя до детето, докато решава. Само проверявам. Меся се, ако има проблем. По- често няма. Обаче ако има - ще да видя.
Не изисква часове работа. Не е толкоз страшно.
Основното образование е важно по всеки предмет детето да е наясно с основните неща.
За човек в гимназия това е вече излишно. Предполага се, че ще да е свикнал да се оправя сам. А и гимназиалният етап за мен е характерен с по- висока степен на специализация.
Големия ми е единадесети клас. Но знам, че по история са на Студената война, защото на вечеря си говорихме за интересни неща по темата. И на мен ми е интересно. По БЕЛ са на Ал. Константинов - говорихме си за възрастта на Бай Ганьо, понеже той сподели, че много хора си мислят, че той е възрастен човек, към 50-60 годишен.
И т.н.
Защо споделям - защото начините на проверка не са само в изпитването "Дай си учебника и разказвай.". Има методи - според възрастта.
За губенето на време - големият, лично, ходи, за да общува с повече хора. Иначе подготовката му е основно от четеното вкъщи. Това са си негови думи. Каза, че не би ходил, но тогава ще се отдалечи от връстниците си.

Аз не бих се сетила да питам за разликата между продукт и вещество обаче.

Ако го правиш редовно, започваш интуитивно да разбираш, кое може и да не е разбрано.
Аз питам в колата, в музея, на басейна. Мен ме питат. Приказваме си и току изникне по нещо.
Големият миналата вечер в 11.00 часа вечерта ми се яви с един списък с дати от ВСВ и прояви мерак да го изпитам, т.к. имали контролно. Аз си четях, ама няма как да откажа. Изпитах го. Покрай датите си обсъдихме и някои други работи по темата. Навици са това. Не е нещо сложно.
И пак казвам - аз не съм максималист. Не е нужно всичко да е на шест.

А Judy, така разбирам. Ти просто си заинтересувам родител, които качествено общува с децата си. Но това е много различно от това да знаеш точно какво пише във всеки учебник и точно какво имат да учат за деня. Ето пишеш си че по музика не знаеш/не се интересуваш примерно.
Просто следиш по важните за теб/детето предмети какво става.


Това примерно при голям 17г младеж би ме стреснало. Това, че ходи на училище само за да се среща със съученици, а няма преподаватели които да могат да му дадат много повече от това което би прочел в учебник би ме притеснило. При по-малки деце не.