НВ-ВМХ и палео - тема за здравословното хранене, част 114

Откакто ходя всеки ден с километри, освен дето си "прочиствам" ума, обичам и да наблюдавам хората около мен.Малко стряскащо е да отчета, че над 50-60 % от народа е с наднормено тегло. Средно, от група хора около 10-на човека, най-много 2-3 са с нормално тегло, всички останали са с кг в повече, кой по-малко, кой повечко.....И не мога да не се питам защо, след като не е толкова трудно (ако няма здравословни проблеми, "качващи" кг) да се поддържа едно що-годе нормално тегло?!
А не е трудно, защото ВМ НВХ е (най-вероятно и затова при мен се получава толкова лесно и без особени усилия) естествен начин на хранене, близък до българската кухня, не е някаква извънземна диета, няма строги часови или ограничителни правила (пак уточнение, за здрави хора), препоръчителните продукти за ядене се срещат на всяка крачка, във всеки магазин, има такова разнообразие от месо, риби, начини за приготвяне на яйца, масла, зеленчуци, плодове.....
"Разбрах" същността на този начин на хранене, защото така съм се хранила от дете, цял живот.С изключение на 4-те години вегетарианство и периода на депресия, когато всъщност напълнях.Но и тогава пак така съм се хранила, но с добавки като изключително много сладки неща-домашни, купени, от всякакъв вид и род.       Ами не знам дали има организъм, който да издържи на подобен режим от целодневно ядене на сладки боклуци и да не напълнее...
В момента, в който рязко отрязах сладкишите, зърнените, нещата започнаха да си идват на място.Храня се пак така, както съм се хранила като дете....като разликата е, че тогава малко по-често ядах картофки и ориз.И тогава не налитах много-много на хляба, помня, че мама все ми повтаряше, че една филийка със супата е полезна....Хляб ядах основно намазана с лютеницата на баба и сиренцето на другата баба...      Към разни супи, манджи и подобни не го тачех много....заобичах го, когато започнах сама да го меся.
Та, малко се отплеснах, исках да кажа, че когато миналата година реших да се взема в ръце и да оправя нещата, и с кг, и със здраве, дори за миг не съм се колебала какъв начин да избера. Нито за миг пред мен не е стояла дилема дали да е ВМ НВХ или друго....просто интуитивно си знаех, че това е начинът да се поправят нещата.
За което немалка и основна заслуга имат Cioccolata и Kameloth .Не мога някак да го "облека" с думи (въпреки наличното ми дар слово     ), но начинът по който обясняват, пишат, представят нещата, някак внушават доверие и те карат да вярваш, че това е Пътят.
Та така, дълго стана, но ми се искаше да го има "черно на бяло".     

Времето се стопли и при мен, аз не мога да си нося роклите. Побърквам се, защото за втори път ми се случва да ми се трият краката като ходя, няма по-неприятно нещо от това в жегите. Първият път беше след раждане и лесно се справих, сега не се търпя. Не мога да си представя, че цяло лято трябва да ходя с панталони, ако не смъкна нищо.  Аз не изглеждам много пълна, имам тънко кръстче, но пък качвам като майка ми на дупе и бедра.  Ако живеех в едно друго време, щяха да ме рисуват по картините и ваят по скулптурите. 

Т.е., не съм в близкото минало...Допреди 10-на години нямах проблем с теглото.Може би имах някой и друг кг в повече, нямах кантар, не съм се теглила, но по преценка, на 166 см съм била последно около 70 кг.После започнах да качвам, след смъртта на майка ми.
Опитите ми с диети е отпреди това.НАй-вече от глупост....първи опит, на 18 години, от 59-60 кг свалих на 49, заради съученички и приятелки, решили да слабеят заради бала.      Втори опит, на около 25 години, половин ден на ябълки и чай...беше ми попаднала книгата на Лидия Ковачева "Лечебно гладуване", ама издържах само няколко часа.Трети опит, на около 33-34 години, три дни с Дюкан.Заболяха ме бъбреците и я зарязах.
Та, това е опита ми с диетите.
Бях вегетарианка от 2012 до началото на 2016.Не съм целяла отслабване, мотивите ми бяха други.От февруари 2016 някъде съм тук.