С времето децата растат и стават все по-самостоятелни, докато хубавите предложения за интересна работа и кариерно развитие намаляват.
Промените плашат, защото разчупват рутината и постигнатите зони на комфорт, но също така раздвижват отношенията и понякога изиграват много положителна роля на сплотяване, пренареждане на приоритетите и дисциплиниране на някои от по-лежерните участници в семейния живот.
Опитай, лека полека ще се настроите всички - и мъжът ти, и децата. Най-важното е да разговаряте, и двамата да сте наясно с мотивите си и със страховете си. Защото ако се тръгне в посока доказване на кой е по-по-най и налагане на мнение, не е добре.
Пък ако не потръгне, винаги можеш да напуснеш - очевидно си свестен кадър и няма да ти е трудно да си намериш по-неангажираща работа.
Децата няма да бъдат "хвърлени" на баби и гледачки, далеч от дома, за месеци наред. За какво изоставяне изобщо става въпрос?!? Разбира се, че доволни родители със самочувствие и активен живот са за предпочитане като личен пример пред хора, разяждани непрекъснато от червейчето на съмнението "Какво щеше да е, ако..." или "Аз заради децата/мъжа..., пък те/той... "
Успех и от мен
Виж целия пост
Промените плашат, защото разчупват рутината и постигнатите зони на комфорт, но също така раздвижват отношенията и понякога изиграват много положителна роля на сплотяване, пренареждане на приоритетите и дисциплиниране на някои от по-лежерните участници в семейния живот.
Опитай, лека полека ще се настроите всички - и мъжът ти, и децата. Най-важното е да разговаряте, и двамата да сте наясно с мотивите си и със страховете си. Защото ако се тръгне в посока доказване на кой е по-по-най и налагане на мнение, не е добре.
Пък ако не потръгне, винаги можеш да напуснеш - очевидно си свестен кадър и няма да ти е трудно да си намериш по-неангажираща работа.
Децата няма да бъдат "хвърлени" на баби и гледачки, далеч от дома, за месеци наред. За какво изоставяне изобщо става въпрос?!? Разбира се, че доволни родители със самочувствие и активен живот са за предпочитане като личен пример пред хора, разяждани непрекъснато от червейчето на съмнението "Какво щеше да е, ако..." или "Аз заради децата/мъжа..., пък те/той... "
Това имам предвид, че нещата са балансирани и децата няма да страдат. Просто като се каже кариера хората приемат, че едва ли не няма да им виждате очите.
Работното време е прилично и позволява да присъстваш в живота им активно (като се има предвид, че ще посещават градина/училище), свободното време ще заедно.
Успех!
Работното време е прилично и позволява да присъстваш в живота им активно (като се има предвид, че ще посещават градина/училище), свободното време ще заедно.
Успех!
Успех и от мен
) да го е напомпал с "Тия пътувания дават идеална възможност да покръшне, докато ти тук си вързан с децата?" Защото не виждам друга основателна причина за тази рязка плахост. 
Ако мъж се чудеше дали да не се откаже от напредване в кариерата, защото пет пъти годишно ще бъде в тридневни командировки и жена му е против, всички - и мъже, и жени - дружно щяха да се изсмеят. 
