Лакомията също е проява на психологическо разстройство. Изобщо не опира до слюноотделянето. Аз като съм гладна, дори при вида на морков слюноотделям. Не ми е нужна миризма на прясно изпечен хляб. А когато съм сита, миризмата на вкусна храна ми е просто миризма на вкусна храна и нямам желание да я поглъщам, защото нямам къде да я сложа за момента, не ми е нужна. При психически здравите хора е така. Тъпченето с храна е режим на компенсация поради някаква причина. Отделно от това, в редица преработени храни се влагат химикали (мононатриев глутамат), които имат пристрастяващ ефект и човек ги предпочита отново и отново, както и няма контрол върху количеството и единственото ограничение на един прием остава физическите възможности на стомаха му. Това вече е известно сред не малко хора, но е друга тема. 
)))))))))))) 
Препоръчани теми
