Бременна съм, ще си търся работа

Грозно е това, което става.

Държавата ни има страхотна политика откъм майчинство - 2 години ПЛАТЕНО можеш да си седиш и да си гледаш детето, като пъвата година ти е на процент от заплатата. Потърсете къде го има това! Изискванията не са чак толкова големи и трудни да се изпълнят. По дяволите, аз на 19 имах 1 година трудов стаж!

Не мога да живея на дребно и да се чудя какво къде да направя, само и само едни пари да ми се дадат.

Не работя, за да ми се води стаж. Работя, защото така се чувствам добре, полезна, независима и някак си да си вея краката ме дразни - имам някак си нужда да правя нещо с живота си и да се развивам. Да си безхаберен към себе си и бъдещето си е престъпно само по себе си.

В болничен съм в момента и ми е трудно, но си търся нещо надомно допълнително да помогна на семейния бюджет - за 2 седмици проект от такава работа си заработих една заплата отгоре. Не се чудя откъде да измисля някакви пари. Има варианти, но е пълно с дребни душици. Не е завист, жалко е да го гледаш. С какво да са по-различни тези хора от циганите? Съжалявам, делата са определящи. Не е невъзможно положението, стига оправдания, цял живот така ли ще живеете.

Да се обижда, който иска. Деца имате, отговорност да не знаете какво е. Правете, каквото искате, ама поне без оправданията, че е меко казано нахално.

От една страна и мен ме дразнят тия схеми, по които се излиза в болнични от 2-3ри месец на бременността. Аз съм в 7ми вече и още ходя на работа, защото:

- колегите ми разчитат на мен; на отговорна позиция съм в компанията и не мога просто да зарежда проекти, които съм започнала

- болничните са за хора, които имат медицински причини да ги получават. Работодателите не ги взимат на сериозно, защото се издават редовно без причина, като допълнителна платена отпуска

Някои от вас могат да ме имат за балама, защото продължавам да внасям осигуровки, вместо да легна да си почивам, но лично на мен ще ми е удобно да получавам пари, чието предназначение е да подпомагат болни хора.

Позволи ми да не се съглася с теб, че да излезеш в болничен по време на бременността си е някаква глезотия. Втората си бременност я карах вкъщи от ден първи и съжалявам, че съм била такава балама при първата бременност, дето само не родих на работното си място. Колкото и да ти е спокойна работата няма как да ме убедиш, че е по-добре от вкъщи. Защо е необходимо да ставаш в 6 всяка сутрин, да висиш 8-9 часа на бюро или на крак и да се правиш на незаменима. От позицията на 43-годишна жена с около 20 и кусур годишен стаж мога смело да заявя, че няма незаменими хора и работата никога няма да свърши, пък и да родя на работното си място надали ще ме включат в рекордите на Гинес или ще си имам звезда на Алеята на славата. За тия последните 2 си мечтая.

Според мен болничните по време на бременност са за жени, които имат медицински причини да бъдат в болничен. Бременността им е рискова или условията в работата са несъвместими с бременността. Не просто за хора, които са решили да си починат от работата.
 
На които му трябва почивка, да си ползва отпуската.

Щом имаш право на болничен през цялата бременност, няма нищо нередно да си го използваш. Всеки си преценя, дали може да си го позволи, дали го позволява естеството на работата или какъв работодател има насреща.

Тук някой представителки на целомъдрието вкараха в затвора и лекарите, които дават болнични на бременни. Как да знае лекарят дали бременната се преструва. Има много неща, за които може да бъде излъган. Не е врач все пак... Щом твърди, че й е лошо, докторът пише болничен.

отпуската е 20 работни дни, а през останалите месеци какво да правят? 
ако трябва да сме съвсем стриктни, то само при заплашващ аборт би трябвало да се издава болничен, но на практика има някои неразположения на бременността, при които е по-добре човек да си почива, отколкото да се пъне да работи.
например имам много съвестна служителка, но бременността не ѝ се отрази добре. по няколко пъти на ден тичаше да повръща в тоалетната, стана много плачлива и при работа с клиенти започна да проявява някакви непознати до този момент странности (обиждаше се от най-малкото, много лично приемаше нещата, повишаваше тон, бързо губеше самообладание), отделно от това досаждаше на всички колеги със състоянието си, започнах да получавам много оплаквания срещу нея. пусках я да си ходи и ѝ плащах заплата. накрая тя сама дойде и предложи да си вземе болничен. казах ѝ да си прецени и тя си реши след 5-тия месец да изкара в болнични до раждането. ами добро решение беше според колегите.

захара още не е разбрала, че болничен просто по бременност няма

sylviana, когато има физически неразположения, усложнения, неспособност да се работи (дори емоционални изблици) или друга обективна причина е съвсем нормално да се излезе в болничен. Обаче тогава болничният няма да е фиктивен, а ще е издаден с реална причина.
Когато бях бременна и ходех на ЖК се засичах с една друга бременна, постоянно висеше за поредния болничен, иначе с тен като от солариум. Жената си седеше в болничен, за да ходи на плаж. Която е бременяла може да си представи бременна жена с обективни медицински причини да е в болничен как би се чувствала на плаж през юли-август и дали би си го причинила. В случая нямаше никакви причини, които да и налагат да е в болничен. Е, момичето нямаше и желание да постигне нещо в професионално отношение или да се развие по какъвто и да било начин... Аз през цялото време се чудех как не и е скучно и еднообразно (най-малкото) по цял ден нищо да не прави...

има, има, аз лекар да откаже на бременна болничен не съм чула или видяла 
е, как да е скучно да си бременна - осигуряваш си спокойствие и движение, четеш книжки, подготвяш се за бебето, ходиш си редовно на прегледи и изследвания. по-добре ли е да се червиш на шефа за всеки преглед, за който да търчиш в обедната, да пазаруваш за бебето на юруш през прословутите 45 дни преди термин, да си свираш корема под бюрото и т.н.

иначе на 100% съм съгласна с този пост, ако работех “на чужда нива“ щях да се постарая да си остана у дома бременна:

В интерес на истината за прегледите не е нужно да се червиш. Според Кодекса на Труда имаш право да ходиш на прегледи в работно време. Това, че и много работодатели са олигофрени е друг въпрос (Слава Богу моят не е от тези).

Има го и момента, че масово, ако не си на постоянен трудов договор, се хвърлят да те уволнят в момента, в които разберат, че си бременна. Явно още не е достатъчно ниска безработицата, че да се усетят работодателите, че заместници толкова лесно не се намират. От друга страна, хората като очакват, че бременната всеки момент може да ги зареже с перманентен болничен с повод или без, нормално е да предпочитат да си наемат човек и да почнат да го обучават от рано.

Точно заради такива изпълнения накрая ще гледат както писа някой по-рано 10 години назад. Вместо да се радваме, че има отлични условия за майчинство - 2, дори 3 години. Да, третата не се плаща, но ако имаш желание и възможност, пак може да я ползваш и се брои за стаж. В момента не съм в България, майчиството е 4 месеца ОБЩО (срещу 45 дни преди термин + година-две-три след това); няма вариант да си стоиш по-дълго вкъщи, дори без заплата. Ами искаше ми се да съм в България, плащала съм толкова години и с кеф щях да си почина една, следващия път. Работих до седмицата преди да родя. Не беше идеално, но не съм се и чак изгърбила. Ако бях болничен, щях да се врастна с дивана и да стана кит Завиждам, да не си помислите нещо друго

maldini88, по кодекс трябва да уведомиш работодателя кога ще ползваш отпуска си, за да ходиш на преглед, за въпросното “уведомление“ става въпрос, че ще се червиш. а и трябва да искаш документ от лекаря, че си била на преглед, иначе как ще удостовериш това.
не знам колко е масово да се уволняват бременни, чак толкова не ми се е набило в очите, но че има големи шефове-гадове също е вярно. ще ми се да вярвам, че са изолирани случаи.
аз най-доброто предложение за работа получих докато бях бременна, че и на интервю отидох с корема.  хората ми предложиха работата, разпитаха ме за плановете за отглеждането на детето (кога бих се върнала на работа и имам ли опции за гледане), разказаха ми те какви опции за работно време предлагат на майки с деца, т.е. има и нормални човеци.

Това и в развитите западноевропейски държави, които обичате да давате за пример, е така, да не говорим, че има и по-зле. Като си на изпитателен срок, могат винаги да те уволнят. Заместници не се намират лесно на хора, които няколко години вършат някаква по-специфична работа, такива, работили 2 месеца, може да ги смени всеки, подобен на тях. Усещат се работодателите много ясно как да намерят заместници на жени, които още не са навлезли в работата и се обучават, а вече са бременни. Хвърляш време, пари и труд за обучение, инвестиция за бъдещето, защото дефакто първите месеци имаш повече разходи, отколкото печалба от тази жена (поне при по-квалифициран труд), и се очаква при това положение да грееш от радост и с желание да ѝ плащаш осигуровките и част от болничните, да ѝ пазиш мястото, плащайки на още някой през това време, който наистина да върши работа, и да не можеш след това 3 години да я уволниш, дори и да не си върши работата. Ако има начин предварително да разберат, че някоя е бременна или че смята да забременява, хич няма да си губят парите и труда изобщо да я назначават за няколко месеца, ама крият при интервюто и после се оплакват от гадните работодатели, които като разбрали, че е бременна, казали на ценния кадър "чао".

Никъде не говоря за такова нещо.

Щом бременната се оплаква от нещо, има право на болничен и лекарят няма как да знае дали се преструва или не в доста от случайте. И да се преструва, нейна си работа, нищо незаконно не върши.

А жени като теб, които не знаят какво да правят със свободното си време и единствен смисъл намират в работата, ордени за това, че ходят бременни на работа, няма да получат. Да се утешават с удоволствието, което работата им носи.

Кой както си го направи. Но все още не разбирам защо си толкова гневна?! Не можеш да се разпореждаш с решенията на другите жени в тази ситуация, защото всичко, за което говоря, си е в рамките на допустимото.

АГ-тата издават амбулаторни листове след прегледите. Би трябвало да е достатъчно.

Не ми се е налагало да нося, както и да подавам уведомление. Просто предупреждавам колегите и шефа от кога до кога ще съм на преглед. Нито шефът, нито офис мениджърът, които се занимава с отпуските, са приритали за бумащината. Така де, не е като да ми се променя заплатата в зависимост от това дали има или няма документи за тия прегледи. Това, обаче става в малка фирма, където хората си имат доверие. Предполагам, че в някое по-голямо учреждение предпочитат всичко да е в писмен вид.

Моя позната беше кръвно обидена, когато шефът на новата и работа (която беше започнала познайте защо) я помоли да напусне сама, след като разбра че е бременна няма и месец след като започна работа. Оказа се че на същата длъжност предните 4-5 назначени преди нея са направили абсолютно същото - започват работа и няколко седмици по-късно се оказва че са бременни. На човекът му беше писнало перманентно да търси човек, назначава някого, обучи го и изведнъж излиза в болничен защото била бременна. Разбирам го и разбирам защо има работодатели, които не желаят да наемат жени. После се сърдим, че получаваме по-лоши условия на труд от мъжете.

sylviana, цитирай кода по който личните лекари или АГ-тата издават болничен лист по бременност, моля.
Спокойствие, движение, четене на книжки, подготовка за бебето, спокойно ходене на прегледи и т.н. можеш да си ги осигуриш и като ходиш на работа, въпрос на организация. Кодексът на труда е предвидим механизми за защита на бременните жени - например забрана да полагат нощен труд, регламентирано максимално работно време и т.н. В случаите в които бременността налага постелен режим се издава болничен лист на база причината, която изисква бременната да почива - високо кръвно налягане и т.н. и т.н. и т.н. Когато бременната и бебето са добре няма медицинска причина да не ходи на работа. Ако жената е свикнала да е професионално ангажирана и активна не би се чувствала комфортно да си седи дома 6-7 месеца и после 45 дни задължителен болничен и още минимум 12 месеца пак у дома. Това са приблизително 2 години, които за жена която възприема себе си като активен член на обществото и има по-различни възгледи (явно), са дълъг срок в който да не работи. Да не говорим, че има и финансово измерение, защото активните жени не се чувстват щастливи с парите, които изплаща държавата. И още много неща мога да изредя, но усещам че никога няма да се разберем. Вие си повтаряте едни и същи измислици и никакъв разумен довод не минава...

захара, излагаш се сериозно. Не ме познаваш, не ми приписвай някакви социални и емоционални недъзи. Ама изобщо не ме е срам и няма да се извинявам на никого, че имам семейство и наред с това работя. И явно не разбираш от толкова коментари до тук, че мързела, далавераджийството и скатащината са ми непонятни, не ги разбирам и не ги приемам. И като работеща жена има случаи, в които отнасям кофти отношение по подразбиране, защото например "всички като забременеят и излизат в болничен, за да ходят на плаж".
Престани да разводняваш темата с нападки на лична основа към хора, които не познаваш и нямаш основание да си правиш измислените заключения. Дай точни цитати от нормативни документи на страната ни, които подкрепят твърдението ти, че това което авторката иска на прави не е незаконно. Ако не можеш просто не говори глупости.