Моля за съвет относно човекът до мен!
Връзката започна януари месец тази година.
Всичко беше прекрасно в началото.
Той ми разказа как от 1..2 години ме харесва много и наблюдава всеки ден /работим в съседни сгради/ ,но аз никога не съм го забелязвала или поглеждала в разминаванията ни ….за което все още недоумявам как се е случило,тъй като той е много красив мъж, но в крайна сметка в някакъв момент ни се срещнаха погледите и така започна всичко.Той ми беше намерил телефона от някъде и ми звънна-представи се- изключително възпитано и любезно. Поговорихме кратко….после няколко случайни срещи навън, неангажиращи смс –и и така започна всичко…по цял ден разговори, комуникация…рязко излетяхме и беше голям щастие. Но разбира се хората са различни, с различни характери и когато не се познават достатъчно добре е възможно в различните ситуации да се получават недоразумения и търкания , при които ми направи впечатление, че той реагира много странно – млъква!
Първо аз изчаквах ден, два и оправях нещата – с разговор всичко се уточнява и коригира.Но това започна да става практика – всеки месец при дадена ситуация / обикновено дребна и ежедневна/ , в която аз реагирам за нещо, което ме е подразнило – той пак млъкваше…!
И така няколко пъти, в които дните ставаха все повече и повече –аз също мълчах….дните си минаваха – и накрая макар и да не чувствах вина за ситуацията / или поне ако не само моя/ - аз отново подавах ръка и подновявах комуникацията …като той едва ли не беше обиден защо не съм го направила по-рано – и той нямало да позволи да е все без вина виновен и през неговите очи – виновната съм аз – и аз трябва да оправя всичко. Той си имал достатъчно проблеми и грижи в работата, нямал нужда от допълнително напрежение, което аз съм създавала за щяло и нещяло…и позицията му беше категорична и твърда.
Преглъщах тази негова излишна твърдост- само за да сме заедно.Защото когато всичко е наред е прекрасно – той е страхотен, кара ме да се чувствам невероятно, прави жестове и то много за мен, личи си от всичко ,че много ме обича и е така наистина – усеща се!
И така до последната ситуация, в която след пак едно сдърпване за що-годе дребен повод, си разменихме някакви реплики и той ми каза, че вече било започнало да му дотяга всичко това, че ако през 2 седмици аз за супер дреболии съм се сърдела – по-добре било да се приключва.
От което аз се почувствах толкова обидена и засегната, че директно му казах ,че щом ще се напряга – от този момент да счита всичко за приключило и затворих телефона.
Не можах да преглътна това,че човек – зрял би казал нещо подобно на жената, която „уж” обича , вместо да се опита да изглади нещата…
И така 20 дни вече. Ни вест – ни нищо.
Помогнете със съвет, какво да направя – вече не знам?!
Виж целия пост
Връзката започна януари месец тази година.
Всичко беше прекрасно в началото.
Той ми разказа как от 1..2 години ме харесва много и наблюдава всеки ден /работим в съседни сгради/ ,но аз никога не съм го забелязвала или поглеждала в разминаванията ни ….за което все още недоумявам как се е случило,тъй като той е много красив мъж, но в крайна сметка в някакъв момент ни се срещнаха погледите и така започна всичко.Той ми беше намерил телефона от някъде и ми звънна-представи се- изключително възпитано и любезно. Поговорихме кратко….после няколко случайни срещи навън, неангажиращи смс –и и така започна всичко…по цял ден разговори, комуникация…рязко излетяхме и беше голям щастие. Но разбира се хората са различни, с различни характери и когато не се познават достатъчно добре е възможно в различните ситуации да се получават недоразумения и търкания , при които ми направи впечатление, че той реагира много странно – млъква!
Първо аз изчаквах ден, два и оправях нещата – с разговор всичко се уточнява и коригира.Но това започна да става практика – всеки месец при дадена ситуация / обикновено дребна и ежедневна/ , в която аз реагирам за нещо, което ме е подразнило – той пак млъкваше…!
И така няколко пъти, в които дните ставаха все повече и повече –аз също мълчах….дните си минаваха – и накрая макар и да не чувствах вина за ситуацията / или поне ако не само моя/ - аз отново подавах ръка и подновявах комуникацията …като той едва ли не беше обиден защо не съм го направила по-рано – и той нямало да позволи да е все без вина виновен и през неговите очи – виновната съм аз – и аз трябва да оправя всичко. Той си имал достатъчно проблеми и грижи в работата, нямал нужда от допълнително напрежение, което аз съм създавала за щяло и нещяло…и позицията му беше категорична и твърда.
Преглъщах тази негова излишна твърдост- само за да сме заедно.Защото когато всичко е наред е прекрасно – той е страхотен, кара ме да се чувствам невероятно, прави жестове и то много за мен, личи си от всичко ,че много ме обича и е така наистина – усеща се!
И така до последната ситуация, в която след пак едно сдърпване за що-годе дребен повод, си разменихме някакви реплики и той ми каза, че вече било започнало да му дотяга всичко това, че ако през 2 седмици аз за супер дреболии съм се сърдела – по-добре било да се приключва.
От което аз се почувствах толкова обидена и засегната, че директно му казах ,че щом ще се напряга – от този момент да счита всичко за приключило и затворих телефона.
Не можах да преглътна това,че човек – зрял би казал нещо подобно на жената, която „уж” обича , вместо да се опита да изглади нещата…
И така 20 дни вече. Ни вест – ни нищо.
Помогнете със съвет, какво да направя – вече не знам?!
Аз също, когато се скарам с някого предпочитам да замълча, но час два, максимум ден и след това, на спокойна глава и без много емоции, да си изясним позициите. Така, едностранно представени, нещата звучат недобре, но нека не забравяме, че има и друга гледна точка. 
