за него да имаш баш приятели не е необходимо, на него му стига да има познати и образно казано социален кръг от хора със сходни интереси, но по начин, по който не ставате чак "близки".
Колко често каните гости вкъщи?
- Публикувана: 1 авг. 2017, 12:33 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2018, 16:39 ч.
# 2 191
18 окт. 2017, 12:01 ч.
Ами представи си че имам представа как е точно с този пример, който даде. И пак си изтърпявах приятелите по доста повече от час като имах време, с удоволствие при това. Ами, не - не ми е понятно, наистина. Има малко хора, скоито винаги ми е приятно - близки приятели и роднини. Само тях каня, обичайно и с тях излизам навън (има и изключения разбира се, но за гостито - никога). Не мога да си представя как непознати хора ще ме натоварват по-малко от близките ми приятели с присъствието си.
Виж целия пост
Скрит текст: Така е, но има хора, които вместо хубава вечеря вкъщи ще предпочетат 2-3 бири навън. Просто така им харесва и няма лошо. Аз единственото, което не разбирам е като довод да не каниш гости да изтъкваш, че не можеш да изтърпиш никого повече от час-два. Наистина ми е непонятно, не е заяждане. Със сигурност това не е да си интроверт.
Кое му е толкова чудното? Има професии, в които буквално по цял ден около теб прелитат хора и е шумотевица. В университета като се случи да водя 2-3 упражнения едно след друго и главата ми бръмва до толкова, че искам после само тишина и спокойствие. Не, че не ми е приятно като цяло - аз много обичам да си общувам със студентите и много смях пада, ама си е какафония, прелитане от една на друга двойка, 3ма човека те питат различни неща по едно и също време, на един помагаш с едно, докато обясняваш на друг друго и след няколко такива часа си станал разноглед. И ако същия ден имам среща с приятелка, едва ли ще е я изтрая повече от час.
Представям си пък хората, които работят като продавачи, касиери и тн., през които прелитат стотици хора всеки ден. Сигурна съм, че след това не си мечтаят за купон и гости.
Понякога човек си изчерпва запаса от "социална енергия" рано рано и не му е до още социализация. Ако по начало е по-интровертен, този запас е още по-малък. Аз по природа не обичам шумни купони, като студентка не ходех по дискотеки. Винаги съм предпочитала да се виждам с приятели в по-тесен кръг и ако може сред природата. Най ми е приятно да сме си поговорили, да сме се посмяли и после да си се прибера вкъщи на тихо и спокойно. Продължителните гостувания с дни ме изтощават на ръба. Едни хора имат енергия за такива неща, други за други неща. Аз предпочитам да си избивам енергията в спорт.
Моя приятел е още по-интроверт независимо, че сред хора изобщо не личи, винаги е много усмихнат, общува си свободно, но за него да имаш баш приятели не е необходимо, на него му стига да има познати и образно казано социален кръг от хора със сходни интереси, но по начин, по който не ставате чак "близки". Аз, например, при все, че съм затворена обичах да се виждам с някои съседи на по чашка кафе и да си полафим, ама той никак не си пада по такива неща, би му било най-добре, ако може и да не си знаем имената със съседите. Характерът му си е такъв. Не е социопат.
Тъй като не съм над нещата, си правя сметката, че в къщи ще ми излезе и по-евтино, и по-качествено.
Представям си пък хората, които работят като продавачи, касиери и тн., през които прелитат стотици хора всеки ден. Сигурна съм, че след това не си мечтаят за купон и гости.
Понякога човек си изчерпва запаса от "социална енергия" рано рано и не му е до още социализация. Ако по начало е по-интровертен, този запас е още по-малък. Аз по природа не обичам шумни купони, като студентка не ходех по дискотеки. Винаги съм предпочитала да се виждам с приятели в по-тесен кръг и ако може сред природата. Най ми е приятно да сме си поговорили, да сме се посмяли и после да си се прибера вкъщи на тихо и спокойно. Продължителните гостувания с дни ме изтощават на ръба. Едни хора имат енергия за такива неща, други за други неща. Аз предпочитам да си избивам енергията в спорт.
Моя приятел е още по-интроверт независимо, че сред хора изобщо не личи, винаги е много усмихнат, общува си свободно, но за него да имаш баш приятели не е необходимо, на него му стига да има познати и образно казано социален кръг от хора със сходни интереси, но по начин, по който не ставате чак "близки". Аз, например, при все, че съм затворена обичах да се виждам с някои съседи на по чашка кафе и да си полафим, ама той никак не си пада по такива неща, би му било най-добре, ако може и да не си знаем имената със съседите. Характерът му си е такъв. Не е социопат.
# 2 192
18 окт. 2017, 12:05 ч.
Много точно.
Това ми е любимо още от дете.
А с годините пък съвсем не ми се водят общи разговори, даже доста неща изобщо не ме вълнуват и ме натоварват.
В работата умея да се изключвам, няма как.
Сесил, влез в темата за интровертите, да видиш как мечтаем да работим сами.
Но не винаги е възможно.
Google76, много добре го разбирам твоя приятел.
И аз предпочитам да нямам никакви по-близки отношения със съседи, колеги, даже и с доста роднини.
И ми е много добре така, нищо не съм изгубила.
The Black cat, ти ме конкурираш
, и аз като си изчерпя лимита от общуване, мога дълго да не искам да срещам никого. 
Виж целия пост
Защо, има хора интроверти, които наистина се чувстват по-добре сами. Нищо плашещо няма в това. И по-добре да го осъзнаят и практикуват, отколкото да се напъват да поддържат социални контакти изкуствено, защото така пък нищо свястно не се получава. Признавам, че напоследък, тъй като съм доста преуморена и в работата ми срещам много хора, някои от които неприятни, в почивните си дни предпочитам кротко да си седя у нас и никого да не виждам, да не поддържам разговор и да чета тихо книжка.
Много точно.
Това ми е любимо още от дете.
А с годините пък съвсем не ми се водят общи разговори, даже доста неща изобщо не ме вълнуват и ме натоварват.
В работата умея да се изключвам, няма как.
Сесил, влез в темата за интровертите, да видиш как мечтаем да работим сами.
Но не винаги е възможно.
Google76, много добре го разбирам твоя приятел.
И аз предпочитам да нямам никакви по-близки отношения със съседи, колеги, даже и с доста роднини.
И ми е много добре така, нищо не съм изгубила.
The Black cat, ти ме конкурираш
, и аз като си изчерпя лимита от общуване, мога дълго да не искам да срещам никого. 
# 2 193
18 окт. 2017, 12:10 ч.
Оооо, аз до преди година даже и на звънеца на вратата не обръщах внимание. Сега, понеже съм се ангажирала дейно с УС на входа, поне отварям вратата, че често ме търсят комшии "служебно".
Виж целия пост
# 2 194
18 окт. 2017, 12:11 ч.
Нели, как не разбираш?
С колегите може да ограничиш разговорите, даже да ги минимизираш до Добър ден и Довиждане.
С приятели, като се видите, нали трябва да си говорите? Не си казвате само здрасти и чао.
Това говорене ме натоварва, става ми досадно в едни момент.
Тук е разликата.
Виж целия пост
С колегите може да ограничиш разговорите, даже да ги минимизираш до Добър ден и Довиждане.
С приятели, като се видите, нали трябва да си говорите? Не си казвате само здрасти и чао.
Това говорене ме натоварва, става ми досадно в едни момент.
Тук е разликата.
# 2 195
18 окт. 2017, 12:16 ч.
Ами не го разбирам, никога не съм работила работа, в която да не съм принудена да говоря повече от Здрасти и Чао с колегите, налага се просто. Да не говорим пък в университета, както каза Гугъл - абсурд просто. А с добри приятели може и да си помълчите понякога, все пак обикновено хората се събират със себеподобни. А и в единия случай говориш по задължение, а в другия - за удоволствие, по теми които те вълнуват наистина. НЕ разбирам как може първото да ти е ОК, а второто да те натоварва. Оставам с впечатление че имаме различни определения за "приятел" с много хора. Аз случайни хора у дома не пускам, само мои и на ММ добри приятели. С останалите ако трябва да се видим не е у нас, нито у тях, а навън. Но с наистина близки хора няма как да ми е натоварващо да си говоря или мълча.
Виж целия пост
Нели, как не разбираш?
С колегите може да ограничиш разговорите, даже да ги минимизираш до Добър ден и Довиждане.
С приятели, като се видите, нали трябва да си говорите? Не си казвате само здрасти и чао.
Това говорене ме натоварва, става ми досадно в едни момент.
Тук е разликата.
С колегите може да ограничиш разговорите, даже да ги минимизираш до Добър ден и Довиждане.
С приятели, като се видите, нали трябва да си говорите? Не си казвате само здрасти и чао.
Това говорене ме натоварва, става ми досадно в едни момент.
Тук е разликата.
# 2 196
18 окт. 2017, 12:19 ч.
Малко встрани от гостите - аз също имам интровертни периоди, не ме плаши самотата, може би защото рядко ми се случва (така се опитаха да ме затапят преди години - че ми е лесно да говоря, защото около мен винаги имало хора 
)
Обаче в моята работа се оказва, че нежеланието да участваш в клюкарски кръгове пречи на работата, т.е. информацията се свежда на принципа кой кому е приятен. Искрено завиждам на онези, които могат да си позволят да минимизират разговорите. Разбира се, този маниер тръгва от началниците
Виж целия пост
)Обаче в моята работа се оказва, че нежеланието да участваш в клюкарски кръгове пречи на работата, т.е. информацията се свежда на принципа кой кому е приятен. Искрено завиждам на онези, които могат да си позволят да минимизират разговорите. Разбира се, този маниер тръгва от началниците
# 2 197
18 окт. 2017, 12:21 ч.
Ами за първото нямам избор, дори да не съм ОК. Затова свеждам разговорите до минимум. Без лични такива.
За второто - да, за теми, които са общи, но все пак в един момент, както е писала Хай Спийд, също ми идва предела на общуването, изчерпва ми се социалната енергия и предпочитам да си тръгна.
Виж целия пост
За второто - да, за теми, които са общи, но все пак в един момент, както е писала Хай Спийд, също ми идва предела на общуването, изчерпва ми се социалната енергия и предпочитам да си тръгна.
# 2 198
18 окт. 2017, 12:22 ч.
Бихте ли ме насочили към темата
Виж целия пост
Сесил, влез в темата за интровертите, да видиш как мечтаем да работим сами.
Но не винаги е възможно.
Но не винаги е възможно.
Бихте ли ме насочили към темата
# 2 199
18 окт. 2017, 12:26 ч.
Бихте ли ме насочили към темата
Заповядай!
http://old.bg-mamma.com/?topic=980056;topicrefid=20
Виж целия пост
Сесил, влез в темата за интровертите, да видиш как мечтаем да работим сами.
Но не винаги е възможно.
Но не винаги е възможно.
Бихте ли ме насочили към темата
Заповядай!
http://old.bg-mamma.com/?topic=980056;topicrefid=20
# 2 200
18 окт. 2017, 12:30 ч.
Точно. Когато съм в заведение, ставам, пожелавам приятна вечер и готово.
Виж целия пост
Ами за първото нямам избор, дори да не съм ОК. Затова свеждам разговорите до минимум. Без лични такива.
За второто - да, за теми, които са общи, но все пак в един момент, както е писала Хай Спийд, също ми идва предела на общуването, изчерпва ми се социалната енергия и предпочитам да си тръгна.
За второто - да, за теми, които са общи, но все пак в един момент, както е писала Хай Спийд, също ми идва предела на общуването, изчерпва ми се социалната енергия и предпочитам да си тръгна.
# 2 201
18 окт. 2017, 12:35 ч.
Аз поначало не обичам дългото заседяване на маса, просто ме изнервя. В случаите, когато по протокол трябва да седя като домакиня, още повече. Наистина има случаи, в които обядът е преливал във вечеря у нас. С годините започнах да съм повече егоист и да се съобразявам със собствените си предпочитания. Имаше време, когато всеки, с когото искахме да общуваме, задължително го канехме у нас на гости. В един период не работех и беше ок. Сега - абсурд. Всичките ми познати и те са така, на никого не се сърдя.
Виж целия пост
# 2 202
18 окт. 2017, 12:36 ч.
Въпросът не бе дали е по-лесно/приятно на заведение или не, а как е възможно и приятелите си да не можеш да търпиш по принцип повече от час. Систематично, не веднъж. Аз като имам такъв ден не искам да виждам никого, нито у нас, нито на заведение. Понякога и по телефона не ми се говори като съм много уморена или просто имам желание да се поусамотя. Но по принцип да си така, да търпиш по-лесно колеги отйолкото приятели - съжалявам, но това не са приятели. Има хора, които нямат приятели, познавам такива. Но още не разбирам как е възможно. А като става дума пък за наистина близки роднини съвсем ми става непонятно,
Виж целия пост
# 2 203
18 окт. 2017, 12:37 ч.
Мислех, че общувате със сходни на Вас хора, т.е. които няма да се заседят до среднощ на гости и имате достатъчно общи теми, та да не се отегчите едни други. Или не е така?
Виж целия пост
# 2 204
18 окт. 2017, 12:38 ч.
Ами представи си че имам представа как е точно с този пример, който даде. И пак си изтърпявах приятелите по доста повече от час като имах време, с удоволствие при това. Ами, не - не ми е понятно, наистина. Има малко хора, скоито винаги ми е приятно - близки приятели и роднини. Само тях каня, обичайно и с тях излизам навън (има и изключения разбира се, но за гостито - никога). Не мога да си представя как непознати хора ще ме натоварват по-малко от близките ми приятели с присъствието си.
Не ти е понятно, защото не си такъв тип човек. Явно шума и многото приказване и обясняване не те изморяват изобщо и после ти се говори още. Това си е черта на твоя характер. По същия начин, по който аз имам страх от кучета, а други хора мачкат непознати кучета без да усетят и дребен дискомфорт - те не ме разбират, аз не разбирам тях, но приемем, че и двете състояния са нормални и толкова.
milittana, абсолютно те разбирам, аз също не мога да издържа дълго на маса - хващат ме всички бесове и пада голямо въртене.
Виж целия пост
Скрит текст: Така е, но има хора, които вместо хубава вечеря вкъщи ще предпочетат 2-3 бири навън. Просто така им харесва и няма лошо. Аз единственото, което не разбирам е като довод да не каниш гости да изтъкваш, че не можеш да изтърпиш никого повече от час-два. Наистина ми е непонятно, не е заяждане. Със сигурност това не е да си интроверт.
Кое му е толкова чудното? Има професии, в които буквално по цял ден около теб прелитат хора и е шумотевица. В университета като се случи да водя 2-3 упражнения едно след друго и главата ми бръмва до толкова, че искам после само тишина и спокойствие. Не, че не ми е приятно като цяло - аз много обичам да си общувам със студентите и много смях пада, ама си е какафония, прелитане от една на друга двойка, 3ма човека те питат различни неща по едно и също време, на един помагаш с едно, докато обясняваш на друг друго и след няколко такива часа си станал разноглед. И ако същия ден имам среща с приятелка, едва ли ще е я изтрая повече от час.
Представям си пък хората, които работят като продавачи, касиери и тн., през които прелитат стотици хора всеки ден. Сигурна съм, че след това не си мечтаят за купон и гости.
Понякога човек си изчерпва запаса от "социална енергия" рано рано и не му е до още социализация. Ако по начало е по-интровертен, този запас е още по-малък. Аз по природа не обичам шумни купони, като студентка не ходех по дискотеки. Винаги съм предпочитала да се виждам с приятели в по-тесен кръг и ако може сред природата. Най ми е приятно да сме си поговорили, да сме се посмяли и после да си се прибера вкъщи на тихо и спокойно. Продължителните гостувания с дни ме изтощават на ръба. Едни хора имат енергия за такива неща, други за други неща. Аз предпочитам да си избивам енергията в спорт.
Моя приятел е още по-интроверт независимо, че сред хора изобщо не личи, винаги е много усмихнат, общува си свободно, но за него да имаш баш приятели не е необходимо, на него му стига да има познати и образно казано социален кръг от хора със сходни интереси, но по начин, по който не ставате чак "близки". Аз, например, при все, че съм затворена обичах да се виждам с някои съседи на по чашка кафе и да си полафим, ама той никак не си пада по такива неща, би му било най-добре, ако може и да не си знаем имената със съседите. Характерът му си е такъв. Не е социопат.
Тъй като не съм над нещата, си правя сметката, че в къщи ще ми излезе и по-евтино, и по-качествено.
Представям си пък хората, които работят като продавачи, касиери и тн., през които прелитат стотици хора всеки ден. Сигурна съм, че след това не си мечтаят за купон и гости.
Понякога човек си изчерпва запаса от "социална енергия" рано рано и не му е до още социализация. Ако по начало е по-интровертен, този запас е още по-малък. Аз по природа не обичам шумни купони, като студентка не ходех по дискотеки. Винаги съм предпочитала да се виждам с приятели в по-тесен кръг и ако може сред природата. Най ми е приятно да сме си поговорили, да сме се посмяли и после да си се прибера вкъщи на тихо и спокойно. Продължителните гостувания с дни ме изтощават на ръба. Едни хора имат енергия за такива неща, други за други неща. Аз предпочитам да си избивам енергията в спорт.
Моя приятел е още по-интроверт независимо, че сред хора изобщо не личи, винаги е много усмихнат, общува си свободно, но за него да имаш баш приятели не е необходимо, на него му стига да има познати и образно казано социален кръг от хора със сходни интереси, но по начин, по който не ставате чак "близки". Аз, например, при все, че съм затворена обичах да се виждам с някои съседи на по чашка кафе и да си полафим, ама той никак не си пада по такива неща, би му било най-добре, ако може и да не си знаем имената със съседите. Характерът му си е такъв. Не е социопат.
milittana, абсолютно те разбирам, аз също не мога да издържа дълго на маса - хващат ме всички бесове и пада голямо въртене.
Препоръчани теми