болен в семейството

  • 10 001
  • 41
Здравейте, в семейството ми има много болен човек. Този човек успя за една година да съсипе живота ни. Първо, болестта му е страшно тежка и кажи речи нелечима, смъртоносна. Второ,  постоянно изникват непредвидени обстоятелства, досега няма нито един истински завършен цикъл на химио. Трето, този човек е с ужасен характер и няма никакви навици да се грижи за себе си. Той винаги е прав за всичко. Оказа се, че освен от собствената си професия е и най-големият специалист по конкретното онкологично заболяване, което има и изобщо по всичко. Лекарски предписания спазва само доколкото  е удобно. Лекуваме го в чужбина, защото в България медикаментите, които са подходящи за него, не са достъпни все още. Всичко това беше организирано от сестра ми, която е много привързана към него.
Поради нежеланието му да ходи на лекар, преди две седмици получи срив (стана му лошо от химиото докато е бил сам, е повръщал и се е нагълтал с вода и повърнато, но му беше лошо дни преди това и при всякакви кандърми и молби не се нави да отиде на лекар.). От това преживяване на всичкото отгоре влезна в болница в интензивното, като всички бяхме извикани, защото той можеше да не изкара нощта. Пак прескочи пропастта стабилизира се и го изписаха. Но сега има психоза дали от медикаментите /успокоителните, дали от самия огромен шок. Тази психоза освен властен и агресивен какъвто си беше, го прави и неадекватен, но и страшно заядлив. Смята другите за луди а себе си за нормален. Аз съм сега свещена крава, защото съм бременна, мен не ме напада, но говори ужасно грозни неща за сестра ми и майка ми, на които със своята глупост съсипа лятото, а със своето гнусно поведение месеци наред тормозеше сестра ми. Сега говори ужасни неща за тях какви били принцеси, преди беше, че искат да го отровят. това е страшен шок за сестра ми, която всичко направи за да уреди лечението му в чужбина и също така тя го спаси от последния епизод, да не говоря какъв шок беше за нея, как му е спала до леглото и тн.

Не знам как да се държа с него и какво д му казвам, когато се опитвам да му обясня ситуацията, той решава, че и аз съм луда (като майка ми и сестра ми), но не мога да поддаквам на гнусотиите му. Сега последно след сума ти превземки и прищевки с неговите умирания и кое как искал да яде и тн, майка ми и сестра ми излезнали малко да се разтушат, той ми пише за двете принцеси еди кво си, все едно те са му длъжни. Постановката е, че всички са му длъжни да му угаждат и да се грижат, но той не е длъжен за нищо никому, изпълнява лекарските предписания както му изнася. Ако не се подчиниш, става агресивен. Да пукне дано, не го обичам този човек, винаги е бил с психика на насилник, но си мислих, че поне сестра ми я обича. сега виждам как не му пука и спокойно си я съсипва. ненавиждам го с цялото си сърце и не мисля, че е само от психозата, той винаги е бил нарцис, егоист и насилник. гнусен и разрушителен човек, без капчица скромност или мисъл за някой друг.
Виж целия пост
# 1
Много си ядосана и  изтормозена преди това.Не  съм била на твое място.
Вероятно виждаш нещата обективно,но какво може да ти помогне форумът,не знам.За  мой  късмет не съм имала досег с такива хора,починаха близки,но нито един не е прехвърлял върху другите такива емоции,всички  си носиха кръста и  пазеха околните от себе си.
Съжалявам,че изживяваш това.Освен да освободиш напрежението тук не  виждам какво друго ще помогне.
Виж целия пост
# 2
Моята ситуация не е тежка, защото мен ме държат настрани, да не би нещо с бремеността ми ала бала. самият той ме държи настрани и ме щади. Но ме хваща голям яд на него въпреки това.


Ами, и аз не знам, не знам как да се държа с него, че да проумее какви ги върши. Като общувам с него с добро, той ме смята за "доверен човек" и само ми доверява гадни работи за сестра ми и майка ми. опитвах се да му покажа алогизми в твърденията за да види, че не е добре. Сега е по-спокоен, вече не мисли, че искат да го убият, но сега смята, че изобщо не го гледат, че се бил молил с дни за инхалатор и какво ли не (което категорично не е вярно), постоянно всички се втурват да купуват всичко предписано от лекар, а той даже не иска да отиде на контролен преглед или да го види семейния лекар, за психиатър да не говорим. в момента го наблюдаваше само онколог и твърдят, че не е рядко явление след болница да развие такова състояние, и от шока.. Изгони общия лекар от къщи, с думите, че е свободен човек.

Просто не знам как да го вразумя да се осъзнае и да се кротне и поне да не прави ситуацията още по-сложна. Заради проблемите, не рака, а проблемите с нагълтването на вода и почти умирачката, му казаха,че е категорично забранено да пуши. Ние се опитвахме , но просто няма начин, то полиции, то на приятели ще звъни, фашисти сталин, не знам какво. Нека да пуши. Но за всяко нещо е така, ако недай си боже не му е по щенията --фашисти, полиция, правата на човека. После "ама те не ме гледат". Знам, че сега просто не е добре психически, но много ме е яд на него, защото цял живот си е бил манипулатор. Сега просто вече е безпомощен, крехък и болен манипулатор и от една седмица е и не на себе си психически.
Виж целия пост
# 3
В моето семейство също има болен възрастен човек на легло. Аз. Аз не помагам, така че не се оплаквам, но те разбирам напълно. Не си виновна за начина по които се чувстваш. Дано се свършва бързо. Като няма друг начин смъртта е за предпочитане.
Единственото хубаво е че във вашето семейство се подкрепяте. В моето не е така и драмата е още по-голяма.
Виж целия пост
# 4
А не можеш ли да се дистанцираш от ситуацията ,предвид че си бременна?
Не може ли да бъде изпратен обратно,щом не изпълнява лекарски препоръки?
Не може ли да му се дава успокоително,тайно,да не ви тормози?
Виж целия пост
# 5
Един болен може наистина да разсипе цялото семейство покрай себе си. Главната причина е, че хората смятат всички едва ли не за безсмъртни и че може нещо да се направи. А понякога не може. Съответно понякога наистина трябва да се замислят- какви са целите на лечението и какво наистина може да постигне. Какви са целите на самия човек. Може пък само да иска комфорт, без да се бори за повече години.

Та така, за мен няма смисъл да се юркат, все едно ще спасят живота на млад човек. Мачът вече е свирен общо взето, налейте по едно на всички и не си скъсявайте собствения живот за някой, който вече е изживял своя. Понякога хората трябва да бъдат оставяни на съдбата си. А и да се осъзнаят, че вече са на изхода и да се готвят, не да се вкопчват.

По отношение на човека- гледайте го, все едно е дете на 2-3. Без много съзнание. Не го вземайте насериозно, не го слушайте. Питайте лекарите за успокоителни. Създавайте му хубави преживявания. Нека си пуши- и да пие, ако може. При тази ситуация може направо да не изтрезнява, ако иска. Бе изобщо- карайте да върви, нищо не може да се направи. Гласувайте си свобода. Няма да се кротне, няма да се осъзнае, особено ако прекалявате с леченията. Оставете го и си гледайте своя живот. А, и не го слушайте какви ги говори, всички говорят ужасии.

И не слушайте и вие прекалено лекарите- те взимат пари, за да лекуват. Но всъщност каква ви е целта? Нали се сещате, че качеството на живота му е много ниско. Та изяснете си за какво точно се борите. И ако няма за какво- както казах, всички си налейте по едно, а на него- двойно. Той и наркотици може да взима, без да си навреди...
Виж целия пост
# 6
Относно психичното му здраве - може някой от вас да се консултира с психиатър и да му опише състоянието на болния. Самите психиатри правят посещения по домовете.

Какви са прогнозите му, има ли реален шанс, или само се удължава агонията? Той наясно ли е с прогнозата? Зад тези капризи и нежеланието да се ходи на доктор стои един огромен страх от смъртта. Всички (ще) реагираме различно, неговият начин за справяне е като привлича внимание и тормози околните. Щом е избирателен, значи има някакъв контрол върху поведението си.

Той има ли желание да се лекува всъщност? Говорили ли сте за това? Може по-добър вариант за него е просто да бъде оставен на мира, да се поддържа удобството му, доколкото е възможно. Това включва да не се ограничава от пушене и подобни. Когато знаеш, че ти остават месеци, вече не виждаш смисъл в това да се ограничаваш, лишаваш и тормозиш.

Другото, което мога да препоръчам, е консултация тук:

http://www.sbaloncology.bg/bg/patients/medical-psychology.html

По-смислен съвет от моя могат евентуално да ти дадат в темата за рака:

http://old.bg-mamma.com/?topic=970326

Много съжалявам за това, което преживявате.
Виж целия пост
# 7
кристина,  Cry Cry дано никът ти не е набор и дано оздравееш Praynig т много ми е мъчно.

  аз такова нещо не съм виждала никога, първо самото лечение е ужасно, той през какво ли не мина. и уж все най-доброто и все не помага. То не бяха операции, химиота, сега това с удавянето ни вкара във филм, а с лудването вече направо...

Лиола, даваме му по лекарско предписание , мъничка доза успокоително, което е и за психози, изписано ни от неговия онколог. Това го прави спокоен, но продължава да говори гадости, просто спокойно и на ушенце и още не са му наместени чарковете чисто логически.  Но наистина много помогна. Надяваме се да е временно поне лудването, иначе за другото той просто цял живот си е бил такъв.
Ами ние се притесняваме да го върнем в България, но той много настоява вместо поне да си дочака контролният преглед. Та сега накрая майка ми ще ходи с него обратно, и ще се опитва да го изръвти да се види там с нашия семеен лекар. Става дума за човек, който точно на 20ти юли ни бяха казали, че ще умре в прав текст и не смеем да го оставяме сам. Освен това в България няма неговото лекарство, та сега идеята е да се прибере там и да се възстанови и засили физически и дай Боже психически, и после ако може да се върне за химио, защото в България пък съвсем значи смъртна присъда. Лекарството, което позлват там по протокол, не му действа вече.

Аз се опитвам да се дистанцирам, но се лашкам между това, че не знам колко му остава и ако почине без да сме си общували, ще съжалявам много, и отвращението и гнева си към него, когато си общуваме. Просто много искам нещо хубаво да си казваме, което да запомня, а не да ми злослови.
Също така, когато разбрах, че чакам момченце, предложих да кръстя сина си на него от уважение и почит, но сега ме е страх. Искам съвсем различна съдба и характер за сина си.
Виж целия пост
# 8
Sirena e права, за съжаление.
Съсем наскоро видях как една съседка и майка й  се разбиха заради брат й, в същото положение.
Лошото е, че децата гледаха.
И аз съм в подобно положение /не толкова тежко/.
Въобще - много е тежко за роднините на болния. Преминават от агресия в депресия, а накрая може да се стигне до тежки заболявания и смърт. Да, говоря за гледачите, не за болния. При първа възможност започнете да посещавате психолог!
В никакъв случай не кръщавай детето на него!
Ти се изяждаш от чувство на вина, а няма за какво. Няма да получиш добрата дума.
И мъжът ми беше така, лашка се, лашка се, оттам и нас ни лашка, добре че най-накрая му дойде акъла какво трябва да се направи с баща му, ама още има колебания.
На какво чудо се надява, като той никога не му е бил истински баща, не знам. Може би такова е човешкото сърце.
Виж целия пост
# 9
И у нас има болен. Свекърва ми заради  коксартроза  вече 15 г. е на инвалиден стол и на легло. В последно време  е само на легло.  С памперси е. Всички се грижим за нея, защото пък тя много е направила за нас. Само че за разлика от твоя близък, тя осъзнава всичко,  извинява се непрекъснато, че натоварва близките си.  Никой не е канил болестта и никой не е застрахован.
Виж целия пост
# 10






За сипването най-много ми хареса. Simple Smile аз не смея като бременна да си сипвам, но пък живот и здраве след раждането ще се възползвам.
Виж целия пост
# 11
Аз съм здрава. Исках да напиша ад. Ех че  гаден тел. Сори, че те натъжих излишно. Сирен е права напълно.
Виж целия пост
# 12
Скрит текст:
Относно психичното му здраве - може някой от вас да се консултира с психиатър и да му опише състоянието на болния. Самите психиатри правят посещения по домовете.

Какви са прогнозите му, има ли реален шанс, или само се удължава агонията? Той наясно ли е с прогнозата?
Зад тези капризи и нежеланието да се ходи на доктор стои един огромен страх от смъртта.
Скрит текст:
Всички (ще) реагираме различно, неговият начин за справяне е като привлича внимание и тормози околните. Щом е избирателен, значи има някакъв контрол върху поведението си.

Той има ли желание да се лекува всъщност? Говорили ли сте за това? Може по-добър вариант за него е просто да бъде оставен на мира, да се поддържа удобството му, доколкото е възможно. Това включва да не се ограничава от пушене и подобни. Когато знаеш, че ти остават месеци, вече не виждаш смисъл в това да се ограничаваш, лишаваш и тормозиш.

Другото, което мога да препоръчам, е консултация тук:

http://www.sbaloncology.bg/bg/patients/medical-psychology.html

По-смислен съвет от моя могат евентуално да ти дадат в темата за рака:

http://old.bg-mamma.com/?topic=970326

Много съжалявам за това, което преживявате.

Може и да греша, не съм психолог. Но си мисля, че човек, който има страх от смъртта и е сериозно болен, не би имал описаното поведение. Явно просто е темерут човек. Манипулира хората и даже ги тормози.
Лично аз не бих изтърпяла такова поведение и отношение. Гледала съм болен човек на легло 7 години. Понякога е до характер, но и самото заболяване сигурно влияе на психиката.

Скрит текст:
Имах колежка, която гледаше болния си мъж. Имаше подобно поведение, че и по-лошо. Неспазване на предписани лечения, непиене на лекарства. Жена му го гледаше максимално добре, а той я обиждаше, унижаваше и дори я удряше. Цял живот не се бяха разбирали много добре. Накрая търпя известно време и напусна апартамента. Остави го сам да се оправя. Ела да видиш ония как започнал да умолява и да се извинява. Остави го сам 2 седмици и накрая склони и се върна, защото и станало жал. Но все пак му станало ясно, че тя единствения човек на който може да разчита и ако си отиде ще буквално ще мизерства и изгние.
Виж целия пост
# 13
bodybeautiful, болен човек (и то толкова много) е по-вероятно да стане нетърпим и всички кофти черти на характера му да изпъкнат, отколкото да стане мирен и кротък. Искаше ли той изобщо да ходи в чужбина и да прави тези химии, или вие го убедихте (т.е. изнудихте емоционално)? Вярно, че самото заболване влияе на психиката, но постоянното дуднене от близките - "не прави това", "яж онова", "пий едикакво си", "отиди да те прегледа едикой си", "това е добро за теб, а онова ти вреди" е способно и напълно нормален човек да докара до лудост. Разбирам те и ти съчувствам, но по-добре разбирам баща ти.
Виж целия пост
# 14
Иска да живее, но не е достатъчно силен да изтърпи лечението. От този вид рак почина наша позната лекарка. Мислех, че няма алтернатива.
Семейството ти е страхотно и много се борите. При нашия болен лечение няма защото е старческа слабост и не може да ходи. Не вижда и не чува, не го лекуваме, но проявява същите капризи по отношение на храната. Абе гадна работа, безсмислена и мъчителна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия