болен в семейството

  • 10 001
  • 41
# 30
По време на една химиотерапия баща ми направи много остра психоза- не ни познаваше, дърпаше шкафчето на секцията в хола и ме питаше какво съм направила с тоалетната. Говореше несвързано. Първият психиатър му изписа успокоителни и сироп, от който пък се въртеше в кръг. Втория налучка лекарствата. След 5-6 дни почна да идва с акъла си, до 10 се беше възстановил напълно.
Не съм сигурна, че това, което се случва с вас също е психоза..
при нас вече се нормализираха нещата с психозата , логически вече е адекватен, няма параноя, но другите проблеми си стоят. И  неговото поведение, и неговото заболяване. Като малките деца...
Виж целия пост
# 31
           Кураж, момиче!
                      Ето, кризата е преминала...
Виж целия пост
# 32
Имам опит с болен в семейството, наистина се променят, макари не всички и не толкова драстично. Аз ги разбирам. Да чуеш такава диагноза е може би най-ужасното нещо на света. Човек се пита "защо аз, защо на мен, защо другите са здрави, а аз не" и други подобни. Това води до леко озлобление, а като прибавиш и страха от неизвестното и от смъртта съвсем се скофтя картинката. Дори аз, в мъката си, съм се усещала променена, изнервена и гневна на  целия свят.
Виждам, че отношенията на авторката с баща и по начало не са добри, но все пак нека се опита да го приеме с повечко търпение и разбиране. Ако ли и е толкова трудно, да се дистанцира доколкото и е възможно. Виждам, че е бременна и явно хромоните доплнително и влияят и изнервят.
Виж целия пост
# 33
Имам опит с болен в семейството, наистина се променят, макари не всички и не толкова драстично. Аз ги разбирам. Да чуеш такава диагноза е може би най-ужасното нещо на света. Човек се пита "защо аз, защо на мен, защо другите са здрави, а аз не" и други подобни. Това води до леко озлобление, а като прибавиш и страха от неизвестното и от смъртта съвсем се скофтя картинката. Дори аз, в мъката си, съм се усещала променена, изнервена и гневна на  целия свят.
Виждам, че отношенията на авторката с баща и по начало не са добри, но все пак нека се опита да го приеме с повечко търпение и разбиране. Ако ли и е толкова трудно, да се дистанцира доколкото и е възможно. Виждам, че е бременна и явно хромоните доплнително и влияят и изнервят.

Да, имало е периоди, в които не сме били близки, и като цяло сме с доста различни възгледи по много неща, но от известно време правя всичко възможно, за да общувам с него, да се виждаме и тн.   Страх ме е, че ако не общуваме сега, ще съжалявам цял живот. Сега като чета темата и на по-спокойно състояние си давам сметка, че на човека не му е до моите превзети желания за "хубаво общуване" и филмови сцени. Първо просто не беше добре психически. Грешката е моя, защото баща ми не е длъжен да общува по начин, който на мен ми харесва. Това е екзистенциален момент за всеки и човекът го боли, страх го е, не е с всичкия си, объркан е и тн, тази болест е истинско чистилище за болния.  Мен никой не ме кара нищо да правя и не иска нищо от мен, освен да се разкарам и да пазя себе си. други са го поели. на мен ми е много мъчно, че го губя, същевременно ме хваща гняв, че нещата не отговарят на моите инфантилни лигави представи за "баща-дъщеря" разговори. На човека не му е до това.
Виж целия пост
# 34
Не се занимавайте с него ако можете го оставете да се лекува сам с неговата агресия.Такъв човек не заслужава това което правите за него!!!
Виж целия пост
# 35
Не се занимавайте с него ако можете го оставете да се лекува сам с неговата агресия.Такъв човек не заслужава това което правите за него!!!
Бях много афектирана като пуснах темата. Нещата сега продължават да са много тежки, но човекът се оправи психически. За съжаление физически продължава да няма прогрес. Явно от болницата се развива параноя, не знам, но сега ми е кофти, че го обвинявах, когато той не е бил на себе си. Но и аз нямам опит. И ми е виновно, че пуснах тази тема. Просто е много безмилостна тази болест , медицината не е дръпнала, уви.
Виж целия пост
# 36
Няма за какво да се чувстваш виновна. Перфектни хора 24/7 няма, ако са подложени на стрес - съвсем. А болестите са изпитание за всички.
Виж целия пост
# 37
Нямаш вина, било ти е тежко, направила си тема. Ние сме нормални хора, не свръх човеци.
Виж целия пост
# 38
И при нас положението никак не е розово.Днеска Свекъра е бил отново на скенер на стомаха и отново има 6 малко образования в коремната кухина  .За 3 години 4 пъти го оперират от такива образования и всеки път уж са ги изчистили и пак след няколко месеца започват да порастват . От последната операция е минало доста малко време и пак ги има  .Още от първата операция нещо се е спукало и са му казали ,че за злокачествени образования ,не се влияят от химиотерапията и лъчетерапия ,Последния път са доста големи тези образования ,дори да ги снимали .Извадиха му далака,единия бъбрек ,,част от червото и не става по добре .Какво ще последва ,ако спре с операциите ? Някой знаели нещо ,с което може да се лекуват такива кисти ( не съм сигурна дали точно така се казват ) лекарство или нещо друго . Опериран е в Габрово два пъти и два пъти в Плевен   .Комай само се удължава болката и времето   .
Виж целия пост
# 39
Ани, удължават времето, обикновено идеята е и да намалят болката и да облекчат положението, доколкото е възможно. Ако не беше започнал операциите, можеше и да не оцелее досега. Злокачествените затова са злокачествени - защото винаги има риск да се появят отново някъде. Докторът по-точно може да ти обясни какво следва ако спре с операциите, най вероятно ще растат, симптомите зависят от кои органи са останали да засегнат. Каква е диагнозата, та не се влияе нито от лъче нито от химио?
Виж целия пост
# 40
Бях много афектирана като пуснах темата. Нещата сега продължават да са много тежки, но човекът се оправи психически. За съжаление физически продължава да няма прогрес. Явно от болницата се развива параноя, не знам, но сега ми е кофти, че го обвинявах, когато той не е бил на себе си. Но и аз нямам опит. И ми е виновно, че пуснах тази тема. Просто е много безмилостна тази болест , медицината не е дръпнала, уви.

Разбираемо е, не се обвинявай. Ако те разстройва темата, помоли модератор да я заключи. Hug
Виж целия пост
# 41
Виждам, че скоро не е писано по темата,но ще се радвам, ако някой ми помогне. Чакам хистология за дъщеря ми и ще се побъркам. Лекарите прогнозират най лошото. Как да се справя? Ако желаете можете да ми пишете на petkova_r@ abv.bg
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия