Дистанцията в двойката

  • 9 482
  • 67
# 60
Аз не припадам, но ми се отразяват много зле психически.
Но като исках да съм родител стиснах зъби. Няма лесно в тоя живот.
Утре ще падне детето и ще си разбие главата, ние ще припаднем и да се оправя само...
И аз съм така, отразява ми се зле като видя не само кръв, но и повръщано и т.н. , но стискам зъби, ако съм сама. Ако мъжът ми си е вкъщи, той си ме познава и директно поема той.
И от мен самата направо си ме е гнус от рана. Имах голяма рана от операция, която не зарастваше и се наложи да я промивам с антибиотична паста вкъщи. Добре, че е съпругът ми, да ми я промива, аз само си затварях очите. Е, ако нямаше кой друг и сама щях да си я промивам.
Виж целия пост
# 61
...всеки път, когато децата са се пребивали, съм превръзвала набързо раната, пък мм ги е карал до болницата да ги залепят - допълваме се, не се дублираме...
Някои родители примерно са на работа, лекар, зъболекар, и другият ги прибират от градина или ги гледа. Няма как и двамата да са непрекъснато с децата си, за да се допълват. Поне на мен ми се струва невъзможно чак толкова да е скъсена дистанцията, че да не се отделят един от друг.

Не виждам връзка с поведението на луди хора, така че няма нужда да намесваме психото.

Виж целия пост
# 62
Не се сърди, човече, не това имах предвид с изравняването на правата, а това, че много жени искат сякаш мъжът им, присъствайки на раждането, да поеме част от тежестта му, да е съпричастен с болката и трудния момент. Хубаво, ако мъжът носи на кървища и не му пука, иска да е там – супер. На, ако знам, че на мъжа ми му става зле от кръв, да го карам зорлем да присъства, си е жив садизъм.
И аз си мислех, че са превземки, но имах случай да ми се докаже, че е истина. Има хора, на които им призлява от кръв, рани, медицински манипулации и това си е.
В екстремни ситуации, не съм го пробвала моя половин дали ще успее да стисне зъби и да не припада.Simple Smile
Виж целия пост
# 63
Едно е да седи и да гледа, друго - да ражда Simple Smile
Няма как да има равенство, затова не мисля, че го правят с тази цел.
Колкото до съпричастността, не виждам нищо лошо, все пак става дума за общото им дете.
Говорила съм с мъже, присъствали на раждането на децата си, нито един не съжалява, напротив, положително им се отразява в отношенията.

Но за онова, което се пита в темата няма разлика преди и след, т.е. тези неща са си въпрос на усещане и не се влияят от наличието или липсата на деца или присъствието или не на раждането.
Виж целия пост
# 64
Аз не припадам от кръв и дори не се впечатлявам, всеки път, когато децата са се пребивали, съм превръзвала набързо раната, пък мм ги е карал до болницата да ги залепят - допълваме се, не се дублираме. А припадането от кръв не е някаква поза, има хора, на които така им действа. Какво да ги направим, не всички са като онзи психо, дето искаше да си направи смути от плацента.
Аз също припадам от кръв, но съм забелязала, че когато е нещо важно, нищо ми няма. Примерно, ако се порежа леко на нож и не взема мерки (да седна, да се полея със студена вода) падам до 30сек. Блъснаха един мъж на пътя преди години и аз помагах - нищо ми нямаше. Преди две години едно момче се блъсна в колата ми и си цепка главата и или аз трябваше да му помогна, или приятелката на баща ми и тъй като тя искаше с одеколон да му промива отворената рана на главата, аз се оправих без да припадна.
Мисля, че в такива рискови ситуации човек се мобилизира.
Виж целия пост
# 65
Не се сърди, човече, не това имах предвид с изравняването на правата, а това, че много жени искат сякаш мъжът им, присъствайки на раждането, да поеме част от тежестта му, да е съпричастен с болката и трудния момент.
Ами много ясно, какво ще ги жалим тези мъже. Ние цяло раждане трябва да изтраем.  Peace
Виж целия пост
# 66
Ние 15 г. сме били така, обща работа, общи приятели, всичко общо. Беше ни идеално. Сега пътищата ни се разделиха за работата и ни е малко кофти, но компенсираме с другото време.
В друга връзка съм се чувствала задушена и от 1/10 от това, никога не съм си и представяла, че бих издържала, камо ли да ми е приятно. Затова съм си направила извода, че не зависи от характера и представите ни, а от това кой стои до нас.
Така че не е нужно предварително да си правим сметки - аз съм такъв, аз съм онакъв, а да се водим по усещанията си в конкретната връзка.
Това е точно така. В миналия връзки такова нещо щеше да ме побърка и да се избием, но с него сме си баш дупе и гащи, и си ни е хубаво така. Заедно работим, заедно се храним (аз понякога обичам да се храня сама, гледайки филм, но не е редовно), заедно се къпем често, заедно спортуваме и си излизаме. Никъде няма "трябва" и никой не го прави "задължително", просто така си свикнахме и ни е добре. Simple Smile С друг никога не бих изтърпяла подобна близост. Не съм от пръцкащия тип с отворената врата, обаче. Аз съм срамежлива по природа. Той не е толкова срамежлив. Grinning
Виж целия пост
# 67
Като си достатъчно дълго с един човек, волно или неволно си видял всичко от него и си го приемаш какъвто е! Знаем се какви сме и гледаме да се допълваме! И аз познавам дългогодишни двойки, които прекарват всичкото си възможно време заедно и са неразделни и не им пречи и такива, които максимално гледат да си оползотворят свободното време без да са заедно, но пак са си двойка. Всичко е до характери. Ние сме на периоди, някой път имаме по-голяма търпимост един към друг и прекарваме много време заедно, друг път гледаме да си починем от себе си и всеки си избира как да прекара свободното си време
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия