Д-р Стефанов, изключително много Ви благодаря... Абсолютно прав сте,.... Представено отстрани по този начин, ситуацията е точно такава и понеже това продължава десителия..... е обяснимо, че човек "изпушва" в един момент. Колкото и толерантен да си, всичко има някакъв предел... Ще Ви потърся чрез Фейсбук профила Ви
Виж целия пост
Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
- Публикувана: 12 апр. 2020, 12:30 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2024, 09:53 ч.
# 1 350
14 юни 2021, 09:05 ч.
# 1 351
16 юни 2021, 14:08 ч.
Здравейте, пак съм аз
Прекрасен уебинар, точно така съм общувала с детето много преди да започне да ходи на ясла, както и продължавам сега. В предишни Ваши изказвания бях прочела как всъщност е хубаво да се представя ходенето на ясла/градина (че там не е "раят" и че понякога може да му стане мъчно за мама и тати, но...) и го правя точно така.
Моето момче е палаво, много игриво, учи бързо, любопитен е. Забелязвам, че докато е на ясла е много кротък, мълчи си повече, слуша, изпълнява. Също, като го вземам, сякаш ми се ядосва (все едно казва "еййй, хайде, цял ден те чакам, най-после дойде да ме вземеш") и после лека-полека се отпуска и играем, както сме свикнали досега. Сутрин знае, че ще тръгваме за ясла и спира да говори, става тъжен, на мен ми изглежда така: "добре, приемам съдбата си, трябва да ходя там, но съм много тъжен и ти, мамо, как ме оставяш там по цял ден, добре, ще стоя, нямам друг избор." Забелязвам, че по-малко ме слуша, когато го помоля да направи нещо или направя забележка. Възможно ли е да е обиден, тъжен, сърдит и така да реагира, задето го водим на ясла? Но всичко това е насочено към мен (не и към баща му), някак го е яд, усеща се.
Не искам детето ми да се чувства отблъснато, отхвърлено от майка си. Ще преминат ли според Вас тези емоции?
Виж целия пост
energy__ ,
Здравейте!
Това е един мой уебинар в който темата е точно тази: Тръгването на ДГ - предизвикателство пред деца и родители. Ще ви бъде интересно. https://www.youtube.com/watch?v=w69Mff-WKVA&ab_channel=%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
Здравейте!
Това е един мой уебинар в който темата е точно тази: Тръгването на ДГ - предизвикателство пред деца и родители. Ще ви бъде интересно. https://www.youtube.com/watch?v=w69Mff-WKVA&ab_channel=%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
Здравейте, пак съм аз
Прекрасен уебинар, точно така съм общувала с детето много преди да започне да ходи на ясла, както и продължавам сега. В предишни Ваши изказвания бях прочела как всъщност е хубаво да се представя ходенето на ясла/градина (че там не е "раят" и че понякога може да му стане мъчно за мама и тати, но...) и го правя точно така.Моето момче е палаво, много игриво, учи бързо, любопитен е. Забелязвам, че докато е на ясла е много кротък, мълчи си повече, слуша, изпълнява. Също, като го вземам, сякаш ми се ядосва (все едно казва "еййй, хайде, цял ден те чакам, най-после дойде да ме вземеш") и после лека-полека се отпуска и играем, както сме свикнали досега. Сутрин знае, че ще тръгваме за ясла и спира да говори, става тъжен, на мен ми изглежда така: "добре, приемам съдбата си, трябва да ходя там, но съм много тъжен и ти, мамо, как ме оставяш там по цял ден, добре, ще стоя, нямам друг избор." Забелязвам, че по-малко ме слуша, когато го помоля да направи нещо или направя забележка. Възможно ли е да е обиден, тъжен, сърдит и така да реагира, задето го водим на ясла? Но всичко това е насочено към мен (не и към баща му), някак го е яд, усеща се.
Не искам детето ми да се чувства отблъснато, отхвърлено от майка си. Ще преминат ли според Вас тези емоции?
# 1 352
19 юни 2021, 12:21 ч.
Здравейте, имам нужда от съвет как да постъпя. Детето ми на 11 стана неволен свидетел на самоубийство, докато играе в градинката пред блока жена се хвърли от тераса. Трябва ли да направя нещо след случката? Изглежда спокойно, говори спокойно,но се притеснявам. Нямам идея трябва ли да се говори,какво да се говори....
Виж целия пост
# 1 353
20 юни 2021, 00:51 ч.
Здравейте!
Чета темата от самото начало, но до момента не съм попадала на казус като този на мен и семейството ми. Става въпрос за близък роднина, които е ерген на средна възраст, живее с майка си, не е близък с нея, няма деца. От няколко години забелязвам, че разказва една история на мен, на други роднини (изключение обаче правят майка му и брат му, като той често казва, че е бил неразбран на времето от тях, затова не им споделя), на приятели, на съседи и на други хора, които познава. Историята е доста странна, включва отношения с жени, дете, което твърди, че е негово, но не е признал документално. На мен тази история ми изглеждаше изключително нелепа, нереална и измислена. Тази история търпи развитие, като хората, които са включени в нея порастват, дипломират се, раждат деца и т.н.
В един момент обаче това любопитство в мен надделя и решихме аз и моя партньор да проверим за какво иде реч. Останахме стъписани, защото се оказа, че хората, за които той така убедително говори, изобщо не съществуват. Местата, за които е говорил се оказват голи поляни, а не големи къщи. Хората, които са главни действащи лица изобщо не съществуват.
Бихте ли ми дали насоки, как е най-удачно да се постъпи спрямо него самия и спрямо преките му роднини? Да им кажем ли, че той си измисля истории, дори направо паралелен живот, който не съществува? На пръв поглед той не вреди на никого, но дали поведението му не е болестно състояние? Как да се остасяме към него самият? Не сме коментирали пред него, че сме направили нещо като разследване зад гърба му и сме разбрали, че
всичко е негова измислица.
Поздрави!
Виж целия пост
Чета темата от самото начало, но до момента не съм попадала на казус като този на мен и семейството ми. Става въпрос за близък роднина, които е ерген на средна възраст, живее с майка си, не е близък с нея, няма деца. От няколко години забелязвам, че разказва една история на мен, на други роднини (изключение обаче правят майка му и брат му, като той често казва, че е бил неразбран на времето от тях, затова не им споделя), на приятели, на съседи и на други хора, които познава. Историята е доста странна, включва отношения с жени, дете, което твърди, че е негово, но не е признал документално. На мен тази история ми изглеждаше изключително нелепа, нереална и измислена. Тази история търпи развитие, като хората, които са включени в нея порастват, дипломират се, раждат деца и т.н.
В един момент обаче това любопитство в мен надделя и решихме аз и моя партньор да проверим за какво иде реч. Останахме стъписани, защото се оказа, че хората, за които той така убедително говори, изобщо не съществуват. Местата, за които е говорил се оказват голи поляни, а не големи къщи. Хората, които са главни действащи лица изобщо не съществуват.
Бихте ли ми дали насоки, как е най-удачно да се постъпи спрямо него самия и спрямо преките му роднини? Да им кажем ли, че той си измисля истории, дори направо паралелен живот, който не съществува? На пръв поглед той не вреди на никого, но дали поведението му не е болестно състояние? Как да се остасяме към него самият? Не сме коментирали пред него, че сме направили нещо като разследване зад гърба му и сме разбрали, че
всичко е негова измислица.
Поздрави!
# 1 354
20 юни 2021, 08:33 ч.
Здравейте!
Първо - каква е причината един човек /мъж или жена/ да не може да се отлепи от майка си и да живее с нея до такава зряла възраст? В почти всички подобни случаи се оказва, че този човек няма добра връзка с баща си. Защото бащата е ракетата-носител, която те откъсва от мощното гравитационно поле на майката и те насочва към собствен живот и собствени цели, към собствено семейство.
Второ - когато поради тази или някоя друга причина човек се окаже в мъчителна за него състояние, той отреагира това състояние или търси начин да се спаси в 4 основни направления /тазе концепция е на създанеля на позитивната терапия Носрат Песешкиан/:
1 - тялото - например разболява, саморазрушава се /например с цигари и алкохол/ или пък обратното - ходи непрекъснато на фитнес или се втренчва в здравословното състояние на тялото си;
2 - дейността - например става работохолик;
3 - контактите /общуването/ - търси спасение там;
4 - фантазията - измисля си че живее или ще живее живота, който му се иска /в случая - далеч от мама с жена и дете, да правя нещо, което ме откъсва от мама/
Тоест - фантазията на този човек е самолечение. Ако той би отишъл при психотерапевт, терапевтът много е вероятно в някоя от сесиите да му предложи да изфантазира нещо, което го насочва към отдалечаване от мама. Това дава на човека една възможна посока и някакви вътрешни устои. И аз не виждам смисъл да му ги отнемате тези устои.
Ако имате контакт с него и можете да му въздействате, насочете го към бащата, говорете за баща му, дори той да не го вижда често или бащата да е починал. Това е реалната ракета-носител. Онези 4 са опит да се запълни дупката, ако бащата липсва или не си е изпълнил ролята.
Разбира се, най-добре е този човек да отиде на терапия...
Поздрави!
Виж целия пост
Здравейте!
Чета темата от самото начало, но до момента не съм попадала на казус като този на мен и семейството ми. Става въпрос за близък роднина, които е ерген на средна възраст, живее с майка си, не е близък с нея, няма деца. От няколко години забелязвам, че разказва една история на мен, на други роднини (изключение обаче правят майка му и брат му, като той често казва, че е бил неразбран на времето от тях, затова не им споделя), на приятели, на съседи и на други хора, които познава. Историята е доста странна, включва отношения с жени, дете, което твърди, че е негово, но не е признал документално. На мен тази история ми изглеждаше изключително нелепа, нереална и измислена. Тази история търпи развитие, като хората, които са включени в нея порастват, дипломират се, раждат деца и т.н.
В един момент обаче това любопитство в мен надделя и решихме аз и моя партньор да проверим за какво иде реч. Останахме стъписани, защото се оказа, че хората, за които той така убедително говори, изобщо не съществуват. Местата, за които е говорил се оказват голи поляни, а не големи къщи. Хората, които са главни действащи лица изобщо не съществуват.
Бихте ли ми дали насоки, как е най-удачно да се постъпи спрямо него самия и спрямо преките му роднини? Да им кажем ли, че той си измисля истории, дори направо паралелен живот, който не съществува? На пръв поглед той не вреди на никого, но дали поведението му не е болестно състояние? Как да се остасяме към него самият? Не сме коментирали пред него, че сме направили нещо като разследване зад гърба му и сме разбрали, че
всичко е негова измислица.
Поздрави!
Чета темата от самото начало, но до момента не съм попадала на казус като този на мен и семейството ми. Става въпрос за близък роднина, които е ерген на средна възраст, живее с майка си, не е близък с нея, няма деца. От няколко години забелязвам, че разказва една история на мен, на други роднини (изключение обаче правят майка му и брат му, като той често казва, че е бил неразбран на времето от тях, затова не им споделя), на приятели, на съседи и на други хора, които познава. Историята е доста странна, включва отношения с жени, дете, което твърди, че е негово, но не е признал документално. На мен тази история ми изглеждаше изключително нелепа, нереална и измислена. Тази история търпи развитие, като хората, които са включени в нея порастват, дипломират се, раждат деца и т.н.
В един момент обаче това любопитство в мен надделя и решихме аз и моя партньор да проверим за какво иде реч. Останахме стъписани, защото се оказа, че хората, за които той така убедително говори, изобщо не съществуват. Местата, за които е говорил се оказват голи поляни, а не големи къщи. Хората, които са главни действащи лица изобщо не съществуват.
Бихте ли ми дали насоки, как е най-удачно да се постъпи спрямо него самия и спрямо преките му роднини? Да им кажем ли, че той си измисля истории, дори направо паралелен живот, който не съществува? На пръв поглед той не вреди на никого, но дали поведението му не е болестно състояние? Как да се остасяме към него самият? Не сме коментирали пред него, че сме направили нещо като разследване зад гърба му и сме разбрали, че
всичко е негова измислица.
Поздрави!
Първо - каква е причината един човек /мъж или жена/ да не може да се отлепи от майка си и да живее с нея до такава зряла възраст? В почти всички подобни случаи се оказва, че този човек няма добра връзка с баща си. Защото бащата е ракетата-носител, която те откъсва от мощното гравитационно поле на майката и те насочва към собствен живот и собствени цели, към собствено семейство.
Второ - когато поради тази или някоя друга причина човек се окаже в мъчителна за него състояние, той отреагира това състояние или търси начин да се спаси в 4 основни направления /тазе концепция е на създанеля на позитивната терапия Носрат Песешкиан/:
1 - тялото - например разболява, саморазрушава се /например с цигари и алкохол/ или пък обратното - ходи непрекъснато на фитнес или се втренчва в здравословното състояние на тялото си;
2 - дейността - например става работохолик;
3 - контактите /общуването/ - търси спасение там;
4 - фантазията - измисля си че живее или ще живее живота, който му се иска /в случая - далеч от мама с жена и дете, да правя нещо, което ме откъсва от мама/
Тоест - фантазията на този човек е самолечение. Ако той би отишъл при психотерапевт, терапевтът много е вероятно в някоя от сесиите да му предложи да изфантазира нещо, което го насочва към отдалечаване от мама. Това дава на човека една възможна посока и някакви вътрешни устои. И аз не виждам смисъл да му ги отнемате тези устои.
Ако имате контакт с него и можете да му въздействате, насочете го към бащата, говорете за баща му, дори той да не го вижда често или бащата да е починал. Това е реалната ракета-носител. Онези 4 са опит да се запълни дупката, ако бащата липсва или не си е изпълнил ролята.
Разбира се, най-добре е този човек да отиде на терапия...
Поздрави!
# 1 355
20 юни 2021, 08:55 ч.
Здравейте!
Ето акво ми идва веднага на ум:
- да ви попитам, има ли в неговата семейна система по бащина и по майчина линия хора, които са приключили живота си по този начин?
- важно е да си дадете сметка и да потърсите професионална помощ, ако забележите у него промени на настроението, които ви изглеждат свързани с това, че е бил свидетел на самоубииство.
- по отношение на говоренето е добре да го питате и да го изслушвате какво мисли и чувства той самия по повод на това събитие? И каквото и да каже, просто да сте на разположение като слушател и да му казвате "Да, разбирам!" Важно е той да чуе както "Да", так и "Разбирам", за да се почувства приет и разбран.
Би било напрягащо и тревожно, ако той при някакъв разговор започне твърде много да приема самоубииството и да говори, че живота няма смисъл. Тогава е добре да му кажете нещо от сорта: "Понякога и аз съм се замисляла по този въпрос. Ти самият какво мислиш? Какво дава смисъл на живота? Защо си струва човек да живее?"
Наблягам много на тези въпроси!!! Не го питайте "Има ли живота смисъл!", защото така го подтиквате да отговори с "Не". А го попитайте "Какъв е смисъла?", защото така го карате да го потърси за себе си....
НО не по-малко напрягащо и тревожно би било, ако ги осъжда, отхвърля, обявява за слаби хора, за грешници и т.н. Тогава е добре да му кажете, че не бива да осъждаме другите за тежките решения, които вземат за себе си...
Това е на първо четене...
Виж целия пост
Здравейте, имам нужда от съвет как да постъпя. Детето ми на 11 стана неволен свидетел на самоубийство, докато играе в градинката пред блока жена се хвърли от тераса. Трябва ли да направя нещо след случката? Изглежда спокойно, говори спокойно,но се притеснявам. Нямам идея трябва ли да се говори,какво да се говори....
Ето акво ми идва веднага на ум:
- да ви попитам, има ли в неговата семейна система по бащина и по майчина линия хора, които са приключили живота си по този начин?
- важно е да си дадете сметка и да потърсите професионална помощ, ако забележите у него промени на настроението, които ви изглеждат свързани с това, че е бил свидетел на самоубииство.
- по отношение на говоренето е добре да го питате и да го изслушвате какво мисли и чувства той самия по повод на това събитие? И каквото и да каже, просто да сте на разположение като слушател и да му казвате "Да, разбирам!" Важно е той да чуе както "Да", так и "Разбирам", за да се почувства приет и разбран.
Би било напрягащо и тревожно, ако той при някакъв разговор започне твърде много да приема самоубииството и да говори, че живота няма смисъл. Тогава е добре да му кажете нещо от сорта: "Понякога и аз съм се замисляла по този въпрос. Ти самият какво мислиш? Какво дава смисъл на живота? Защо си струва човек да живее?"
Наблягам много на тези въпроси!!! Не го питайте "Има ли живота смисъл!", защото така го подтиквате да отговори с "Не". А го попитайте "Какъв е смисъла?", защото така го карате да го потърси за себе си....
НО не по-малко напрягащо и тревожно би било, ако ги осъжда, отхвърля, обявява за слаби хора, за грешници и т.н. Тогава е добре да му кажете, че не бива да осъждаме другите за тежките решения, които вземат за себе си...
Това е на първо четене...
# 1 356
20 юни 2021, 09:30 ч.
Людмил Стефанов не, няма в семейството от никоя страна такива хора. Благодаря,ще следвам съветите Ви!
Виж целия пост
# 1 357
21 юни 2021, 03:15 ч.
Просто му върнете пръстена и продължете нататък.
Когато се борим за нещо, което не е за нас, изпускаме това, което е за нас.
Виж целия пост
Здравейте!
Намирам се в деликатна ситуация и имам нужда от помощтта Ви.
Имах връзка с мъжа, за който съм мечтала от години - поведение, отношение, визия и т.н.
Тъй като той живее в друга държава, нямахме много време да "изживеем" любовта си по стандартния начин, виртуалната ни близост беше по-застъпена: разговори/видео чат в рамките на поне 4 часа дневно. Той се прибра за известно време и се сгодихме(роднините му дори не честитиха). Правихме опити за бебе, но за съжаление не се получи. Бях щастлива с този човек. Караше ме да се чувствам жена.
Всичко беше прекрасно до момента, в който пак замина. Аз също щях да замина, но трябваше да минат поне няколко месеца по причини, независещи от мен, а именно - документи.
Продължихме да поддържаме "виртуална" връзка, но този пък сгодени. Усещах напрежение в себе си, породено от отношение на приятелите му(включително и част от семейството му), които не ме харесват и видимо не одобряваха, че ще се оженим. Разбрах от трети човек, че въпросните хора, които не ме одобряват за негова съпруга, са говорили обидни неща за мен пред третия човек. Когато разбрах това се почувствах зле и споделих на годеника си, че не ми е приятна тази ситуация и не смятам че съм заслужила тези обиди и квалификации от тях.
Той не реагира по начина, който очаквах - да ме защити, да разговаря с тях и да се застъпи за мен. Така минаха 2 седмици - аз бях разочарована, че той не реагира, а продължава да се държи мило с тях, все едно одобрява постъпката им, а той пък беше ядосан, защото му напомнях, че очаквах да се застъпи за мен.....
Дойде деня, в който посрещнах рождения си ден сама, той се постара да ме зарадва с подаръци, но не и с присъствието си. За него по-важно в този ден не беше да дойде при годеницата си, макар и да е на хиляди км разстояние, а да излезне с приятели и да отидат на хижа, защото "се организирали от преди".
Тази постъпка, съчетана с нежеланието му да ме защити, ме накараха отново да му напомня, че не е редно аз да оставям близките си и държавата си, за да отида при човек, който явно не ме обича и не съм на първо място за него. Годеникът ми се разкрещя и заяви, че не им е родител, за да им казва какво да говорят и че те са негови приятели и всеки може да говори каквото желае, не могъл да пътува когато си иска, аз съм дете и не разбирам и подобни изрази.
Прецених, че е по-добре да спрем да комуникираме, но той продължи с желанието си да ме убеждава, че не съм права и "ми дава" няколко дни да помисля. Отговорих му, че не ми трябвят дни, за да осъзная, че годеника ми не е готов за сериозно обвързване и поемане на отговорност. Спряхме да комуникираме 5 дни, след което той ми написа, че си иска пръстена. Тъй като роднините му са в България, да го дам на тях.
Не очаквах тази развръзка, нарани ме много. Казах му, че е редно да си го вземе лично, защото той ми е предложил брак, но на него това не му се стори добра идея и продължи да изисква от мен да го дам на роднините му. Намеси се и човек от семейството му, който започна да ме заплашва, че ако не върна пръстена ще ме осъдят и т.н. - същия човек, който е злословил по мой адрес с приятелите му, сега се радваше че всичко между нас е приключило.
Казах на годеника си, че не трябва да намесва роднини или приятели, не е това начина - с намесване и заплахи. Беше наговорен от роднините и приятелите си срещу мен. Но той сякаш не ме чуваше, беше толкова озлобен и гневен. Цялата тази драма се разиграва в рамките на няколко месеца, в които той продължи да ми пише да върна пръстена, като вече беше добавил и подаръците, които ми е подарявал за времето, в което сме били заедно, плюс това е накарал всичките си приятели (включително и тези, с които съм била в добри отношения)да ме блокират. Прецених, че всичко това не ми се отразява добре на емоционалното здраве и го блокирах, за да си спестя допълнителни огорчения.
Минаха няколко месеца без никакъв контакт между нас, но не се чувствам по-добре, а по-зле.
Защо трябваше красивата любов да се превърне в нещо толкова грозно? Чувствам се от части виновна. Осъзнавам, че явно той не е готов да постави годеницата си пред всичко, но имам чувства към него и ми липсва толкова много. Сънувам го, мисля за него, за нас... Моля Ви, кажете ми как да постъпя, искам да имам контакт с него, все пак имахме планове за бъдещето. Просто си го искам...
Намирам се в деликатна ситуация и имам нужда от помощтта Ви.
Имах връзка с мъжа, за който съм мечтала от години - поведение, отношение, визия и т.н.
Тъй като той живее в друга държава, нямахме много време да "изживеем" любовта си по стандартния начин, виртуалната ни близост беше по-застъпена: разговори/видео чат в рамките на поне 4 часа дневно. Той се прибра за известно време и се сгодихме(роднините му дори не честитиха). Правихме опити за бебе, но за съжаление не се получи. Бях щастлива с този човек. Караше ме да се чувствам жена.
Всичко беше прекрасно до момента, в който пак замина. Аз също щях да замина, но трябваше да минат поне няколко месеца по причини, независещи от мен, а именно - документи.
Продължихме да поддържаме "виртуална" връзка, но този пък сгодени. Усещах напрежение в себе си, породено от отношение на приятелите му(включително и част от семейството му), които не ме харесват и видимо не одобряваха, че ще се оженим. Разбрах от трети човек, че въпросните хора, които не ме одобряват за негова съпруга, са говорили обидни неща за мен пред третия човек. Когато разбрах това се почувствах зле и споделих на годеника си, че не ми е приятна тази ситуация и не смятам че съм заслужила тези обиди и квалификации от тях.
Той не реагира по начина, който очаквах - да ме защити, да разговаря с тях и да се застъпи за мен. Така минаха 2 седмици - аз бях разочарована, че той не реагира, а продължава да се държи мило с тях, все едно одобрява постъпката им, а той пък беше ядосан, защото му напомнях, че очаквах да се застъпи за мен.....
Дойде деня, в който посрещнах рождения си ден сама, той се постара да ме зарадва с подаръци, но не и с присъствието си. За него по-важно в този ден не беше да дойде при годеницата си, макар и да е на хиляди км разстояние, а да излезне с приятели и да отидат на хижа, защото "се организирали от преди".
Тази постъпка, съчетана с нежеланието му да ме защити, ме накараха отново да му напомня, че не е редно аз да оставям близките си и държавата си, за да отида при човек, който явно не ме обича и не съм на първо място за него. Годеникът ми се разкрещя и заяви, че не им е родител, за да им казва какво да говорят и че те са негови приятели и всеки може да говори каквото желае, не могъл да пътува когато си иска, аз съм дете и не разбирам и подобни изрази.
Прецених, че е по-добре да спрем да комуникираме, но той продължи с желанието си да ме убеждава, че не съм права и "ми дава" няколко дни да помисля. Отговорих му, че не ми трябвят дни, за да осъзная, че годеника ми не е готов за сериозно обвързване и поемане на отговорност. Спряхме да комуникираме 5 дни, след което той ми написа, че си иска пръстена. Тъй като роднините му са в България, да го дам на тях.
Не очаквах тази развръзка, нарани ме много. Казах му, че е редно да си го вземе лично, защото той ми е предложил брак, но на него това не му се стори добра идея и продължи да изисква от мен да го дам на роднините му. Намеси се и човек от семейството му, който започна да ме заплашва, че ако не върна пръстена ще ме осъдят и т.н. - същия човек, който е злословил по мой адрес с приятелите му, сега се радваше че всичко между нас е приключило.
Казах на годеника си, че не трябва да намесва роднини или приятели, не е това начина - с намесване и заплахи. Беше наговорен от роднините и приятелите си срещу мен. Но той сякаш не ме чуваше, беше толкова озлобен и гневен. Цялата тази драма се разиграва в рамките на няколко месеца, в които той продължи да ми пише да върна пръстена, като вече беше добавил и подаръците, които ми е подарявал за времето, в което сме били заедно, плюс това е накарал всичките си приятели (включително и тези, с които съм била в добри отношения)да ме блокират. Прецених, че всичко това не ми се отразява добре на емоционалното здраве и го блокирах, за да си спестя допълнителни огорчения.
Минаха няколко месеца без никакъв контакт между нас, но не се чувствам по-добре, а по-зле.
Защо трябваше красивата любов да се превърне в нещо толкова грозно? Чувствам се от части виновна. Осъзнавам, че явно той не е готов да постави годеницата си пред всичко, но имам чувства към него и ми липсва толкова много. Сънувам го, мисля за него, за нас... Моля Ви, кажете ми как да постъпя, искам да имам контакт с него, все пак имахме планове за бъдещето. Просто си го искам...
Когато се борим за нещо, което не е за нас, изпускаме това, което е за нас.
# 1 358
21 юни 2021, 08:26 ч.
Може ли да ми препоръчате книги със практическа насоченост,свързана със справянето със наглите и арогантните хора. На работа много често ми се случва да се срещам със такива хора,искам да успея да приложа практики върху тях,за справяне със тях по интелигентен начин.
Виж целия пост
# 1 359
24 юни 2021, 07:56 ч.
Здравей те, г-н Стефанов
Пиша Ви за следния проблем свързан със сина ми. Той е на 19 години, беше абитуриент. От първи клас има проблем с тестове, контролни и друг вид изпитвания. Знания, които ги притежава не може да ги покаже. При държавните зрелостни изпити ситуацията е същата след като цяло година се готви и решава задачи, когато отиде на изпитите не получи добра оценка. Това доведе до де мотивацията му при подготовката за кандидат студентски изпит. Дори отказва да се явява.
Поради този проблем сина ми казва „и да уча и да не уча изкарвам еднакви оценки“.
Казва, че не се притеснява по време на изпит, и че не губи концентрация. След изпита в къщи реши почти всички задачи след излизане на отговорите се установи, че е правилно. Изпитът пред КАТ за шофьорска правоспособност го положи успешно на четвъртото явяване. Още преди първият изпит той шофираше много добре.
Моля за Вашия съвет, как да преодолее този проблем.
Благодаря!
Виж целия пост
Пиша Ви за следния проблем свързан със сина ми. Той е на 19 години, беше абитуриент. От първи клас има проблем с тестове, контролни и друг вид изпитвания. Знания, които ги притежава не може да ги покаже. При държавните зрелостни изпити ситуацията е същата след като цяло година се готви и решава задачи, когато отиде на изпитите не получи добра оценка. Това доведе до де мотивацията му при подготовката за кандидат студентски изпит. Дори отказва да се явява.
Поради този проблем сина ми казва „и да уча и да не уча изкарвам еднакви оценки“.
Казва, че не се притеснява по време на изпит, и че не губи концентрация. След изпита в къщи реши почти всички задачи след излизане на отговорите се установи, че е правилно. Изпитът пред КАТ за шофьорска правоспособност го положи успешно на четвъртото явяване. Още преди първият изпит той шофираше много добре.
Моля за Вашия съвет, как да преодолее този проблем.
Благодаря!
# 1 360
24 юни 2021, 23:46 ч.
Здравейте Др.Стефанов дъщеря ми е на 16 години след прекаран ковид има промени в обонянието и вкуса на почти всички храни .Водихме я по всякакви лекари и не откриваме здравословен проблем .Това продължава вече 5 месеца Почти престана да се храни ,загуби и килограми,споделя че при мисълта че трябва да яде пак същите неща няма желание да се храни и не усеща глад.Анорексия ли е това и как да постъпя защо то понякога я заставям да се храни и после съжалявам и се упреквам.
Виж целия пост
# 1 361
25 юни 2021, 07:31 ч.
Здравейте д-р Стефанов.
Страдам от панически атаки от няколко години,, към момента не съм на лечение, тъй като положението беше добре, но ми предстои пътуване и паник атаките се завърнаха. Имам огромен страх от пътуване и напускане на зоната ми на комфорт. Постоянно мисля да отменя пътуването, но това ще натъжи доста хора. Имате ли съвет?
Виж целия пост
Страдам от панически атаки от няколко години,, към момента не съм на лечение, тъй като положението беше добре, но ми предстои пътуване и паник атаките се завърнаха. Имам огромен страх от пътуване и напускане на зоната ми на комфорт. Постоянно мисля да отменя пътуването, но това ще натъжи доста хора. Имате ли съвет?
# 1 362
25 юни 2021, 11:10 ч.
Здравейте, д-р Стефанов !
Имам дъщеря на 12 години, която се държи много грубо единствено с мен от семейството. Позволява си да ме нарича “ досадница” , “ тъпа” . Крещи ми и ми отговаря. Пред баща й е друг човек. Другото,което ме притеснява е, че не иска да учи въобще, постоянно трябва да стоя на главата й, да я карам да чете и да решава задачи. Интересува я само как изглежда и с какви дрехи се облича.Постоянно иска да стои на телефона или лаптопа си, докато бяха ОН лайн не слушаше учителите в час, а играеше игри. Баща й и ограничи възможностите, които може да използва на лаптопа, но тя пак намери начин и започна да играе игри. В училище почти не пише планове на уроците. Като й взема телефона и лаптопа започва да плаче и да се тръшка. В училището , в което учи се носят униформи, но тя си взима дрехи и се преоблича. Получава и доста забележки, че е разсеяна и че говори в час. Много трудно се концентрира . Не знам какво да предприема. Говоря й много. Питам я каква професия я интересува . Обяснявам колко е важно да се учи. Изслушва ме и пак си прави нейните неща. В училище има и проблеми с няколко учители. Не ми казва защо, но виждам , че има нещо , с което ги дразни. Една майка ми каза, че ги слагала на място , когато са несправедливи с некое дете и те обезумявали, че го прави 12 г дете.Не знам до колко е вярно, но се е случвало и пред мен с други хора понякога.Не го прави по просташки начин, а много интелигентно, но на хората не им харесва, особено ако го прави с учители. Една госпожа беше изпаднала в истерия от нея и не я пускала да се храни и да ходи до тоалетна. Наказала я да седи 2 часа на стената изправена, така и не разбрах защо.Детето ми каза, че госпожата я мрази, а госпожата,че й разваляла дисциплината.Друга госпожа й разкъса всичко писано от тетрадката. Дъщеря ми събрала листовете, за да ми ги покаже, но учителката й ги взела и казала да вземе от някой друг и да ги препише.
Моля дайте ми съвети и насоки какво да предприема .
Виж целия пост
Имам дъщеря на 12 години, която се държи много грубо единствено с мен от семейството. Позволява си да ме нарича “ досадница” , “ тъпа” . Крещи ми и ми отговаря. Пред баща й е друг човек. Другото,което ме притеснява е, че не иска да учи въобще, постоянно трябва да стоя на главата й, да я карам да чете и да решава задачи. Интересува я само как изглежда и с какви дрехи се облича.Постоянно иска да стои на телефона или лаптопа си, докато бяха ОН лайн не слушаше учителите в час, а играеше игри. Баща й и ограничи възможностите, които може да използва на лаптопа, но тя пак намери начин и започна да играе игри. В училище почти не пише планове на уроците. Като й взема телефона и лаптопа започва да плаче и да се тръшка. В училището , в което учи се носят униформи, но тя си взима дрехи и се преоблича. Получава и доста забележки, че е разсеяна и че говори в час. Много трудно се концентрира . Не знам какво да предприема. Говоря й много. Питам я каква професия я интересува . Обяснявам колко е важно да се учи. Изслушва ме и пак си прави нейните неща. В училище има и проблеми с няколко учители. Не ми казва защо, но виждам , че има нещо , с което ги дразни. Една майка ми каза, че ги слагала на място , когато са несправедливи с некое дете и те обезумявали, че го прави 12 г дете.Не знам до колко е вярно, но се е случвало и пред мен с други хора понякога.Не го прави по просташки начин, а много интелигентно, но на хората не им харесва, особено ако го прави с учители. Една госпожа беше изпаднала в истерия от нея и не я пускала да се храни и да ходи до тоалетна. Наказала я да седи 2 часа на стената изправена, така и не разбрах защо.Детето ми каза, че госпожата я мрази, а госпожата,че й разваляла дисциплината.Друга госпожа й разкъса всичко писано от тетрадката. Дъщеря ми събрала листовете, за да ми ги покаже, но учителката й ги взела и казала да вземе от някой друг и да ги препише.
Моля дайте ми съвети и насоки какво да предприема .
# 1 363
25 юни 2021, 13:22 ч.
Здравейте, имате ли идея как мога да се излекувам от еметофобията, страха от повръщането, не съм повръщал почти 5 години, и напоследък ми е много зле, болки в корема с гастрит съм, гадене, напъване за повръщане.. ужасно много ме е страх да повръщам, понякога съм мислил и за самоубийство заради тази фобия, друг път се моля на бог да умра... само като чуя думата ''повръщане'' и идва едно треперене и ГОЛЯМ страх, ужас е положението..
Виж целия пост
# 1 364
25 юни 2021, 18:23 ч.
Здравейте, имам бебенце на 40 дни и от тогава постоянно имам тревожни мисли, първо ми беше странно че живота ми се променя и плачех постоянно, безсънието много ми влияе, сега пък постоянно се чудя детето добре ли е, само да видя няква промяна в поведението и веднага се панирам и се чудя добре ли е, постоянно имам такива мисли и не мисля за нищо друго, направо се побърквам
Виж целия пост
Препоръчани теми