Аз не съм казала, че животът ме е изненадал неприятно. Май 18-годишното ми аз е било твърде скромно в мечтите си, или черногледо и песимистично.
Виж целия пост
Как си представяхте живота след завършване на гимназията?
- Публикувана: 7 май 2018, 13:31 ч.
- Последно мнение: 17 май 2018, 05:03 ч.
# 31
7 май 2018, 21:49 ч.
Ох, слава богу. Вече си мислех, че съм неудачник с тези несбъднати мечти
И аз се втрещих леко, но сега дишам по - спокойно. Четейки ви, се определям като абсолютна неудачница. Странното е, обаче, че това не ме натъжава. Не правя драма от несбъдването на мечтите си. По - скоро ме притеснява апатията, която ме е обзела. Сякаш ми е изсмукан живеца.
От друга страна установих, че ми е много приятно да прочета как всеки от вас е успял и продължава да успява в реализирането на мечтите си.
Виж целия пост
18-годишното ми аз си представяше едни неща, пък взеха, че ми се случиха съвсем други. Животът ме изненада. Много.
Ох, слава богу. Вече си мислех, че съм неудачник с тези несбъднати мечти
От друга страна установих, че ми е много приятно да прочета как всеки от вас е успял и продължава да успява в реализирането на мечтите си.
# 32
7 май 2018, 21:55 ч.
Ох, слава богу. Вече си мислех, че съм неудачник с тези несбъднати мечти
И аз се втрещих леко, но сега дишам по - спокойно. Четейки ви, се определям като абсолютна неудачница. Странното е, обаче, че това не ме натъжава. Не правя драма от несбъдването на мечтите си. По - скоро ме притеснява апатията, която ме е обзела. Сякаш ми е изсмукан живеца.
От друга страна установих, че ми е много приятно да прочета как всеки от вас е успял и продължава да успява в реализирането на мечтите си.
Е, Анра, говорим за мечти на 18 годишни. Аз явно съм бил захлюпен, смотан младеж който не може точно да погледне в бъдещето и да мечтае с разум. Иначе не се оплаквам.......много
Виж целия пост
18-годишното ми аз си представяше едни неща, пък взеха, че ми се случиха съвсем други. Животът ме изненада. Много.
Ох, слава богу. Вече си мислех, че съм неудачник с тези несбъднати мечти
От друга страна установих, че ми е много приятно да прочета как всеки от вас е успял и продължава да успява в реализирането на мечтите си.
# 33
7 май 2018, 22:04 ч.
Аз професионалната цел от края на университета си я постигнах, оттам нататък е важно да върви добре и да я запазя като работа, като вид работа, на кариерно издигане не държа; а за гимназията наистина нищичко не помня. Не знам дали изобщо съм имала ясни представи.
В личен план, разбира се, повечето като млади си представяме идеалната любов, хармонично безпроблемно семейство и пр., вече реалността е при всеки различна. Там мисля, че някаква съвсем ясна представа също не съм имала, просто най-общо - всичко в идеален ред, без недостатъци.
Виж целия пост
В личен план, разбира се, повечето като млади си представяме идеалната любов, хармонично безпроблемно семейство и пр., вече реалността е при всеки различна. Там мисля, че някаква съвсем ясна представа също не съм имала, просто най-общо - всичко в идеален ред, без недостатъци.
# 34
8 май 2018, 07:34 ч.
https://Четох една статия за поколенията, там точно се обясняваше за очакванията. Във вашия случай сте очаквали къща с градинка, а сте получили дори еднорог😄
По темата: исках да уча, да работя, да съм независима от родителите си. Постигнах го донякъде. Сегашният ми живот със семейство и дете не е бил в представите ми тогава.
Виж целия пост
Помня 
Мечтите ми бяха много по-умерени, но тогава и нямаше много информация и избор на мечти
В този смисъл отговорът ми е, че реалността е надхвърлила мечтите, тъй като внезапно се оказа, че без особена трудност жена днес може да постигне много повече от предишното поколение - и като образование, и като реализация.
Обаче май нямах никакви планове за семейство и деца.
Мечтите ми бяха много по-умерени, но тогава и нямаше много информация и избор на мечти В този смисъл отговорът ми е, че реалността е надхвърлила мечтите, тъй като внезапно се оказа, че без особена трудност жена днес може да постигне много повече от предишното поколение - и като образование, и като реализация.
Обаче май нямах никакви планове за семейство и деца.
По темата: исках да уча, да работя, да съм независима от родителите си. Постигнах го донякъде. Сегашният ми живот със семейство и дете не е бил в представите ми тогава.
# 35
8 май 2018, 08:00 ч.
Шок и ужас. Нямах мечти. То и сега нямам.
Нямам спомени конкретно да съм имала цел и да я следвам. Следвах живота, принципно, работех, омъжвах се, раждах, и пак работех и какво ли не, ден след ден.
Виж целия пост
Нямам спомени конкретно да съм имала цел и да я следвам. Следвах живота, принципно, работех, омъжвах се, раждах, и пак работех и какво ли не, ден след ден.
# 36
8 май 2018, 08:16 ч.
Аз като завършила преди 2014г, си спомням всичко
Нямах много ясни цели, но исках да завърша и повече да не ми се налага да стъпвам в училище. Амиии, живота ми се подигра и тази година отново се върнах в същото училище, но като студент на практика. Чак в 12ти клас реших какво ще уча, сега го завършвам. За мъж, деца и т.н. не съм си мислила - сега имам по едно и от двете.
Виж целия пост
Мноого нетактичен въпрос, имайки предвид средната възраст на пишещите
Кой ще ти помни от преди 100 години неща?
Кой ще ти помни от преди 100 години неща?
Нямах много ясни цели, но исках да завърша и повече да не ми се налага да стъпвам в училище. Амиии, живота ми се подигра и тази година отново се върнах в същото училище, но като студент на практика. Чак в 12ти клас реших какво ще уча, сега го завършвам. За мъж, деца и т.н. не съм си мислила - сега имам по едно и от двете.
# 37
8 май 2018, 09:03 ч.
Aз завърших на 17г. Много млада, за да взема решение за живота си, обаче мечтаех да стана лекар. Това е една от мечите ми, които се радвам, че не се сбъднаха към днешна дата. С времето осъзнах, че човек трябва да преследва мечтите си, но и да е щастлив в настоящето. Постигнах повече, отколкото някога мислех. Но все вярвах, че до 30 ще имам деца. А нямам. Дай Боже, това е нещото, което наистина искам.
Виж целия пост
# 38
8 май 2018, 10:04 ч.
В края на гимназията, някъде към 10 клас, ни затресе САТ треската и беше ясно къде ще уча. Бях си избрала АУБ със специалност журналистика. В последствие добавих двойна специалност с бизнес администрация.
Очахвах, че някъде в университета ще срещна нещо от противоположния пол, не очаквах да е точно тоя тип мъж.
Общо взето си представях, че ще се шматаросвам, ще ми е леко и ще има пътувания по света. Е, с пътуванията малко изоставам.
Също така не очаквах, че като завърша журналистика, само няколко години след това секторът ще претърпи невиждани промени и всичко, що е на хартия, ще замине в нета. Това в началото затрудни нещата, но после много ги улесни в сектора.
Е, имах някаква фантазия, че ще пиша с цел себеизразяване, а се оказа, че трябва да вкараш и фрази, с които да излъжеш паяците на Гугъл.
Виж целия пост
Очахвах, че някъде в университета ще срещна нещо от противоположния пол, не очаквах да е точно тоя тип мъж.
Общо взето си представях, че ще се шматаросвам, ще ми е леко и ще има пътувания по света. Е, с пътуванията малко изоставам.
Също така не очаквах, че като завърша журналистика, само няколко години след това секторът ще претърпи невиждани промени и всичко, що е на хартия, ще замине в нета. Това в началото затрудни нещата, но после много ги улесни в сектора.
Е, имах някаква фантазия, че ще пиша с цел себеизразяване, а се оказа, че трябва да вкараш и фрази, с които да излъжеш паяците на Гугъл.
# 39
8 май 2018, 10:36 ч.
Имам спомен каква исках да стана, цялата кандидатстудентска драма и т.н. Дали съм си представяла някакъв живот - нямам спомени Но това е добре, не съм твърде разочарована
Виж целия пост
Но това е добре, не съм твърде разочарована 
# 40
8 май 2018, 11:32 ч.
Мечтаех за университетско образование в Германия, но срещнах Дъ уан енд онли и кандидатствах само в български университети! Имах така или иначе план Б, който сработи.
Като цяло исках да уча и да работя, да съм независима и да не се отчитам повече на мама и тати. Както и стана. По-дългосрочни нямах, живееше ми се.
Обаче толкова ужасни да бяха тия кандидатстудентски кампании. Бях се разсипала да го мисля и се ужасявах какво ще се случи с мен, ако все пак не ме приемат никъде. Това най-добре ми се е запечатало!
Виж целия пост
Като цяло исках да уча и да работя, да съм независима и да не се отчитам повече на мама и тати. Както и стана. По-дългосрочни нямах, живееше ми се.
Обаче толкова ужасни да бяха тия кандидатстудентски кампании. Бях се разсипала да го мисля и се ужасявах какво ще се случи с мен, ако все пак не ме приемат никъде. Това най-добре ми се е запечатало!
# 41
8 май 2018, 11:35 ч.
Не мога да кажа, че съм имала конкретни мечти. В гимназията срещнах първата си любов и след нея вече знаех, че искам луд и див живот, нищо повече. Колкото повече растях на години, толкова желанието да правя нови и нови неща за първи път се увеличаваше. Живеех ден за ден. Прекъснах следването си за две години, защото не ми се занимаваше и правех това, което аз реша и то на момента. Ай уон ит ол ай уон ит нау Не съм мислила за деца и семейство като нещо, което трябва. То тази дума я ненавиждам де. Но пък ми се случи малко преди да ги отрека. Но пък винаги съм знаела, че искам три деца. Сега с мъжа ми споделяме отново нови и нови неща за пръв път и ги изживяваме силно емоционално. Защото и той обича новите изживявания. Откакто съм омъжена, мога да планувам за месеци напред. Вече не живеем ден за ден, но установих, че планирането на пътувания е не по-малко приятно. Станах инженер иначе, но това няма значение. Да са ми живи и здрави мама и тати, че ме издържаха. Финансовата част беше най-леката всъщност 
Само те си знаят какво са преживели като започнах да се изправям пред страховете си и да ги преодолявам
Виж целия пост
Не съм мислила за деца и семейство като нещо, което трябва. То тази дума я ненавиждам де. Но пък ми се случи малко преди да ги отрека. Но пък винаги съм знаела, че искам три деца. Сега с мъжа ми споделяме отново нови и нови неща за пръв път и ги изживяваме силно емоционално. Защото и той обича новите изживявания. Откакто съм омъжена, мога да планувам за месеци напред. Вече не живеем ден за ден, но установих, че планирането на пътувания е не по-малко приятно. Станах инженер иначе, но това няма значение. Да са ми живи и здрави мама и тати, че ме издържаха. Финансовата част беше най-леката всъщност Само те си знаят какво са преживели като започнах да се изправям пред страховете си и да ги преодолявам 
# 42
8 май 2018, 11:55 ч.
Постигнах това, за което съм мечтала - и в професионален, и в личен план. Имало е трудности, но се надявам, че съм научила уроците и съм извлякла полза от тях. Научих се да се обичам, да казвам "не", да подбирам битките си. Да правя компромиси. И че понякога пътят до поставената цел не винаги е най-краткия, има доста завои.
Виж целия пост
# 43
8 май 2018, 12:07 ч.
Мечтаех за семейство - мъж, деца и уютен дом, който да подържам. Мечтаех за работа в офис, но и за работа като детска учителка - сбъднах работата в офис. През годините толкова наивно преследвах мечтата си да създам семейство, че в стремежа си да я сбъдна по-скоро се хвърлях на все по-неподходящи мъже, пропускайки важната подробност, че за здраво семейство ми трябва стабилен мъж. В крайна сметка забременях и родих от най-неподходящия мъж. Сега гледам детето си с помощ от родителите ми, а с таткото се разделихме почти веднага след като родих. Дотук с мечтата ми за мъж. Детето си го имам и то ме прави пълноценна и щастлива. Мъж (поне на този етап) не искам да имам в живота си.
Все още мечтая за собствен дом. Кариерно развитие НЕ гоня. Стига ми да имам работа, която да позволява да издържам детето и себе си, а в по-смелите ми мечтни - да мога да помагам на родителите си финансово.
Младежките мечти са нещо много хубаво, но поняакога са доста наивни и нереалистични.
Виж целия пост
Все още мечтая за собствен дом. Кариерно развитие НЕ гоня. Стига ми да имам работа, която да позволява да издържам детето и себе си, а в по-смелите ми мечтни - да мога да помагам на родителите си финансово.
Младежките мечти са нещо много хубаво, но поняакога са доста наивни и нереалистични.
# 44
8 май 2018, 12:14 ч.
Какво ли ще да съм искала от живота: да се изуча, да се "задомя", да пътувам. Спомням си, че много се чудех какъв е смисълът на живота изобщо: виждаше ми се доста безсмислен.
Оказа се, че има едно нещо, което му дава смисъл. А всичко това, които исках, се случи, и то по начина, по който се надявах. Останаха някои неща - неосъществени, които сега обявявам за маловажни.
Остава и въпросът, дали съм си пожелала правилните неща.
Виж целия пост
Оказа се, че има едно нещо, което му дава смисъл. А всичко това, които исках, се случи, и то по начина, по който се надявах. Останаха някои неща - неосъществени, които сега обявявам за маловажни.
Остава и въпросът, дали съм си пожелала правилните неща.
Препоръчани теми