Как си представяхте живота след завършване на гимназията?

Публикувана: 7 май 2018, 13:31 ч.
Последно мнение: 17 май 2018, 05:03 ч.

13 124
106

anra - Потребител

# 75 8 май 2018, 23:05 ч.

На 18 бях доста отнесена от вихъра, живеех си ден за ден. Въпреки че баща ми постоянно ме пращаше на разни уроци и курсове не приемах училището кой знае колко сериозно, нито имах особени амбиции. Естествено, мечтаех да имам хубава работа и пари, но ако можеше да ми паднат от небето.
По-късно отидох да уча в университет и дали от средата, дали от друго, започнах да гледам на света с други очи. Помъдрях някак и започнах да се замислям все повече за интелектуалното си развитие.
Завърших магистратура, обмислям втора, ходя по курсове, обучения. Все повече искам да надграждам и не само професионално, за да могат децата ми (един ден) да се гордеят с мен.

Като студентка само ме е яд и съжалявам, че не отидох на студентски бригади в САЩ, но просто нямахме възможност тогава.

За деца и мъж доскоро не съм си мечтала, вече се замислям, даже правя планове за имената Grinning

Grinning

Харесвам сферата, в която работя, е, не съм най-преуспялата на света, и в личен план имам доста трески за дялане, но съм щастлива със себе си.

Виж целия пост

Д

Дама от морето

Потребител

# 76 9 май 2018, 00:22 ч.

А аз не престанах да пиша поезия, че и две книги издадох даже. Със съученичките се събираме всяка година - бяхме само женски клас и много ни е готино да се съберем и да се наприказваме. Всяка от нас е постигнала успехи в някаква сфера, освен една, която се омъжи за първата ми любов. После се разведоха, но аз междувременно всеки ден благодарях на Бог, че навремето го зарязах. А тя чисти къщи и мисля, че е нещастна, макар да се опитва да не го показва. Чувам, че синът и е наркоман, което е много жалко.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 77 9 май 2018, 03:35 ч.

Представях си го съвсем различен от това, което е!
Исках да завърша университет с хубава специалност и да се хвана на добре платена работа, за да помагам на нашите, защото те не се справяха сами. Виждах се като преуспяла само в работен план. Като жена, която ще се интересува само от кариерата си.
За деца и женитба не съм се и замисляла. Постоянно си виках и мислех, че никога няма да се омъжа и да имам деца. Хич не се виждах като майка.
Ето, че си завърших висшето, не работих никога в сферата, за която завърших, не много късно след завършването се омъжих и сега имаме бебе. Мога да кажа, че откакто го срещнах не съм била по-щастлива и с всеки изминал ден съм по-щастлива!
Не съжалявам за нито едно нещо и сега си мисля, че живота, който си представях щеше да е много тъжна гледка. Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

Irene Adler

Потребител

# 78 9 май 2018, 04:14 ч.

Мечтаех да работя и да съм независима. Баха едни тъмни години - Виденови зими, хиперинфлации, финансови кризи, мутри. Беше истински късмет ако успееш да си намериш някаква работа каквато и да е. Отложих влизането си в университет с три години, защото не можех финансово да си позволя да уча, но влязох от раз в мечтаната специалност. ИТ сектора тъкмо се развиваше и това даже не беше толкова желана специалност както сега. Та така с голямо драпане сега работя по специалността си.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 79 9 май 2018, 06:30 ч.

Цитат на: Irene Adler в ср, 09 май 2018, 04:14

Отложих влизането си в университет с три години, защото не можех финансово да си позволя да уча,

Искрено се радвам на успеха ти, защото това което цитирах от поста ти, не трябва да се случва. Хубаво, че си го преодоляла.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 80 9 май 2018, 07:58 ч.

Нищо не си представях. Същото лято след като завърших гимназия се преместих да живея в чужбина. Тогава го карах ден за ден без никакъв дългосрочен план. Запознах се с дългогодишния си партньор, с който сме заедно вече 12-та година и си живеех весело. След години се сетих, че трябва да имам образование и професия и завърших една хубава специалност във философския факултет на СУ, която ми осигурява спокойна и лежерна работа. Представите чак сега започвам да ги продобивам, винаги като по-млада се носех по течението без особени амбиции, което не определям като грешка в живота си, защото никога не съм изпитвала житейски катаклизми и особен стрес. Обичам безопасния и спокоен живот без напрежение.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 81 9 май 2018, 08:16 ч.

Между другото си мисля че децата от по-зле живеещи семейства или от затънтени места понякога са по-амбициозни, с по-ясни планове и цели и порасват по-бързо. Аз като едно дете, което винаги е било обгрижвано от родители и баби/дядо с хубави професии не съм изпитвала вътрешната потребност да градя нещо голямо, нито пък трябва да помагам на някого от семейството.

Виж целия пост

Irene Adler

Потребител

# 82 9 май 2018, 08:44 ч.

Цитат на: the wishmaster в ср, 09 май 2018, 06:30

Цитат на: Irene Adler в ср, 09 май 2018, 04:14

Отложих влизането си в университет с три години, защото не можех финансово да си позволя да уча,

Искрено се радвам на успеха ти, защото това което цитирах от поста ти, не трябва да се случва. Хубаво, че си го преодоляла.

Благодаря ти. Да, радвам се, че онези дни отминаха. Сега нещата са съвсем други и от тогава доста се подобриха нещата в страната ни.

Виж целия пост

Ветеран

# 83 9 май 2018, 08:58 ч.

И аз бях като Ирене. По-точно влязох в университета 3-4 г. след гимназията, обаче дойде виденовата зима и се наложи да прекъсна. 99 пролетта си уредих заминаване в чужбина. После там си блъсках главата 4 г., докато накрая ми дойде акъла на място. 🧙 Абе голям екшън е моят живот. Някой ден книга може да напиша, ако не съм си загубила паметта.

Виж целия пост

Irene Adler

Потребител

# 84 9 май 2018, 10:17 ч.

И аз много исках да отида в чужбина, но тогава общо взето имаше две възможности - или студентска бригада или нелегално. За първото не можех, защото учех задочно, за второто нямах необходимите връзки и пари. Та се простих с тази си мечта.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 85 9 май 2018, 10:19 ч.

Цитат на: Irene Adler в ср, 09 май 2018, 10:17

И аз много исках да отида в чужбина, но тогава общо взето имаше две възможности - или студентска бригада или нелегално. За първото не можех, защото учех задочно, за второто нямах необходимите връзки и пари. Та се простих с тази си мечта.

Е с работна виза не ставаше ли?

Виж целия пост

T

The Siren of Titan

Ветеран

# 86 9 май 2018, 10:20 ч.

Аз пък нямах никакво желание точно след гимназията да ходя в чужбина. Евентуално мислех за магистратура навън, но стана друго - иначе натам се бях запътила. Да заминавам нелегално и да бачкам неквалифицирана работа ме е ужасявало.

Виж целия пост

Irene Adler

Потребител

# 87 9 май 2018, 10:22 ч.

Цитат на: Моралка в ср, 09 май 2018, 10:19

Цитат на: Irene Adler в ср, 09 май 2018, 10:17

И аз много исках да отида в чужбина, но тогава общо взето имаше две възможности - или студентска бригада или нелегално. За първото не можех, защото учех задочно, за второто нямах необходимите връзки и пари. Та се простих с тази си мечта.

Е с работна виза не ставаше ли?

Това с работните визи излезе малко по-късно. А дори в началото имаше много фирми измамници. Та не ми се рискуваше.

Виж целия пост

V

# 88 9 май 2018, 10:23 ч.

Цитат на: The Siren of Titan в ср, 09 май 2018, 10:20

Аз пък нямах никакво желание точно след гимназията да ходя в чужбина. Да заминавам нелегално и да бачкам неквалифицирана работа ме е ужасявало.

И мен!

Виж целия пост

N

Nevena Virolan

Пристрастен

# 89 9 май 2018, 11:06 ч.

Мечтаех си да замина за Лондон, Хавана, някой бразилски голям град или Буенос Айрес, да поживея сама, да танцувам, да се контя, ла вида лока. След това да следвам някъде в западна Европа и да продължа да танцувам. Мечтаех да живея в Париж. Семейство и деца не исках никак. Евентуално си се представях самотна майка на едно, единствено дете, точно като майка ми. Само исках, ако имам дете, да мога да му осигуря прилично гражданство, че в България имаше задължителна военна служба от цели 2 години. Аз завърших по соца и тогава животът в България беше сив, скучен и не добре платен. Не се получи съвсем същото. Все още не съм живяла в Бразилия и даже не съм ходила там и това е единствената ми нереализирана мечта. Имам 2 деца а не едно. Всичко друго е осъществено. Интересно ми е ако успея да поживея в Бразилия дали ще се появят нови мечти.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Да се боря ли или няма смисъл?

3 234
32

Лични и семейни отношения

Френдзоната за жените и как да излезнем от нея?

4 186
60

Лични и семейни отношения

Да накарам ли детето си да запише висше?

2 015
16

Висше образование

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.