Работа, CV-та, HR-и, съвети - 62 -ра тема

Когато се обсъжда търсено възнаграждение, всъщност се обсъжда оценката на кандидата за знанията, уменията и приносът, който може да се очаква от него за компанията.
Факторите, определящи едно възнаграждение са най-грубо две категории - отговорност на позицията (в смисъл взимане на решения, а не в смисъл на материална отговорност) и необходими специфични знания, образование и/или умения за извършване на конкретната работа.

Това колко струва живота ви и колко харчове имате, няма никакво отношение към работодателя. Той плаща толкова, колкото би му била добавената стойност от този служител. Ако на служителя парите са му малко, може би е добре да се замисли как би добавял повече стойност, но това е друга тема.
На въпросът за очакваното заплащане се дава в действителност ориентир за очакваната парична компенсация на времето, опита и усилията ви. Колко струва трудът ви и колко струват квалификациите ви, които работодателят ще ползва.

Последното е от особена важност, защото дори и да знаете 15 езика, ако работодателят ще ползва един или два от тях, той ще е склонен да плати за два, а не за всичките 15. Същото важи и за висше образование при изисквано средно и други.

Не съм съгласна, че работодателят има диапазон и се очаква кандидатите да го налучкат. Да, работодателят има бюджет, но той може и да прави модификации. Например, ако много харесам даден кандидат, но той иска по-високо от бюджетирането заплащане, мога да помисля за допълнителни задължения към позицията, които да добавят тази стойност.

Още по-несъгласна съм, че ако кажете по-високо от предвиденото, ще ви кажат, че са избрали друг и до там. На мен ми се е случвало на самото интервю, когато кандидата поиска повече от бюджета да кажа каква е максималната възможна заплата и да попитам има ли смисъл от следващи интервюта. Обикновено се оказва, че има смисъл

Още когато отивате на интервю, вие трябва да знаете какво продавате и каква е стойността му.

Чак тлъст бонус за препоръка не бих казала, че им дават. По-скоро не е тлъст.
Моята позната започна там по препоръка на нейния приятел, който е там по препоръка на неговия приятел. Оттам знам, че и тримата са с едни и същи заплати, независимо, че на тестовете  са показали различни резултати. Нейният приятел не говори езика, на който е правил теста, но са го взели и са зачели и препоръката му.

Давайки на кандидата допълнителни задължения, не означава, че работодателят се е съгласил с високото предложение. В този смисъл, интервалът си остава непроменен.

Не разбрах това "има ли смисъл от следващи интервюта".  Искате да кажете, че кандидатът най-накрая влиза в интервала ли?

Има интервюта, на които не ти казват и максималната сума, просто нищо не казват, само кандидатът казва.

Не. Просто аз имам бюджет 1200-1400. Тя или той иска 1600. Казвам, че таванът ми е 1400 и питам има или изобщо смисъл да и организирам следващо интервю или тази заплата не представлява интерес.


Е нали затова са допълнителните задъжения?! За да се промени интервала! Нещо не разбирам, затова пак пример. Търся рецепционист. Идва девойка - супер подгодяща и много мотивирана. Да, ама иска 1500 лева, а аз за рецепционист имам 1000. Да, обаче ми трябва и някой, който да ми прави резервациите за пътувания на служителите. Позицията е почасова и надали се събират и 15 часа работа на месец. За тази позиция към момента плащам 500 лева. Та, мога да предложа на кандидатката, ако има желание да се научи да прави и резервации за пътувания, да поеме и това като задължение и така да мога да и дам 1500 лева.

Да, обикновено се оказва, че има смисъл и това значително би улеснило и двете страни, което само по себе си вече дава смисъл! Но повечето интервюиращи не поставят така нещата. Както вече ви споделих от моя опит, чакат конкретна сума, а когато кандидатът я каже, те просто я записват като се стараят да не издават "конфиденциалната информация" на кандидата.
От последното интервю: "Аз нямам право да коментирам с вас заплатите на служителите във фирмата, но съм длъжна да ви попитам какво възнаграждение очаквате." И ме подканяха поне 2 пъти да бъда по-конкретна, дори и след посочения диапазон, който не беше с разлика 1000 лева.

Ох, знам, че това е много важно. Затова поставям въпроса за дискутиране тук.

Всеки, и общакът, си мисли, че дава много, а получава по-малко. Като казвам "всеки" имам предвид достатъчно много хора, за да може да се обобщи.
Има счетоводители с по 1000 лева заплата, но има и такива с по 3000. Маркетинг-мениджъри, които познавам, също са с несъпоставими заплати. Единият работи за голяма компания, в която заплатите са много строго определени от "шапката", която е в чужбина и не може нито да преговаря, нито има с кого. Другият работи за доста по-малка фирмичка, в която са спестили от друг персонал, за да може служителите, натоварени с по-ръководните функции да получават повече за работата си. Тоест шеф на двама души получава колкото заплатите и на двамата и малко отгоре.

Разбрах ви, но това, че сте и дали работа за двама за 1500 не означава, че диапазона за Рецепционист не остава непроменен 1000лв. Вие не сте направили никакво изключение по този начин.  Това показва, че да, има интервал.  Ако няма интервал, трябваше да и дадете заплата 1500лв само със задълженията на рецепционистка.

Нищо лично, а какво ще кажеш за корекцията на заплатата във времето? Това, че съм се договорила за известна сума преди известен период от време значи ли, че тя е актуална и днес, и утре? Какъв е реалистичният период за индексация на заплатата? При предишния работодател заплатите се индексираха всяка година с официалния процент на инфлация в страната. Понастоящем няма нищо изрично посочено в договора, което значи, че вероятно трябва през определен период от време да ходя да предоговарям, което и за мен, като Esmee, е много мъчително.   

Корекция на заплатата е възможна. Аз правя така, взимам нови задължения, поработвам два месеца, научавам се и после си поисвкам по-висока заплата. Според мен първо трябва да дадеш, после да получиш.

За много хора е много трудно и затова такива дискусии са полезни.
С една колежка започнахме горе-долу по едно и също време работа. Тя излезе по майчинство и проусна 1-2 увеличения на заплатите. Когато се върна, не промениха нейната. Ставало със заповед. Работеше с доста по-ниско заплащане от нас. Всички я съветваха да иска да предоговори заплатата. Тя отиде, попита може ли да поговорят за възнаграждението й, казаха й "Не." и тя си тръгна и засрамена, и обидена и някак смачкана... По-зле от преди да ги е питала. Съжаляваше, че въобще се е вслушала в "приятелски" съвети.

Няма какво да се срамува, ами да напуска.  Няма нищо срамно в това да поискаш, нито в това да ти откажат.  Но това, че не искат да поговорят с тебе е някак унизително. Българинът още не се е научил да напуска, когато го обиждат. Напускане на часа, без да имаш друга работа, без да оправяш фирмата. Понякога, за да получиш по-голема заплата трябва да идеш в конкурентна фирма.

A, "нищо лично", но логиката ти не е "1 към 1" Първо - аз няма как да знам, че зад имейла по обявата в джобс/профила й стои наистина конкретната фирма "Х" с регистрация в ТР и КЗЛД и всички подобни; 2. В СВ ИМА как да не се дадат ЛД, ако греша, мля да ме поправиш. Та дотук с аналогиите, остава корекции на ЛД в документите и пращане. Макар че в трудовите книжки бая мазане ще падне например, не знам дори съотношението изтрито-неизтрито дали ще е поне 50:50...

А ако не искат да я дадат? Ще подължиш ли с новите задължения или ще ги зарежеш?
Конкретно - голяма фирма за търговия с горива. Напуска счетоводител, работата му се разпределя между останалите 4 от 6. Двете без нови задачи винаги са толерирани.  Увеличение на заплатата не се предвижда.
Заплатите са около средните за длъжността.  Единствено касиерката/натоварена с много работи, но със заплата 900 лв/ си позволи да попита за пари - отказаха и. След това толерираните и шефовете коментираха, че е пред пенсия и ще бъхти, няма къде да отиде.
Какво предлагате в случая за натоварените само със задължения?
 

Това не е "логиката" ми, alen mak. Това гласи законът. Иначе ти си свободна да искаш каквото искаш, от когото искаш и да се оставяш да бъдеш завладяна от всякакви паранои.

Лита, начинът на преразглеждане на заплатите е специфичен за всяка една компания. Няма нищо лошо обаче, когато ти зададат въпрос на интервюто за очаквано възнаграждение, ти пък да кажеш, че очакваната стартова заплата много зависи и от политиката на фирмата по повод преразглеждане на възнагражденията и да искаш повече информация в това отношение. Ако ти кажат, че не могат да ти дадат такава информация (което е напълно възможно), това обикновено е знак, че фирмата няма строго определена политика или увеличенията не са чувствителни. Това поне ще те насочи да поискаш възнаграждение, с което поне година-две ще се чувстваш комфортно на тази работа.

Ние пък днес получихме писмо на , в което един баща молеше да назначим дъщеря му на работа при нас. Направо стоях, четях и не вярвах...  

Здравейте,

Някой посещавал ли е събитията от рода на "Кариера в България", в ролята на търсещ работа/ възможности, а не на работодател и какви са впечатленията ви ? Намерихте ли работа, полезна информация и т.н.