Работа, CV-та, HR-и, съвети - 62 -ра тема

Има наистина нещо такова, защото когато се регистрирах в агенция за набор на персонал, собственичката каза че изисква вече да види дипломите на човека, за да е сигурна че наиситна се е дипломирал. Каза че имала няколко случаи на хора, казали че са завършили нещо, а накрая се оказало че им останало "само" дипломна работа и защита. И това вече на етап когато трябва да си занесат документите при работодател...
Оценката за знания по език дето всеки сам си я дава... там е мътна много. Има хора с хубав сертификат, но не са използвали езика изобщо след като са изкарали документа. Съответно работа на този език трудно да вършат. Има хора без документ за това, които владеят езика повече от прилично, и не само говоримо. И всички дето са по средата между тия крайни случаи де, но разминаване с написаното има много често. Там вече ако няма някакъв тест или интервюто да е отчасти или напълно на съответния език, направо ми е жал за този, който наема човека. Сигурно трябва да си стиска палци и да се надява да е вярно. Имах колеги с документ че са изкарали езиков курс, който приключва на ниво С1, а после сричат на просто изречение, като трябва да питат нещо, в областта в която работят при това.

Законът за защита на личните данни казва, че никой оператор на лични данни няма право да изисква и съхранява информация, която НЯМА ОТНОШЕНИЕ към процеса, за който е събирана.
Опитът и квалификациите на служителите имат ПРЯКО отношение към наемането им на работа. В тази връзка, тук нарушаване на права няма.

Можеш да изискваш от работодателите каквото ти душа иска и акъл позволи. Но, първо, регистрите - както търговски, така и на оператори на лични данни са публични. Та, искайки нещо подобно от работодател просто казваш "аз идея си нямам какво е публичен регистър. Още по-малко знам как да вляза в интернет и да потърся елементарна, общодостъпна информация за вас. Но нищо де, вие ме вземете все пак. Имам други качества."

В същото време, докато цялата тази информация за фирмите е достъпна за справки от кандидатите, работодателят няма как да провери дали дадено лице наистина си е завършило висшето образование и дали наистина е работило в дадена фирма. Затова работодателят няма друг избор, освен да изиска тази информация от кандидата. Слава богу, има и пълното право да го направи, нищо че на теб "направо незаконно ти се струва".

Кандидатът има право да откаже да я предостави, разбира се. Или както си предложила, да ги пусне със скрити данни, та да не стане всъщност ясно нито кое е лицето, нито кой е университета например. Даже може CV-тата да ги пускате без име и информация за контакт, че....лични данни. Всичко може. Дали ще свърши работа е друг въпрос.

И накрая, това "защита на личните данни" стана новото "дискриминиран съм". Но както не всяко различно третиране е дискриминация, така не всяко искане на документ е нарушение на правата ви по повод защита на личните данни. А освен регистрите, публични и общодостъпни са и текстовете на законите. И са полезни за четене.

да, трябва да се шлифоваш! И да се подготвяш предварително. ( не съм HR)
1.Оправяш си CV - ако трябва подобряваш и дизайн и съдържание, подготвяш си за всяка позиция различно.  Научи си дребни детайли от биографията, които си забравила.
2.Прочети много неща за фирмата, за позицията, от сайта им, от познати.
3.Научаваш всички любими въпроси на HR - в интернет има доста такива сайтове. 
4.Задавай въпроси само, когато ти предложат да зададеш. Приготвени предварително, разбира се. По телефона е трудно, защото не виждаш очите на интервюиращия, трябва да се ориентираш по гласа само.
5.От тебе трябва да лъха увереност, че ще се справиш, че точно ти си човекът за таз работа. Представи си, че ти интервюираш някой за тази професия, какви въпроси ще му зададеш, какви очаквания ще имаш, кога би била най-сигурна, че ще го вземеш този човек.Някак си, опитай се да напипаш кое е най-важното за тази позиция. Препрочитай обявата и между редовете.
6.Подготви си исканата заплата, да не вземеш да я мислиш по време на интервю, просто си я казваш кратко и ясно и чакаш.
7.Усмихвай се, (дори по телефон се усеща), не се гипсирай.  Репетирай за интервюто в къщи на глас. Набележи си моменти, които да не забравиш, които ти искаш да кажеш, ако ти дадат думата.
8.Изясни си мотивацията, предварително,  и си я структурирай, степенувай, запомни, научи наизуст. Като си  помонеш в къщи, ще ти е по-лесно.
9. Може да има и стресиращи въпроси, такива, които стремят да те извадят от равновесие, или такива, които са много неочаквани за теб. Напиши си на един лист няколко стресиращи въпроса и отговори на тях. Просто да си подготвена и следващия път като чуеш такива неща да не се панираш и да почнеш да пелтечиш.
10.Прочети по разни форуми някой не е ли написал как минава интервюто в еди коя си фирма, винаги пишат полезни неща.

Понякога ти си мислиш, че си се провалила, а то причината може да е съвсем друга, която не е свързана с теб (работодателят решил друго, назначил свой човек и т.н.) и нищо не можеш да направиш да промениш нещата, дори и да ти дойде цялото ораторско майсторство на света. Те никога няма да ти кажат защо не са взели точно теб. Нямат толкова време да се занимават с обратна връзка, която в случая ти трябва.
И продължаваш към следващото интервю.

Мениджърът ви  така и така ще разбере. Или новия мениджър ще го пита информация за вас, или някой услужлив колега може да се разприказва... Най-добре вие си му кажете. Дори и да не ви вземат, шефът ви ще знае, че търсите, може той самия да ви предложи увеличение на заплата или нови проект, ако не иска да ви загуби.
Една моя приятелка щом отиде на интервю, (веднага бяха разбрали) и  на следващия ден шефът и предложи увеличениена  заплатата, тя прие и остана на старото място.
Пък ако не ви вземат, следващият път пак му кажете, изобщо не се притеснявайте от това. Който търси, намира.

Когато кандидатстваш в същата фирма, но за друга позиция или отдел, не е само за увеличение на заплатата и това няма да помогне дори и да е, защото в текущия отдел не могат да ти предложат заплата, колкото в новия.
Не виждам полза да казваш на шефа си, защото всеки шеф трябва да е наясно, че служителите не са му даденост и винаги има вероятност някой да напусне. Особено пък, ако текущата позиция няма развитие.
Аз съм го правила, но нямам спомен да съм казвала на шефа си. В новия отдел, където отидох, обаче, повечето често повтаряха на шефката, че ще напуснат. Аз си мълчах, но напуснах първа (вече компанията). С предизвестие, както си му е реда. Та от това шефа ти да знае, че искаш да напускаш няма кой знае каква полза, ако е читав шеф.. Имах една шефка по-рано, пък, която сама ни казваше "Свободни сте да си търсите работа, защото тук заплатите няма да ви се вдигнат".

За мен това е супер изкривено мислене, нека му е хак на шефа ми, аз ще си търся друга работа вътрешно... Как така няма полза шефа да знае че съм с риск от напускане? Знаете ли колко хора при нас са били с риск, даже и с молби и сме ги спасявали на нови позиции, където са щастливи и се справят чудесно? Много!
Винаги, ама винаги трябва всеки да има succession plan, в който ясно да са описани aspirations и кои са му "наследници" sucssesors, да описва на какъв етап са и какво е направил да ги развие да стигнат до там. Ние всички имаме такъв план който обновяваме всяка година, нещо като завещание, за да може при минаване на нова позиция или напускане да имаме заместник който да ни наследи и да нямаме сърдити шефове че служители му напускат

Пепина, малко са ми странни някои твои съвети за “шлифоването”. Не знам как си представяш, че можеш да уцелиш точната необходима шлифовка за дадена фирма. Мога да се съглася само с номер 2 и 7. С 2, защото човек винаги трябва да ходи подготвен на интервю за това на какво място отива да търси работа. А 7, защото човек трябва да е усмихнат и приветлив, когато разговаря с хора.

На СВ-то, освен ако не ставадума за творческа професия, какъв точно дизайн трябва да му се прави? Ако имаш предвид форматиране - с това съм съгласна, защото “имам компютърна грамотност”, ама 5 булета не може да подреди... и после във форума “ама аз на всичко отговарям”. Примерно, не е за съфорумката, която търси съвет конкретно.

Хиляди пъти се е писало - от заучените отговори лъха неискреност, фалш. Задаването на въпроси е задължително и има начин как да бъде направено интелигентно. По зададените въпроси си личи човекът колко е подготвен в материята...


Ett, не става от първия път, но това не означава, че има проблем с теб. Карай го спокойно и ще видиш, че ще се получи.

Във всяка добра компания има някаква политика за задържане на служителите. Във вашата е тази, която описваш. И тя е измислена точно затова. Защото шефовете много добре знаят, че човек има нужда от развитие. Правят всичко възможно то да се осъществи в тяхната компания.

Голяма тъпотия е това за мен... това дори може да не го е направила тя, а приятел...
Аз не бих назначил на важна позиция човек, който е решил да се прави на различен/интересен.

Искам да попитам тези, които имат идеи и желаят да ги споделят.
Любим въпрос на интервю: Каква заплата очаквате?
Как отговаряте, моля, когато ви питат на интервютата? Ако ще е по-лесно, моля, давайте примери и с числа.
На интервютата обикновено заплатата, която компанията е "подготвила", не се коментира. Нито намигват, нито пръстче поместват, когато чуят отговора.


П.С. Мери Ан, не си длъжна да отговаряш.

Що за въпрос - за всяка позиция/професия е различна...
Ако знаеш колко е в твоя бранш (и град) се движиш в тези граници...в зависимост и от опита - покачваш.

казваш си истината, като се подготвяш предварително и с число за пробния период

Когато накараш приятел да ти изработи биографията, значи държиш на това, значи за теб е важно, положил си усилия.  Тя не го беше направила да се прави на интересна, а просто се беше постарала на фона на това, което бяха подали останалите. Това показва, че и фôрмата е важна и привлича вниманието. Извикаха я на  интервю, че даже го е  спечелила, после ми беше колежка, не мога да кажа, че са назначили несполчлива кандидатура.
Защо не бихте назначил различния? Той обещава да бъде поне креативен.

Момичета, имам житейска дилема...
Завърших Ветеринарна медицина преди няколко години, но не започнах да го работя, защото вече имах работа и сравнително висок стандарт на живот. Работех в голяма верига супермаркети и заплатата ми беше добра, но стреса и напрежението си взеха своето и напуснах след 8 години ядове и мъки.

В момента съм безработна и ще опитам да поседя на борсата, за да се съвзема, и да  видим дали детето ще тръгне нормално на градина, че е в 1ва група. До сега с яслата нямах успех - много боледуваше - до престой в болница, и беше предимно с бавачка в къщи...

Проблемът ми е, че не зная с какво искам да се занимавам...
Имам естествено някакви опции, но :

1. В Медицината - не знам дали имам ресурс да се върна, отдавна завърших и не съм практикувала въобще - Чака ме много четене + 3 годишно вкъщи...
2. Друг вариант ми е Медицински представител - Да си хортувам с лекари и да пиша доклади и справки - Не съм сигурна, че е достатъчно смислено занимание, а и в търговията ми по омръзна да се мотая...
3. БАБХ - трудно бих се вмъкнала и заплатите са им доста ниски, без да вземам рушвети, едва ли ще мине номера, а пък не ми харесват тези похвати - не съм такъв човек...
4. Работа в животновъдството - къде край София?!? Отворена съм за идеи...

Общо взето имам време да си мисля, но не зная на къде да хвана. Някой бил ли е в такава ситуация?
Как се измъкнахте?
Някой трик да разбера какво ми се работи?  

Ако в обявата няма посочена заплата, трябва да се проучи каква е ззаплатата в града, заплатата в сектора ви, в конкретната фирма. Работодателят има определен интервал от...до... и  според мен кандидатът трябва да го 'уцели'. Ако се подцениш, не е добре. Ако се надцениш - също.